Трябва да се откажем от изкушението да фиксираме конкретни размери в закони, а след това да пълним бюджета със силно надценени мерки, казва зам.-председателят на БСК
Още акценти:
Формулата и за минималната заплата е порочна, изравнява хората с опит и висока квалификация с тези, които нямат нито едно от двете
Чакаме от кабинета пътна карта за развите на пенсионната система. Вдигане само на осигуровки не се отразява на размера на пенсията, а и на здравните права
Увеличаването на данък дивидент се изчерпа още с анонсирането му. Много предприятия разпределиха дивидент не само от 2024 г., но и за минали години
Софтуерите за управление на продажбите се развиват непрекъснато, а рамката на НАП ги връща на по-ниско технологично ниво, не е това решението
Управляващите партии ни увериха с подкрепа за бюджета в парламента. Надяваме се всички да проявят отговорност, въпреки политическата ситуация. Призоваваме за разум!
- Господин Попдончев, вече е ясно, че най-важните предложения на работодателите бяха приети, кабинетът се отказа от спорните. Поне това стана ясно от брифинга след срещата в петък, която трябваше да бъде публична, но не беше.
- Да, при предпоследната ни среща постигнахме съгласие да отпадне увеличаването на осигуровките за фонд “Пенсии” с 2 пр.п. и на данък дивидент от 5 на 10%, както и за отпадане на задължението за ползване единствено на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите в търговските обекти. Остана да уточним новия режим за контрол на транспорта на стоки с висок фискален риск и разширяването на списъка с такива стоки.
- Защо точно тези позиции в бюджета определихте като важни? И какъв ще бъде ефектът върху фиска, ако те оцелеят и в пленарната зала?
- Ако започнем с отпадане на увеличението на осигурителната тежест, нашите разчети показват, че нетният ефект би бил 464 млн. евро загуба за бюджета, т.е. това беше предвидената сума за допълнително изземване от българските работници и работодатели.
Не го приехме по няколко причини. Според средносрочната бюджетна прогноза, приета в края на март 2025 г., това трябваше да се случи поетапно през 2027 г. и 2028 година, а изненадващо беше предложено рязко увеличение още от началото на следващата година. От месеци настояваме правителството да представи пътна карта за развитие на пенсионната система. През тази година беше приет нарочен акт на Икономическия и социален съвет, а НОИ представи подробен доклад и прогноза, но нито работодателите, нито синдикатите сме виждали дори чернова на пътна карта. Правителството разполагаше с половин година, а крайният срок изтече през месец ноември. На следващо място, когато правим промени в осигурителната система, нека се съобразяваме с всички нейни параметри. Не само да вдигаме осигуровки в отделни фондове и максималния осигурителен доход, а това да е съобразено с възраст, осигурителен стаж и принос, втори и трети стълб на осигуряване, осигурителни права, отпадане на плащания, които не са свързани с осигурителни рискове, покрити от фонд “Пенсии”, и много други. Дълбоко погрешно е да ползваме ръста на вноската като единствен инструмент, за да покрием недостига във фонда, който апропо е на дефицит, откакто е създаден.
- По-високата осигуровка не се отразява на размера на пенсията на отделния човек, така ли?
- По никакъв начин няма да се отрази – нито на настоящите, нито на бъдещите пенсионери, защото не участва във формулата за изчисляване на пенсията. Значение имат индивидуалният месечен осигурителен доход и средномесечният осигурителен доход за страната, но не и размерът на вноската.
- А защо толкова упорито се искаше размерът на данък дивидент да се запази. Не е ли и заради това, че през него се разпределят едни тлъсти суми от фирмите и се иска тази опция да се запази?
- Заявената от кабинета цел бе по този начин да се ограничи практиката “заплата в плик”, но удвояване на данък дивидент няма да я постигне, защото, за съжаление, има други механизми, които обезпечават тази нелоялна практика. Друго, което не бе взето предвид, е как двукратното увеличение на ставката ще се отрази върху капиталовия пазар. Подобна мярка демотивира инвеститорите – особено физическите лица, да инвестират на фондовата борса. Да беше помислено и за дружествата със специална инвестиционна цел, които по закон са задължени да разпределят не по-малко от 90% от годишната печалба.
