Призив към жертвите: Подавайте сигнали, не се страхувайте и не се срамувайте
- Министър Георгиев, преди дни Министерският съвет прие Координационния механизъм за помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие. С какво той ще подобри положението на жертвите?
- Това е протокол за действие на държавата в случаи на домашно насилие - на всички нейни институции, включително и услуги, предоставяни от неправителствени организации. Целта е в момента, в който пострадал се обърне към който е да е държавен орган, това да е достатъчно и да поражда задължение на всички останали да се заемат със случая, а не пострадалият да обикаля от гише на гише и да разказва по няколко пъти пред различни непознати преживяното от него насилие. Другата новост е, че отговорността вече си има име. С механизма се създава мрежа от отговорни лица във всяка ангажирана институция - кметства, болници, спешни центрове, училища, социални служби и разбира се, полицейските служби. Всички граждани трябва да знаят, че при домашно насилие има три безплатни услуги от държавата - безплатен адвокат, безплатни консултации с психолог, включително и за децата, и безплатно защитено жилище за половин година.
- Мислите ли, че когато има ясно разписани правила как да действа всяка една институция - МВР, социално подпомагане, здравна служба, общинска администрация, кмет, Агенция за закрила на детето, жертвите и особено тези, които са подложени на дългогодишен тормоз - физически, психически, а и финансов, ще се престрашат да потърсят помощ?
- Да, хората се престрашават, когато знаят, че законът е на тяхна страна и институциите ще го прилагат, а няма да остане само на хартия. През 2024 г. над 53 хил. са сигналите на спешния телефон 112, за тази година до септември са 32 хил. Дори и сред тях да има случаи на злоупотреби, огромната част от тези сигнали показват изключително тревожно състояние на обществото. Трябва да сме наясно и че не всички пострадали търсят помощ, затова нашата задача като държава е да им покажем, че имат смисъл и че ако се обърнат към нас, ще получат закрила от МВР и от съда.
- От разговори с прокурори по темата ми е известно, че не са редки случаите, даже са немалка част, когато жертвата, след като е подала сигнал, го оттегля, особено при насилие от деца над родители. Разбираемо е, защото едва ли има родител, който би признал, дори и пред себе си, че детето му го бие. Какво може да се направи в тази посока? Как да се вдъхне кураж на тези възрастни майки и бащи?
- Да, това е един от най-тежките и трудно решими проблеми, с който се сблъскваме. Срамът, страхът, предразсъдъците, мисленето “какво ще си кажат хората”, включително родителската обич - са големи спирачки. Затова има специално предвидени мерки и правила за действие в координационния механизъм. След оценка на риска за възрастни хора, които по един или друг начин са в зависимо положение от своите синове и дъщери, се предлага възможност за настаняване в социално заведение и други социални услуги за подкрепа.
- Съобщихте, че през миналата година има над 53 хил. сигнала за домашно насилие и издадени 5 хил. ограничителни заповеди? Защо ограничителните заповеди невинаги успяват да възпрат насилника?
- Защото е въпрос на прилагане на разписаните правила и именно в тази посока предстои да работим съвместно с МВР, социалните служби и неправителствените организации, които са на терен. Друг проблем, който забелязвам, е неизпълнението на мерките за задължителни консултации с психолог от страна на насилниците. Към това трябва да се насочи отделно внимание. Важно е да се знае, че през Министерство на правосъдието държавата предоставя напълно безплатна адвокатска помощ. Увеличихме с 50% финансирането за нея през 2026 г. Създаваме и нови регионални центрове за безплатни правни консултации съвместно с адвокатските колегии. Открихме регионални центрове в Русе, Бургас, Велико Търново, след няколко дни ще отворим в Добрич, подготвяме и за Търговище. Целта на тези центрове е да създадат достъпна услуга, като се работи при пълна конфиденциалност.
- Силно впечатление ми направи една мярка - че ще се помага на жертвата да си намери работа, нещо много важно, за да има увереност да продължи напред. Коментирайте я, моля.
- Лично аз заедно с фондация “Анимус” го правим от години в София, по-скоро неформално, защото, за да се откъснат от средата на насилие, пострадалите трябва да имат независимост. Това означава самостоятелни доходи и възможност да вземат отново живота в собствените си ръце. Няма да се уморя да разказвам случая, в който, доволен, че открихме ново общинско защитено жилище, отидох на посещение, за да видя от какво имат нужда, и се запознах с млада жена от Северна България, с малко дете. Жената беше с разбита челюст, с шевове през цялото лице, хранеща се със сламка. Ето в този момент си дадох сметка колко много работа ни чака и тя трябва да е не индивидуален и спорадичен ентусиазъм, а безкомпромисна и държавна политика. Затова ще завърша с призив към пострадалите от домашно насилие - подавайте сигнали, не мълчете, не се страхувайте, това, да си обект на насилие, не е срамно за жертвата, а е проблем на цялото общество, за който трябва да се говори, да се реагира навременно и да се получава защита и подкрепа.
