За 2025 г. очакваната обща стойност на рецептите е около 3,1 милиарда лв. с ДДС, а бюджетът е около 2,2 млрд. лв. - скритият дефицит е към 900 млн. лева и НЗОК го изисква от фармацевтичните компании. Най-голямо е наказанието за компаниите, чиито продукти лекарите изписват повече, което е нелогично, защото ги предписват по-често заради тяхната ефективност. Досега наблюдавахме поне два случая, в които фармацевтични компании решиха да прекратят присъствието си на българския пазар, тази година има още един случай. Държавата трябва да насочи допълнителен ресурс към профилактика - да се намерят рисковите групи навреме, да се диагностицират прецизно и да им се предостави съвременно лечение, казва в интервю за "24 часа" Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, юрист, експерт по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. Още за него вижте в края на интервюто.
- В последната седмица водеща тема в българското общество са бюджетите за догодина, включително бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, като най-голямо неразбиране има за парите за лекарствата. Господин Денев, бихте ли обяснили какво представлява механизмът за възстановяване, при който фармацевтичните компании трябва да връщат пари на касата, когато публичните разходи за лекарства надвишават определен бюджет?
- Този механизъм е компенсаторна мярка, заложена в закона, за да гарантира, че няма да има дефицит за лекарствени продукти в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За разлика от други пера на бюджета за лекарствата такъв дефицит не е имало от 2018 г. насам.
Механизмът работи така: НЗОК изчислява общата стойност на лекарствата, отчетени от болници и аптеки, и я сравнява с годишния бюджет за лекарства. Разликата -превишението, между общата стойност на отчетените терапии и бюджета се фактурира, образно казано, на фармацевтичните компании, които трябва да възстановят тези средства. За 2025 г. очакваната обща стойност на рецептите е около 3,1 милиарда лв. с ДДС, а бюджетът е около 2,2 милиарда лв. Това означава, че около 900 милиона лева е този скрит дефицит, който НЗОК изисква от фармацевтичните компании да възстановят, за да може да “върже” бюджета си. Устойчивото функциониране на този механизъм е критично за разплащането на НЗОК с договорните ѝ партньори. Сумата за възстановяване от 900 милиона лева спрямо бюджет от 2,2 милиарда лева прави около 40% от бюджета. Това намалява критично мотивацията на фармацевтичните компании да доставят съвременно лекарствено лечение на българския пазар.
- Къде се намира критичната точка?
- Колкото повече се увеличава сумата - а 900 милиона лева спрямо 2,2 милиарда лева е стряскащ процент, толкова по-трудно става на фармацевтичните компании да я връщат и да я оправдаят пред централите си. Това, което видяхме тази година, е, че заради спецификите на формулата, особено за нови лекарствени продукти, компанията може да се наложи да върне почти двойно повече, отколкото касата е заплатила. Това е трудно обяснима и неустойчива диспропорция. В резултат на нея има риск все повече нови терапии да заобикалят българския пазар.
- И в момента има забавяне в достъпа до нови лекарства, колко точно е отклонението от средното за Европа?
- Средният срок между разрешението за употреба от Европейската медицинска агенция и реимбурсацията на продукта от НЗОК е около 750 дни, над две години. Ако не настъпи промяна в действащия механизъм, този срок ще се увеличи, а компаниите ще станат още по-колебливи дали изобщо да пуснат продукта си на българския пазар. Може да се стигне дори до ситуация, в която терапии да спрат да се доставят. Логиката е, че ако дадена компания не сключи договор за отстъпки заради очаквания размер на компенсациите, касата е длъжна да прекрати реимбурсацията, което означава хиляди пациенти да останат без лечение.
- Какви промени могат да направят формулата на компенсаторния механизъм по-устойчива?
- Работи се по две основни насоки. Първо, трябва да се въведе обединение на групите лекарства, така че доставките на една компания да попадат само в една група, което ще направи изчисляването по-устойчиво. Второ, сега формулата наказва най-много компаниите, чиито продукти се изписват повече, защото са по-ефективни според съвременните стандарти. Формулата трябва да се промени и да се базира на това колко струва лечението, заплатено от касата, а не колко е нараснало то. Освен това трябва да се постави таван. Към момента компаниите подписват един вид “празен чек” на НЗОК, защото нямат предвидимост за общата стойност на изписаните продукти. Трябва да има таван, за да могат компаниите да кажат на централите си, че възстановяването ще е в определени рамки. Това осигурява предвидимост и правна сигурност. Не може компаниите да отговарят за всякакво превишение на бюджета независимо от причините, дори и то да е породено от въвеждането на революционна иновативна терапия.
- Много хора купуват лекарства в съседни държави, където и ДДС върху лекарствата е по-ниско. Какъв е интересът у нас да няма преференциален данък за медикаментите?
