Искам да кажа, че аз съвсем откровено се обърках.
Вечерта на 1 декември всички се възмущавахме, че полицията оставя погромаджиите да вилнеят безнаказно. После излязоха кадри с просълзени от спрей младежи и кървави ръкавици на парамедици, оказа се, че има 70 души арестувани + Бобоков-младши, а черешката на тортата е мургав чичка с пачки и списък с локации. Всички ние, добрите сили, възтържествувахме: "Ето, казахме ви, че платените провокатори нямат общо с мирния протест!", а Бай Ман*ал и Бобокови-старши започнаха да обикалят телевизиите, докато другите висят на трамвая, а ние им се смеем.
И точно в този светъл миг палачинката се обърна и ние, враговете на пачките и Бобокови, изведнъж се включихме в техния хор, защото внезапно една от нас се оказа майчица на един от арестуваните. И оттам започнахме също да обикаляме телевизиите, не защото полицията е бездействала, а защото е действала. И тогава полицията ни би контрата, защото извади кадри от зулума, обаче ние не паднахме по гръб и започнахме да разсъждаваме дали ципът на якето му е бял или оранжев.
Безкрайно симпатизирам на тази майчица, защото едва ли има майка, която не би защитила детето си, каквато и манджа да е сътворило. Твърде вероятно е момчето да се е увлякло в екшъна. Аз симпатизирам и на него и го разбирам, защото също съм експресивна и съм правила страшни ексцесии в емоциите си. И онази вечер така акостирах на протеста - идвам с мир, но съм готова за война. Личната карта ми е във вътрешния джоб, крайно недоволна съм, имам сили и смелост и не се страхувам да ги използвам.
Но полицията това не я интересува - не ѝ пука кой вандалства за пари и кой с кауза. Затова всеки, който се втурне в боя, трябва да е наясно с последствията.
Онази вечер на пълнолетния младеж веднъж му пукнали главата, отишъл да го зашият и после се върнал на бойното поле - това може да е велика жертва за каузата и евала. Но полицейската репресия е съвсем друго.
И сега да се върнем в реалността:
След като Найо за толкова години направи единствения си умел PR ход с Асен и пънк бандата, сега отново започна с грешки една след друга - когато личната драма се политизира, всичко започва да издиша.
Днес се опитваме да превъртим Тик-тока, защото научихме, че това е правилната медия, но от зор се превръщаме в циркови животни, без да разбираме, че джензитата отлично усещат, че се престараваме.
Симпатизирам и на Иво Мирчев, и на Козилата, и на майката на момчето, което е пълнолетен мъж, обаче виждам как се осираме точно в мига, в който изплуваме, защото ще се пръснем от PR напъни и не знаем кога да спрем.
*Снимката е от 2020-а, когато врекнахме, че дете гледа как закопчават горкия му баща, но се оказа, че е клекнал фотограф, отразяващ другия ъгъл.
(От фейсбук)