Очевидно е, че те щяха да претърпят спадове в цените на акциите. Друг проблем на увеличението на данък дивидент е, че би поставил в неравностойно положение българските спрямо чуждестранните физически лица. С повечето държави имаме спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Те са част от международното право и се прилагат приоритетно над националното законодателство. Щяхме да се окажем в ситуация чуждите инвеститори да плащат данък дивидент от 5%, а за българите да е 10%.
- В анализ Фискалният съвет обяви, че приходите от тези мерки, които вие поискахте да отпаднат, са надценени. Тяхната прогноза е, че в хазната ще влязат 25% от планираната сума. Какви са вашите разчети, потвърждават ли това?
- Да, дори отделни мерки са силно надценени. Например от увеличението на ставката на данък дивидент се очакваха допълнително 340 млн. евро. Ако разгледаме колко събира в момента държавата от този данък, ще видим, че говорим за 90 млн. от юридически и 460 млн. лв. от физически лица. Разчетите в оттегления бюджет показваха, че се разчита на още над 600 млн. лв. събираемост, ако се удвои ставката. Това няма как да се случи. Да не говорим за това, че тази мярка вече изчерпва ефекта си – още в момента, в който тя бе анонсирана, много предприятия разпределиха дивидента от печалбите си не само от 2024 г., но и за минали години. Ефектът на тази мярка ще се отчете в изпълнението на бюджета за 2025 г., но това не е добре за икономиката, защото това са пари, които излизат от стопанския оборот и няма да се реинвестират.
- Защо бе толкова остро настояването за лицензирания софтуер? Бизнесът не иска контрол ли? Или са справедливи аргументите на веригите например, че те работят с общ международен софтуер във всички държави?
- Той се ползва в много различни сектори и всеки търговец обикновено ползва софтуер, който отговаря на спецификите и организацията на процесите му. Преди 5 г., когато бяха сериозните дебати по тази тема при промените в Наредба Н-18, стигнахме до това одобреният от НАП софтуер да е по избор. Тази мярка не води до изсветляване на бизнеса най-малкото защото ползването на СУПТО не е задължително. Търговците могат да изберат да работят и само с касови апарати. Проблем е и че Наредбата дава рамка, която не удовлетворява повечето сфери и браншове. Софтуерите за управление на продажбите се развиват непрекъснато, а рамката на НАП ги връща на по-ниско технологично ниво и вече не отговарят на потребностите на фирмите. Софтуерът не е универсален и много често СУПТО се разработва по поръчка за всеки отделен клиент.
При големите компании се ползва софтуер, валиден за всички държави, в които съответната компания оперира. Трудно ще убедите разработчиците на чуждестранен софтуер да дойдат да си го лицензират в НАП. А и бизнесът вече плати допълнителни над 200 млн. лв., за да си приведе СУПТО в съответствие с изискванията на Наредба Н-18, само преди 5 г. Коректният търговец няма как да стане по-светъл и за да изпълни изискванията, ще ги плати още веднъж. Това е чиста загуба за предприятията. Одобрен от НАП СУПТО трябва да е опция, но не и задължение.
Друг въпрос е, че е крайно време да се търсят модерни инструменти и модели за софтуерно фискализиране на търговските обороти, а не през 5 г. да се ровим кое предприятие какъв софтуер ползва, за да управлява продажбите си. Да печатаме тонове хартия с касови бележки, дневни и месечни отчети, които се лепят по книги, а клиентите са длъжни да съхраняват “до напускане на обекта”.
- Какъв е казусът с осигурителния доход? Само в стъпката ли беше проблемът, има ли друго?
- Това, което предвиждаше Средносрочната бюджетна прогноза, приета заедно с бюджет 2025 г. в края на март тази година, е, че неговият ръст за 2026 г. ще бъде с 300 лв. – до 4430 лв. Изведнъж се оказа, че нараства с 470 лв. до 4600 и нямаше разумно обяснение откъде идва разликата от плюс 170 лв. Дори и в проекта на Средносрочната бюджетна прогноза към изтегления бюджет за 2026 г. е записано, че за 2027 и 2028 г. ще расте с по 300 лв. на година. Излиза, че само за 2026 г. той се вдига с 470 лв. и това ни се казва един месец преди края на календарната година!
