Благоденствието трябва да е национална цел, казва в интервю основателят на инициативата "Мисия 100"
Още акценти от интервюто:
Държавата може да спре спекулата с приемането на еврото. Нормализирането на покупателната способност ще отнеме 2 г.
Отношенията между гражданите и държавата са счупени. Червените линии ни водят към катастрофа
"Мисия 100" предлага път за предотвратяване на тази война. Търсим нов управленски модел чрез допирни точки, общи интереси и дългосрочна визия
Иновативно гражданство - отворени данни от всички институции, за 3 дни регистрираш фирма през телефона, вместо да висиш по опашки
Трябва нов Изборен кодекс с е-гласуване и механизъм за отзоваване на депутатите
- Г-н Кръстев, България се намира в сложна ситуация, а линиите на разделение на обществото стават все повече. Още не е отминал рискът да влезем в еврозоната без бюджет. Какво трябва да се предприеме в тази ситуация?
- Очевидно проектобюджет 2026 преля чашата на търпението на бизнеса и на гражданите. А без бюджет влизането в еврозоната би било застрашено. Замислете се какви сигнали даваме на европейските ни партньори и на чуждестранните инвеститори.
Крайно време е да се мисли мащабно, отговорно и държавнически. Хората губят търпение. Управляващи и опозиция се хулят и обиждат. Трябва да се направи балансиран бюджет и да се опитат да успокоят напрежението. По природа съм пацифист и вярвам в максимата, че и най-лошият мир е по-добър от най-добрата война.
Колкото до разделението - от 1 г. повтарям, че червените линии ни водят към катастрофа, а езикът на омразата ни превръща във врагове. Какво ни дели? Всички, които живеем тук, и тези, които се връщат в България, каквито и да сме, имаме една обща цел - да живеем по-добре. Има си термин “държава на благоденствието”, която защитава всеки човек.
- Хората са притеснени, януари очевидно ще е доста рисков месец. КЗК пък установи, че големите търговски вериги слагат надценка между 70 и 130% на основните хранителни продукти. Заведения и ресторанти също вдигат цените. Всеки усеща поскъпването по джоба си, но никой не казва какво следва оттук нататък и как това може да бъде спряно.
- Държавата има всички инструменти да контролира цените. Има Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за защита на потребителите, законодателна инициатива, Икономическа полиция и още куп институции могат да се впрегнат в борба със спекулата. Иска се твърда ръка. От повишените цени обаче се очакват повече приходи от данъци, които са планирани в бюджета.
С хората трябва да се говори отговорно. Те не са глупави. Интернет и социалните мрежи ни заливат с информация. Твърденията за поевтинялата потребителска кошница са обект на подигравки. Цените на храната и на много стоки вече са почти двойни спрямо началото на 2025 г. Това означава към 1 януари догодина цени в левове, които просто са със сменена валута - в евро, но заплати наполовина като число. Ще са нужни поне 2 г. за нормализиране на покупателната способност.
Това трябва да се компенсира от правителствена програма, реализирана през бюджета, която да улесни прехода и да подпомогне най-уязвимите и бедни групи. Но преди всичко е важно да бъдат подкрепени младите семейства с деца. Техният стандарт на живот трябва да бъде ключов приоритет за държавата. Национално отговорният бизнес вече има готовност да реагира с доходите. Може би за това и бяха така остри спрямо оттегления проект на бюджета. Държавата поиска да им вземе парите, предвидени за работниците, и да ги похарчи за съмнителни цели.
- Какво е “Мисия 100”. Искате да сдобрите гражданското общество с държавата, но как ще се случи това?
- Отношенията между гражданите и държавата са счупени. Вижте последните протести - това е война! И никой да не се опитва да яхва недоволството. Това са свободните граждани, които повеждат битка срещу държавата и тя тепърва ще се разгаря. А държавата са всички парламентарни партии, които са в управлението в различни роли, институциите и хората, които ги представляват. Държавата не служи на гражданите добре и те не искат да ѝ плащат повече. Знаем това отдавна.
Направихме преди повече от година обществената инициатива “Мисия 100”, за да предложим цел и път за предотвратяване на тази война. Стремим се да бъдем медиатори, като показваме хората от двете страни на барикадата, които искат и умеят да работят отговорно. Не ги делим на сини и червени или на леви и десни. Даваме форум на родолюбци с конкретни примери и идеи за вдъхновяващи резултати от дружни усилия, предлагаме начин за дълбока трансформация на държавата и обществото.
Мисля, че така даваме подкрепа на протестите и вариант да продължат до победа, вместо да се изморят или да бъдат излъгани и употребени от новоизлюпени герои или задкулисни играчи.
- Няма да правите партия, но не е ли нужен властови ресурс за всички тези промени? Как иначе могат да се случат?
- Хората вече са уморени от класическите партийни модели. Те не вярват в тях, доказателство за това е избирателната активност през последните години. Партиите се създават на база разграничаване. Трябва да имат враг, за да създават фронт и разделителни линии. Назначават лидери по послушание. “Мисия 100” прави точно обратното - търси нов управленски модел чрез допирни точки, общи интереси и дългосрочни цели. Превърнахме се в нещо като хъб за автентични лидери, хора с опит, идеи и активни действия.