- Повечето държави в ЕС прилагат диференцирана ставка на ДДС за лекарствата, тъй като здравноосигурителните вноски са предназначени за лечение. България е единствената държава с обществена здравноосигурителна система, която въпреки това налага общата ставка на ДДС – 20%, и върху реимбурсираните лекарства. Това на практика е местене на определени пари от един джоб в друг, от НЗОК към държавния бюджет. Твърдението, че НЗОК отделя твърде голяма част от бюджета си за лекарства - около 23%, е подвеждащо и защото включва ДДС. Ако махнем ДДС, по-малко от 20% от бюджета отиват за лекарствени средства – процент около средноевропейските нива.
- На ниво ЕС се върви към оптимизиране на оценката на здравните технологии, за да навлизат по-бързо – какво означава това по отношение на онези 750 дни чакане за навлизане на ново лекарство в България?
- Към момента в Европа 27 държави изискват 27 различни оценки на здравните технологии, което е фрагментация. Промяната, към която се върви на ниво ЕС, е въвеждането на единна съвместна клинична оценка: дали даден продукт превъзхожда стандартните терапии. След това всяка държава ще използва тази единна оценка спрямо своите местни икономически и здравни особености, за да финализира решението. Това би трябвало да ускори процеса и да сближи достъпа до лечение, така че българските пациенти да не чакат 750 дни.
- Може ли да обясните разбираемо за неспециалисти и какво представляват договорите за риск и резултат?
- Към момента компенсаторните мерки са изцяло финансови и не се интересуват от терапевтичния резултат. Използването на договори за риск и резултат означава, че възстановяването на средства се обвързва с постигнатия терапевтичен резултат от лекарството. Това е приложимо само в случаите, в които може много точно да се измери резултатът и да сме сигурни, че той се дължи само и единствено на използваната терапия. Изискват се изключително качествени данни и ефективен начин за докладване на резултатите от лечебните заведения, без да се натоварват допълнително лекарите. Тези механизми не са панацея, но могат да бъдат ефективни при безспорно резултатни случаи.
- Ако имате възможност да въведете една реформа в системата през следващата година, която да има най-голям ефект както върху пациентите, така и за индустрията, каква би била тя?
- Най-голям ефект би имала инвестицията в ранното откриване и прецизната диагностика на заболяванията. Държавата трябва да насочи допълнителен ресурс към профилактика – да ги намерим навреме, да ги диагностицираме прецизно и да им предоставим съвременно лечение, така че да поставим заболяването под контрол и да не се налага хоспитализация. Има изключително добри терапии, които могат да предотвратят или превърнат онкологични заболявания в хронични, но това изисква ранна диагностика.
Второто е, че ако искаме здравеопазване на европейско ниво, трябва да имаме европейско финансиране. В Европа държавите отделят около 8% от БВП за здравеопазване, а ние - малко над 5%. Трябва да се помисли за допълнителен ресурс, който да бъде използван умно и насочван там, където ще има най-голям ефект. Трябва да се работи и за намаляване на броя здравно неосигурени лица, които са над милион.
- Колко конкурентоспособна е нашата здравна система в сравнение с другите в ЕС по отношение на лекарствата?
- Като цяло Европа е все по-неконкурентно място спрямо САЩ и Китай заради фрагментацията на пазара и строгия контрол върху бюджетите. Конкретно за България размерът на компенсациите, предоставяни от индустрията към НЗОК, нараства с най-бързи темпове в Европа - в порядъка на 30-40% на годишна база през последните години. Това прави България да изглежда зле на картата на всяка фармацевтична компания. Въпреки това през последните години властите полагат усилия и има разбиране на проблема и желание за сътрудничество. Но възможностите за решаване в съществуващия модел и сегашното ниво на финансиране са ограничени. Затова трябва да се помисли за варианти на реформа, които да осигурят по-устойчиво финансиране и повече предвидимост за партньорите от фармацевтичната индустрия, за да не се отдръпват компании.
- Има ли реални знаци, че компании може да преосмислят политиките си?
- За съжаление, през изминалите години наблюдавахме поне два случая, в които фармацевтични компании решиха да прекратят присъствието си на българския пазар, тази година има още един случай. Макар че продуктите остават достъпни чрез партньорски модели, самият факт, че компанията не присъства като структура, прави нещата значително по-сложни и тромави и вещае проблеми в бъдеще, тъй като България няма да е приоритет.
CV
Деян Денев е директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Юрист, завършил е СУ “Св. Кл. Охридски”, експерт по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. Като директор на асоциацията води активностите на научноизследователската фармацевтична индустрия по ключови въпроси, касаещи лекарствената политика и регулации, интелектуална собственост и развитие на фармацевтичния пазар.
Член на Комисията по прозрачност като представител на фармацевтичната индустрия у нас от 2008 г. до 2013 г. и представлява Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България в надзорния съвет на НЗОК от 2014 г. до 2015. Член на работна група за Централна и Източна Европа на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации и председател на УС на БОВЛ през 2021 г. От юли е представител на фармацевтичната индустрия в Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
