В последните дни една фраза се повтаря упорито: че държавата нямала друг избор. Че ако иска България да спази европейския критерий за дефицит от 3%, единственият начин бил да се вдигнат данъците, осигуровките и тежестите върху труда. Че това било „неприятно, но неизбежно". Опитват се да ни обяснят, че това е нормално, естествено, рационално. Че дори било „отговорно"?!
Тази теза не е просто грешна. Тя е вредна.
И най-вече: тя е съзнателно заблуждаваща.
Да се твърди, че единственият начин да се постигне 3% дефицит е през вдигане на данъци и осигуровки, изисква голяма доза наглост.
Когато се разлисти проектобюджетът за 2026-а, първото впечатление е за нагласени числа. Дори самото Министерство на финансите вече признава, че приходите за 2025 г. ще се окажат около 43 млрд. евро – с близо 7% по-ниски от плана. Интересно е обаче, че неизпълнението на приходите за 2025 г. не е прекършило оптимизма на Теменужка Петкова, че през 2026 г. ще събере с 20% повече приходи. С това най-вероятно ще счупи собствения си рекорд по неизпълнение на планираните приходи. За 2026 г. МФ са заложили 51,4 млрд. евро приходи – увеличение с 20% при 2,7% ръст на икономиката и 3,5 инфлация. Тоест, вместо реалистичен ръст от около 7-10%, който икономиката логично допуска, в бюджета за 2026-а е записан скок от 20%.
Това не е прогноза. Това е надписване. А надписването цели да има повече пари за касичката и бухалките.
Това вече го видяхме в бюджет 2025 г. В новия бюджет обаче Министерството на финансите поставя ново начало в рекета върху бизнеса и работещите: вдигане на осигуровките, удвояване на данък дивидент и увеличаване на максималния осигурителен доход.
Държавата ще вземе по 600 лева от всеки работник и всяка фирма. Това не са пари за здраве или образование. Това е рекет.
И въпреки опитите това безобразие да бъде представено като единствено възможния бюджет, алтернатива има. И тя не е теоретична. Не е абстрактна. Тя е сметната, балансирана и изпълнима.
Това, което следва, не е критика. Това е план как се прави бюджет с 3% дефицит, без да се вдигат данъците и осигуровките.
Първо, трябва да се намалят приходите до реално изпълнима стойност. Как може да стане това?
1. Премахване на нереалистично заложените приходи от ДДС – около 870 млн. евро. В мотивите към бюджета подробно се обяснява как СУПТО (онлайн касови апарати) и GPS-ите за камиони ще донесат почти 1 милиард евро повече ДДС. Реалността е друга. Тези мерки не носят приход, но носят огромни разходи и административни тежести за бизнеса. Вече го видяхме през 2020 г.
2. Без увеличение на осигуровките – 555 млн. евро.
Ако осигуровките се вдигнат, заплатите в частния сектор просто няма да се увеличат. Парите, планирани за работниците, ще се пренасочат към държавата. Това означава, че реалният доход на хората ще спадне, а от там и данъчните постъпления в бюджета. Увеличаването на осигуровките натоварва бизнеса с огромен разход и го принуждава да даде на държавата всичките пари, предвидени за увеличаване на заплатите.
3. Без удвояване на данък дивидент – 340 млн. евро.
Ако данък дивидент се удвои, компаниите ще изтеглят печалбите си още тази година, за да избегнат по-високия налог догодина. Следователно инвестициите ще намалеят. Това означава декапитализация, по-малко растеж, по-малко работни места. Бизнесът предупреждава, че това вече започва. Събирането на 340 млн. евро повече данък дивидент през 2026 г. е пълна химера.
4. Увеличение на максималния осигурителен доход с 300 лв., а не с 470 – 92 млн. евро. Така, както е записано в плановете на самото Министерство на финансите през март 2025 г.
Когато тези четири корекции се направят, прогнозните приходи ще намалеят с около 1,875 млрд. евро. Всички тези числа са взети от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на Министерство на финансите.
Тук идва въпросът, който винаги се задава:
„Добре, ако приходите са по-ниски, откъде се компенсира дефицитът, за да остане в рамките на 3%?"
И тук вместо драматизиране, идва истинската работа на министъра на финансите.
Разходите могат да бъдат намалени с точно същия размер – 1,875 млрд. евро – без да се засягат здравеопазване, образование, социални плащания или инфраструктура с национален приоритет.
Как?