Настояваме и за продължаване на по-големия разговор за пенсионната система, който започнахме с вас. Като се вдига този доход, какво получава осигуреният от това? Да припомним нещо, което често “удобно” се пропуска – върху осигурителния доход се правят и вноски за здравно осигуряване от 8%. Пакетът, който получава всяко здравноосигурено лице, е един и същ. Доколкото фондовете на ДОО носят индивидуални права – на пенсия, на обезщетения при различни рискове, срещу здравната вноска стои публична услуга, еднаква за всички. Когато вдигаме максималния осигурителен доход и по този начин индивидуалната здравна вноска на всеки, който се осигурява върху него, доволни ли сме от качеството на здравеопазването? Има съгласие от МФ размерът на минималния осигурителен доход за 2026 г. да се намали със 100 лева и да бъде 4500 лв. (2300 евро) вместо 4600 лв., но това не отговаря на поставените въпроси.
- Започнахте разговор за отмяна на автоматичното индексиране на доходи, както и разговор за минималната заплата. В проекта си кабинетът го постави “на пауза”.
- Това може би е най-важният разговор. Тези автоматични механизми на обвързване на различни плащания с минималната заплата и на заплати в различни сфери със средната работна заплата, както и самата връзка между МРЗ и средната, водят до непрекъснато нарастване на разходите и бюджетът остава без въздух. И сега се опитваме с приходни мерки, т.е. с допълнително изземване на доход от бизнеса и гражданите, да наваксваме.
Политиката по доходите в публичния сектор задължително трябва да се отвърже от автоматичните формули! Няма друг път. Всички вече го осъзнаха.
- Говорите ли на тристранни срещи за връзката заплата-производителност, тя мери ли се? Аз за доходите чувам само връзката им с инфлацията, докато минималната и средната заплата са в параграф 22 - вдигаме минималната, тя вдига средната, средната вдига някои доходи и т.н.
- Тази връзка отдавна не се мери, вече 3 г., откакто се каза, че минималната заплата е 50% от средната. Никакви други фактори не се отчитат. Това, върху което работихме цяла година със синдикатите, е разработване на механизъм за определяне на минималната работна заплата, по който тя да се договаря без този автоматизъм. Вярвам, че през следващата година ще успеем да го договорим.
Формулата за определяне на МРЗ е порочна. Тя изравнява заплатите на тези с опит и квалификация с тези, които нямат нито едното. Трябва да се откажем от формулите и фиксирането на конкретни размери в закони, когато говорим за възнаграждения.
- Как бизнесът ще планира в подобна ситуация? Все още въпреки разбирателството бюджет няма, а плановете за догодина трябва вече да са готови?
- Трудно. Започнахме да правим разчети с променени осигуровки и данък дивидент. Радостно е, че постигнахме съгласие за оттегляне на увеличението на данъчноосигурителната тежест. Бизнесът е на стендбай и това не му се отразява добре. Не е добре и за инвеститорите. Не е добре и това, че бизнесът вече си разпредели печалбите.
- Това напрежение около бюджета ще се отрази ли на едно друго натоварване, свързано с въвеждането на еврото?
- Въвеждането на еврото няма отношение. Бизнесът отдавна си настрои софтуера, от август обозначава двойно цените, сега остава да се зареди с евробанкноти и монети. Ще има предизвикателства по време на двойното обращение на левове и евро. И заради това е важно да имаме приет бюджет за 2026 г. до края на тази година.
- След петък стана ясно, че ревизиран бюджет ще има още в понеделник. Освен отлагане на важни въпроси за догодина, опасявате ли се да бъде дописван и пак да се върнем в началото?
- След като по време на разговорите партиите, подкрепящи правителството, потвърдиха, че приемат консенсусните предложения, за които работодатели, синдикати и МФ се разбрахме, се надявам бюджетът да има подкрепата им и в парламента. Надяваме се всички партии да проявят отговорност въпреки политическата ситуация. Призоваваме за разум!
