Днес по ботевски любим само себе си, а мразим дори близките си
За всичко са виновни журналистите. Този лозунг се шири в социалните медии и се издига най-вече от бивши такива. Забравили за народната максима, че не плюеш в канчето, от което си се хранил. Но така е по-лесно. Да сложиш някакво гръмко заглавие на страницата си като “суперразследващ”, “ексклузивен” и прочее и да започнеш да хейтиш. Защото такъв ни е мейнстриймът. Хейтът е това, което се цени. И заради това стигнахме до дъното и дълбаем в мазето. Трябва да се мрази, трябва да се очерня. Хем лесно, хем доходоносно. Защото свободен кеш в българската политическа класа колкото искаш. Поне така излиза от записите, разпространявани от същата тази политическа класа.
Стига се до пълни абсурди. Като например защо, аджеба, не писахте и говорихте за Боби Михайлов и Любо Пенев преди, а сега - когато са болни. Вероятно защото никой няма да обърне внимание на “новината”, че Боби разхожда кучето си, след като бе свален от президентския пост на БФС, или пък Любо играе всяка седмица с приятели в “Драгалевци” на малки вратички, откакто не е треньор. Но пак журналистите били виновни. Не разследвали черното тото и уговорените мачове, а обръщали внимание на нещастието на хората. Все едно тези, които плюят, имат един куп доказателства за това. Вероятно забравили, че при единствено доказаното купуване на мач преди десетилетия, когато в Стара Загора футболист на “Янтра” бе хванат с куфарчето, нямаше нито един осъден. Нито един!
Но в България е разрешено да се лъже и говори всякак, стига да събира лайкове. Това се превърна повече в култ, отколкото този към личността на другаря Тодор Живков. И успяхме да отровим живота на няколко поколения, превръщайки ги в зомбита, подчинени на един вдигнат палец от платформата на бай Зуки. Поколения, които трудно могат да вземат собствено, наистина премислено решение. На тях им трябва водач, който да им сочи правия път. И политиците се възползваха доста ловко от тази ситуация. Дори да печелят избори по този начин.
След като говорим за спорт, ще дам пример от него. Данните са истински от сайта на “24 часа”. Първа дописка със заглавие “Федерацията прие условията на Карлос Насар, той взема най-много в историята на щангите” - 84 252 прочитания. Следващата - “Карлос Насар трябва да каже до 5 декември дали подписва с федерацията” - 14 216. “Карлос Насар отказа милионите, ще вдига за България” - 122 216. “Федерацията по щанги върна договора на Карлос Насар с минимални поправки” - 328 092, и накрая “Карлос Насар и федерацията подписаха договора” - 9328. Реално най-добрата новина - за края на сагата, интересува най-малко българина. Тази, в която има някаква интрига с връщане, поправки и намек за разногласие - два и повече пъти от друга положителна, че най-добрият щангист в света остава в България. Е, и за това ли са виновни журналистите? Те просто са си свършили работата и спокойно отразяват това, което се е случило. Но скандалът, черното, е в сърцето на българина. И скоро няма как да се промени това.
Преди години предложих в сайта да има една рубрика - добрата новина. Видях я някъде из Европа. Първо, трудно се намираше материал, и второ - мижав интерес, както биха казали днешните класици. И така си изчезна.
Някой помни ли каква помия се изсипа върху главата на Боби Михайлов, когато “демократично” бе свален от президентския пост на БФС? Просто не става дори за споменаване. И една лоша новина го превърна отново във вратаря на републиката, идол на един куп млади играчи. Така ли се прави бе, хора?
Над 30 години се учим да мразим. Е, вече сме професионалисти. На нас винаги някой друг ни е виновен. Никой не се оглежда в себе си. Трябва да има външен враг. Или пък вътрешен. Важното е да има враг и да го громим неуморно. Точно като по времето на другаря Тодор Живков. Защото така сме научени, пък и ние продължихме делото. Преди бяха мръсните капиталисти, сега са мръсните европейци. Които ни взеха децата, парите и всичко. Нищо, че дори не сме се научили да пишем евро или референдум. Това е съвсем друга работа. Нищо, че дори да отидем в Букурещ или Белград, никъде няма да ни обменят лева. Същият, който бе вързан с марката преди десетилетия и реално е немска марка с български букви. Нищо повече.
Според Христо Ботев българинът силно любел и мразел. За съжаление на великия поет и революционер, от първото не остана. Любим само себе си, мразим дори близките си. Криминалните хроники са пълни с брат уби брат си, син затри родителите си. Е, със сигурност и за това са виновни журналистите. Няма кой друг да е. Като няма друг, трябва да са те. За всичко лошо, което ни се случва. Ние всеки ден бачкаме като луди, произвеждаме все повече и повече. Не си тръгваме по-рано, не сме лидери по болнични. Ние даваме, журналистите ни го вземат. На кого му пука, че сме 64-и в света по производителност на труда. Няма да им бачкам като някакъв смачкан японец, я. Карл Маркс го е казал онова за войната между класите, ама го забравих. Важното е война да има. И да мога да гепя, пък после да обвиня журналистите.
Някой замислял ли се е защо в чейнджбюрата вдигнаха курс “купува” на еврото до небесата? Просто - има клиенти. С милиарди под дюшеците, за които няма как да дадеш нормално обяснение. Пари в плик, нещо гепено и скътано. Без данъци, без осигуровки. А после - дайте ни достойни пенсии! Откъде, бе - от Бурканбанк ли? Защо вземате заеми? Е, за това. И са виновни другите.
Аз като мога да гепя, ще гепя. Какво ме интересуват. Съсипвал съм бъдещето на децата ни. Айде да се оправят сами!
В България сме царе да се крием. Ние един Пепи Еврото не можем да намерим, братовчедка му Нена ли ще намерим? И най-лесното е да си сложа етикета “независим”, “демократичен” “разследващ” и да почна да хейтя. Нищо, че иначе се кича с етикета “създател” на дадена медия, шоу или прочее. След като падна от каруцата, всички са маскари, само спонсорът не е. Той е чист като сълза.
Знаеш ли колко е трудно да гласуваш? Заради това не ни трябва. Предпочитам да висна на опашка пред ресторанта, за да вляза, отколкото да изчакам трима да минат да пуснат гласа си пред мен. Че не ходя - виновни са журналистите. Те ме подтикнаха за това. Аз не съм мързелив, боря с купения и корпоративния вот. Но да се разкарвам - не. Те, журналистите, нарочно ме пързалят, че единственият начин да се преборим с това е да се гласува масово. По-добре е да си остана на дивана и да хейтя. Някак си по-удобно е. Пък и тези секции къде са ги направили? В гадните училища. Знаете ли какви лоши спомени имам от тях? Там ме караха да пиша домашни, да смятам, да чета. По-добре е да направя един реферерендум и край.
Положението в България е “не на мен да е добре, а на Вуте да му е зле”. Докато е така, ще си търсим врага на всяка стъпка. Въпреки че е вътре в нас.
Колкото до Боби и Любо, дано успеят да се преборят. Въпреки всичко и всички.
Лошите новини за здравето на Боби Михайлов и Любо Пенев изведнъж обединиха всички.
Едва ли тези сцени са повлияли добре на здравето на Борислав Михайлов, който се бори за живота си след инсулт.