Вярвам, че мрежата от свободни и мотивирани хора към момента е по-силна и по-полезна за страната ни от поредната партия. “Мисия 100” ни обединява чрез ценности, като създава бърза комуникация между известни и неизвестни хора, които ежедневно вземат полезни решения и реализират иновативни каузи, правят добро и имат силна вяра. Тези хора на различни постове в управлението са нашият властови ресурс. Както и отличната ни комуникация с граждански структури и партии.
- Как може да се случи този преход, за който говорите - от догонваща страната ни да стане силна и просперираща държава?
- Добре е водачите на протестите да прочетат следното: имаме план. Само 5 категорични стъпки са нужни. Нека ги поискаме. Първо, да подкрепим масово подписката на “Мисия 100” за нова национална цел, за да определим благоденствието на всички като задължение на управлението. Второ, да поискаме нов Изборен кодекс без привилегии за парламентарните партии, с регламентирано електронно дистанционно гласуване и механизъм за отзоваване на депутатите. Трето, международен одит на законодателството, институциите и администрирането. Трябва да бъдат оценени съществуващите механизми за ефективност на ресурсите и за справедливо разпределение на благата, за съответствие с международните правни норми и за базовите изисквания за справедливост. Четвърто, нова кръгла маса, за да сключим нов обществен договор. Трябва консенсус по политиките за благополучие - доходи, здравеопазване, образование, качествени социални услуги и грижи, екологичен живот. Ако някой си мисли, че ще смени 100 човека и ще промени държавата, се заблуждава. Пето, административна и институционална реформа и иновативно гражданство за реализиране на новия обществен договор. Създали сме специална управленска матрица за това.
- Какво означава това иновативно гражданство?
- Хората много се плашат от думата “дигитално”. Усещат го като обратното на “човешко”, а то е обратното на “аналогово”. Държавата трябва да създаде цифрова среда и отворени, достъпни данни, за да улесни участието на гражданите в управлението. Вместо безкрайни гишета и опашки - приложение в телефона. Влизаш с персонално безплатно ID (електронен подпис) и получаваш в имейла си всички справки, удостоверения, служебни бележки, които ти трябват. Регистрираш фирма за 3 дни. Искаш информация за похарчени пари или решения на някой министър? Получаваш достъп до информацията директно, без да се молиш писмено по Закона за достъп до обществена информация и да получиш това, което е решил някой чиновник. Иновативното гражданство се основава на техническата възможност да реализираш правата си и да черпиш информация бързо, надеждно и прозрачно. Освен всичко друго, това е възможност за електронно дистанционно гласуване, което ще повиши избирателната активност и ще улесни участие в изборите на младите и на българите в чужбина.
- Ликът ви вече е по метростанциите. Защо? Какво искате да кажете на хората?
- Вече има първо мобилно приложение за гражданска активност БГ100 - свалете си го! Ще имате бърза и надеждна комуникация с други обществено активни хора от всяка точка на България и света. Ще можете да си направите собствен клуб или група по интереси, ще намерите подкрепа за свои инициативи и каузи, ще имате покани и информация за събития и активности, ще участвате в обсъждания и допитвания по важни въпроси. Веднага можете да подпишете в приложението “Декларация за благоденствие на България”, за да участвате в първата стъпка към нов начин на управление - приемането на обща цел “благополучие”. И още нещо искам да кажа на всички и най-вече на политиците: да прочетат какво пише на сградата на Народното събрание и пак да помислят как да постъпват занапред.
- Бяхте зам.-кмет по транспорта на София - как ще коментирате реформата в паркирането - ще реши ли проблемите, особено в центъра?
- Реформите не бива да се правят на парче. Необходима е мащабна програма за облекчаване на трафика, изграждане на паркинги, зарядна инфраструктура и велоалеи. Относно цените и обхвата на зоните - няма друга европейска столица с толкова ниски такси за паркиране и толкова евтин градски транспорт като София. Ако искаме надежден и достъпен градски транспорт и добра инфраструктура, един от методите за финансиране е чрез по-скъпо заплащане на паркирането. Но и гражданите трябва да виждат къде са парите им в изградени паркинги и обновени пътища.
- Смятате, че България може да бъде транспортен лидер в региона - с това състояние на пътищата, да не говорим за жп транспорта?
- Задавате ми риторичен въпрос. За да сме лидер, освен уникалното географско местоположение е нужно да разполагаме с добра инфраструктура, която не са само автомобилни и жп пътища. Без интермодални и мултимодални терминали в ключовите градове и гранични зони, удълбочени пристанища и плавателен Дунав трудно бихме претендирали за лидерско място.
Около София има крещяща нужда от изграждане на контейнерен терминал с достъп до жп инфраструктура. Летище Пловдив има стратегическо положение и изграждане на ремонтна база за самолети и товарен терминал са ключови за развитието на региона. А дали трябва да има още 2 моста над Дунав, мисля, че вече и децата знаят.
Много неща има да се свършат, но е нужна приемственост. Крайно време е да се спрат чисто политическите назначения и за висши държавни длъжности да се номинират хора с безспорен авторитет и опит. Всеки ресор се нуждае предимно от професионалисти - както транспортът, така и цялото държавно управление.
