Пиесите му привличат българските режисьори с темите за любовта, смъртта, различието
Лаура Гарсия Лорка, племенница на Федерико Гарсия Лорка и председател на фондацията, носеща името на испанския поет и драматург, гостува в София за специална тридневна програма, организирана от Народния театър “Иван Вазов” и Институт “Сервантес”.
Федерико Гарсия Лорка е роден през 1898 г. в Андалусия. През 1919 г. заминава да учи в Мадрид, където се сприятелява със състудентите си Луис Бунюел и Салвадор Дали. Там пише и поставя първата си пиеса El maleficio de la mariposa. През следващите няколко години се включва активно в живота на испанския авангард, като издава и стихосбирки. Въпреки това в края на 20-те години той изпада в засилваща се депресия, свързана с неговата хомосексуалност и опитите да я прикрива от своите приятели и роднини. Тогава семейството му го изпраща на продължително пътуване в Съединените щати.
Със започването на Гражданската война през 1936-а Федерико Гарсия Лорка заминава от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това означава почти сигурна смърт, тъй като градът е известен с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и зет му, кметът социалист на Гранада, скоро са арестувани. Те са разстреляни на 19 август 1936 от фалангистката милиция и са погребани в необозначен гроб някъде в близост до Гранада.
- Добре дошли в България, г-жо Лорка! За първи път ли сте у нас?
- Да и със сигурност няма да е последният, защото много бих искала да опозная България. Гостуването ми е кратко, но както се казва - щом веднъж направиш първата крачка, винаги се връщаш.
- Вие сте племенница на големия испански поет и драматург Федерико Лорка. Какви истории се разказват в семейството ви за него?
- Семейството ми е заминало за Ню Йорк след убийството на Федерико. Аз и сестрите ми се родихме там. В дома ни имаше много тъга, свързана с престъпленията срещу нашето семейство. Моят чичо и съпругът на леля ми Конча бяха в затвора. За чичо ми Федерико се говореше по-малко, защото, от една страна, за баща ми това беше много болезнено, а от друга, той не искаше да натоварва мен и сестрите ми с още повече тъга от онази, в която вече живеехме.
И затова баща ми е заминал за Ню Йорк като председател на фондация, чиято дейност е да съхранява наследството на Федерико Лорка.
- Кои са най-важните проекти, които осъществявате във фондацията?
- Те засягат всички аспекти от неговото творчество - от академични изследвания до интерпретации на някои от творбите му. Не правим много театрални спектакли, защото нямаме достатъчно бюджет, но организираме пърформанси, концерти, каним писатели от цял свят да говорят за своето творчество, което не е непременно свързано с Лорка. Доста често обръщаме внимание на съвременното изкуство, на това, което се случва днес.
- Вероятно знаете, че много български режисьори поставят пиесите на Лорка на театралната сцена. Според вас какви са идеите на испанския драматург, които привличат нашите режисьори?
- Цялото му творчество и поезия носят огромно богатство. Те са многопластови и засягат фундаментални теми - любовта, смъртта, различието във всичките му аспекти, както и ужасите, породени от тези теми. И всичко това - с много богат и сложен език.
Пиесите на Лорка привличат българските режисьори с темите за любовта, смъртта, различието, както и жестоките събития, които все още съществуват. като репресията например.
- Каква е идеята на Федерико Лорка за “Невъзможния театър”?
- Това е доста абстрактна идея. Дори най-класическите му пиеси като “Домът на Бернарда Алба”, “Йерма” или “Кървава сватба” имат експериментален характер. Аз много харесвам онези произведения, върху които той работи към края на живота си - това, което той нарича “театър под пясъка”. В тях има много размишления за самия театър вътре в спектакъла, като “Публиката” или “Комедия без заглавие”.
- Как се променя интерпретацията на творчестото на Лорка през годините - от следвоенна Испания до днес?
- Мисля, че се променя постоянно. Това е толкова увлекателно - да работиш върху неговото творчество и влияние, защото съществува много жив, реален диалог в целия свят. Знаем, че в Перу отново поставят Лорка, в България, в Япония... навсякъде. Ние непрекъснато получаваме “нови Лорки”. Мисля, че това се дължи на универсалния, но и експериментален характер на творчеството му. Темите са универсални, но оставят отворени врати за по-експериментални подходи.
- Как бихте описали Лорка на младите хора?
- Тези, които са го познавали, разказват, че всички са искали да бъдат около него. Той много е обичал приятелите си. Всички казват, че винаги е изваждал най-доброто у тях. Чувствали са се по-умни, по-интересни, по-забавни, когато са в неговата компания.
