11 години бонусите за Коледа и Великден са празник за едни, но и повод за завист, караници и обиди за други. Причината е, че те се раздават по неясни критерии и волята на правителството, ако има пари, но винаги само на избран кръг от хора - верните гласоподаватели на властта - пенсионерите.
Раздаването им бе започнато от правителството на Пламен Орешарски през 2014 г. Даваха се само на най-бедните и бяха по 40 лв., после станаха 50 лв., а после 70 лв., а в наддаването около пандемията в един момент стигнаха и до 120 лв. Понякога бяха само за най-бедните, като се обвързваха с линията на бедност, а друг път за тези с минималната пенсия за стаж и възраст, но в един момент парите стигнаха за всички!
През тези 11 години нито веднъж не постъпи предложение да се погледнат и други социални групи - работещи бедни, самотни майки, семейства в крайна нищета, или поне изоставени деца. Всяка година добри хора даряват пари за подаръци за Коледа на хора и деца настанени в институциите. Така с помощ от други 11-годишната Мария ще получи мечтаната кукла, а Жорко – кола. А те са били добри деца, но с лоши родители. За Великден пък самотно живееща майка с три деца пак ще чака благотворителна акция.
Трябва да спре този порочен кръг пари да се намират само за някои, защото уж сме солидарна държава, а управниците солидарно раздават на гласоподавателя. Благодарение на милостта им изпаднахме в ситуацията да няма помощ и пари за бедните семейства и някак това да се замита, с оправданието, че това са възможностите, но най-лесно е да развържеш чувала и да ръсиш, докъдето стигне.
През последните дни се появи предложение тези помощи да се разпишат в закон и да са за всички, но дебатът отново е - ще има ли пари за пенсионерите.
Крайно време е да започнем да мислим за всички, а не да даваме пари според днешните проблеми и бури в обществото, защото уж всички искаме равнопоставеност, но гледаме само избирателите.