Централният бюджет („черната каса"). Да се намали с 400 млн. евро. Това ще са 400 млн. евро по-малко за раздаване от джипката. От 2021 до 2024 в закона за бюджета беше описано и гласувано от парламента за какво ще се разходват парите от Централен бюджет. С идването на Теменужка Петкова тази практика беше прекратена и за 2025 г. Централният бюджет беше увеличен без обяснение.
Капиталови разходи. Да се намалят с 500 млн. евро.
Към 30 септември 2025 г. капиталовите разходи са 3,5 млрд евро, а МФ прогнозира, че към края на годината ще бъдат инвестирани 6 млрд. евро от планираните 7 млрд евро. Въпреки неизпълнението с почти 1 млрд евро, за 2026 г. тези разходи се увеличават. Планирани са най-големите в историята капиталови разходи - 7,8 млрд. евро. Намаляването им за 2026 г. е реалистично и възможно.
Издръжка. Разходите на държавата за ток, вода и канцеларски материали могат да се намалят с 274 млн. евро спрямо заложеното в бюджет 2026 г.
Това означава, че държавата ще харчи 5% повече от тази година, не 105 повече, както МФ щедро е заделила.
НКЖИ. Бюджетът за нови релси може да бъде удвоен, а не утроен, както предлага МФ. Това ще спести на хазната 115 млн. евро.
Съдебна система, МВР, служби – спиране на извънредни увеличения. Ако заплатите в споменатите структури се увеличат както за цялата администрация, а именно с 5%, това ще спести: 73 млн. от прокуратурата и съда и още 243 млн. от другите силови служби. В проектобюджета за 2026 г. ДАТО (службата за подслушване) получава 20% увеличение към вече увеличените със 70% заплати през март 2025 г. Увеличенията в ДАТО са направо скромни в сравнение с Антикорупционната комисия, за която бюджет 2026 предвижда 52% увеличение след тазгодишното увеличение от 65%. За някои свинското, за други - зелето.
ВСС. След интервюто на г-н Магдалинчев мисля, че няма български гражданин, който да смята, че „доходи" от над 20 000 лв. са недостатъчни за членовете на ВСС. Ако през 2026 г. не получат предвиденото в бюджета 20% увеличение на доходите, ще спестим 11 млн. евро.
Спестени осигуровки и МОД. Понеже не се увеличават осигуровките, държавата спестява 103 млн. евро разход за осигуровки и МОД, които иначе би платила.
Трайно незаети щатни бройки и тавани на заплати. Ако не се отпусне финансиране за трайно незаетите щатни бройки и се сложи таван на възнагражденията във всяко министерство да не са по-високи от заплатата на министъра, ще бъдат спестени 138 млн. евро.
Когато тези корекции се съберат, резултатът е:
1,857 млрд. евро по-малко разходи. Колкото е и намалението при приходите. И така дефицитът остава точно в рамките на 3%.
Без да се вдигат данъци.
Без да се вдигат осигуровки.
Без да се удрят заплатите.
Без да се мачка бизнесът.
Точно затова казвам, че съставянето на бюджет е политика, а не счетоводно упражнение.
Спомняте ли си как през 2023 г. служебният кабинет на Гълъб Донев представи бюджет с 6,4% дефицит. И обясни, че това е „Единственият възможен бюджет". Проектобюджетът, който се обсъждаше, беше с над 6% дефицит. В кабинета Денков пренаписахме бюджета и годината завърши с 2% дефицит без увеличение на данъци.
Това не е теория. Това е практика. Това вече е правено.
Оттук следва простият въпрос:
Защо днес се твърди, че няма друг начин?
Отговорът не е икономически. Той е политически.
Защо се предлага бюджет, който не защитава бизнеса и работещите, а ги наказва?
Защо се предлага бюджет, който не развива икономиката, а я декапитализира?
Защо се предлага бюджет, в който най-големите увеличения са за онези системи, които не създават стойност, а създават натиск?
Защото това е бюджет, писан за държавата с главно Д.
Бюджет, който ограбва бизнеса и работещите и пуска заграбеното в касичката.
Бюджет 2026 казва следното:
Работещият да плати.
Бизнесът да замълчи.
Силовите структури да бъдат подсилени.
Но може да има друг бюджет. И той е напълно изпълним.
Бюджет, който не взема, а дава въздух.
Бюджет, който пази и хората, и икономиката.
Бюджет, който не е рекет, а договор.
Защото публичните пари не са на министрите или на депутатите.
Те са на гражданите.
