Първо заминават, за да учат, после масово работят в строителството на жп линии. Първата българска църква в САЩ е в Гранит сити
Първата емиграция към Съединените щати от България е свързана с протестантството.
Около 1850 година у нас идват американски мисионери, които проповядват в големите ни градове, Вардарска Македония, Цариград и Смирна (Измир). На техните сбирки понякога се събирали над 50 човека, а исторически документи и запазени спомени на участниците в тях твърдят, че най-много са били в Банско – в някои случаи и над 100 души. Тогава наред с религиозните учения стават известни икономическите постижения на САЩ по това време и особено напредъка в образованието. Привлечени от перспективата да учат отвъд океана се отправят неколцина българи. Днес най-известни са имената на Илия Йовчев, заминал през 1870 година, Спас Шумков и Марко Калудов. Преди последните двама неколцина българи заминават да учат медицина – Христо Балабанов, Иван Мишов, Димитър Балабанов и други. С течение на годините те се налагат като търсени и уважаване специалисти и сред американците.
В края на XIX век обаче
започва икономическата
емиграция
Причината за това е, че мнозина българи както от Княжество България, така и от Македония изкарват с мъка прехраната си у нас, земята, от продуктите на която многолюдните си семейства не достига. Някои още от времето на османското робство са се ориентирали към градинарството и са станали сезонни работници в съседните Сърбия, Румъния и Турция, но и там не припечелват кой знае колко.
Около 1898-1899 година започва икономическа криза, няма работа и те се насочват към Америка. До 1903 година отвъд океана най-много са емигрантите от Русенско, Търновско, Разградско и Ловешко. След това към тях се присъединяват и участници в Илинденско-Преображенското въстание от районите, които са се вдигнали на борба – Битолско, Леринско, Костурско, Воденско. До 1907 година броят на българите само в САЩ е около 16 000 души, според официална американска статистика. Българската показва доста повече, защото масовата емиграция предизвиква министър-председателя Димитър Петков в средата на ноември 1906 година да внесе закон за ограничаването ѝ. Към него са приложени и съответните факти – за 4 години от Русенски окръг да търсят препитание в Северна Америка са отишли 7591 души, от Търновски – 6024, а рекордьор е Шуменски окръг, в който влизат и днешните Търговишка и Разградска област с 21 372 души, като само от Поповска околия те са близо 3000 души, при това за три години, защото през 1903 година никой оттам не е емигрирал.
Вероятно разликата в двете статистики се дължи на факта, че американците броят тези, които са получили американско гражданство, а българското Народно събрание – всички, които са напуснали родината си, неизвестно в коя страна са се установили.
В огромната си част, попаднали в Новия свят, българските емигранти стават фабрични или работници по строящите се трансконтинентални железопътни линии.
Първоначално живеят в общежития от 12 до 20 човека, които си създават сами, като наемат стаи в пригодена за емигранти къща. Тук важи правилото за родовото или съселянското общение – обикновено част от техните обитатели са роднини, другите са от тяхното село, а ако не - земляци. Като правило почти никой от емигрантите не знае английски, трудно си намира работа и затова задружността е наложена от новите условия. Мисълта на всеки е да поработи година - две, да напечели и да се върне. Това обаче става в много малко случаи.
След като се установят и имат сигурни доходи, логичното продължение на българската емиграция е създаване на дружества и църкви, за да запази народността си и да пренесе обичаите от Стария край, както наричат родината си емигрантите.
Заслугата за това е на Светия синод. През март 1906 година българският Екзарх Йосиф издава окръжно, в което анализира причините за изселването на българи в Америка. В него той изразява тревога от бъдещата им съдба, защото според него те отивали в една страна, “която е стопила и постоянно претопява преселници културно по-силни”. Нататък пише, че българите ще изгубят “дори и при случайна материална сполука, най-скъпото си – вярата, езика и народността, а
българската община ще види огнищата им едно по едно да гаснат
и българските села да пустеят.”
За да запази народността, СветияТ синод решава да изпрати двама български свещеници в САЩ, започва за това преписка с Министерския съвет и прави предложение до Народното събрание заплатата им да бъде 5000 лева. Въпросът обаче се урежда бавно, а и първите двама кандидати отказват да заминат. Емиграцията не може да се спре, въпреки закона, и докато намери свещеници за САЩ, Светия Синод взема решение да изпрати църковни книги и песнопения.
Това обаче има конкретен повод – до синодалните старци е достигнала новината, че
българи в САЩ искат да създадат своя църква, която да нарекат на името на светите братя Кирил и Методий,
а след нея имали намерение да построят още храмове в други градове. След дълги усилия и преценка на кандидати се намират и подготвени свещеници. Те са Христо Карабашев и Димитър Малинчев, който ще стане далеч по-популярен в САЩ и Канада като йеромонах Теофилакт и д-р Димитър Малин, защото след като напуска църковните дела, се отдава на лекарска практика. Двамата пристигат в САЩ в първите дни на 1909 година. Карабашев е бил енорийски свещеник във Враца, а Димитър Малинчев от село Врачеш, участвал в Илинденско-Преображенското въстание и замонашил се след него, е напуснал спокойната си служба на секретар на Светия синод. Двамата са изпратени с поръчение да създадат български църковни общини и да ръководят изграждането на първите църкви.
Интересен факт обаче е, че докато синодът умува кои да бъдат свещениците, в САЩ се появяват първите евангелистки мисии, създадени от българи. Създават ги хора, посветили се на протестантството.
Първата от тях е в Чикаго, отворена през май 1907 година. Тя е на българската християнска мисия в града и първоначално закупената сграда служи за хотел. След година мисията започва да изпълнява своите функции, които са основно подпомагане на българи.
Истинската първа евангелска мисия, създадена от българи, е в Мадисон и Гранит сити, съседни градове в щата Илинойс, но по онова време със значителен брой български преселници – според някои данни – около 5000 души. Тя се създава по идея на Цвятко Багрянов от Панагюрище, който е и първият ѝ ръководител. Той завършва гимназия в Пловдив, а през 1897 година е изпратен в град Обърн, щат Ню Йорк, и завършва обучение за евангелистки пастор. Връща се в България и наред с църковната си дейност преподава и в американското училище в Самоков. Жени се за пловдивчанката Невяна Градинарова и през юли 1905 година се завръщат в САЩ. Съпругата му е завършила американския колеж в Цариград. В Ню Йорк се дипломира и в курс по социални науки. 12 години е секретарка на славянския, френския, гръцкия и арменския отдели в тогавашния Интернационален институт.
През 1920 г. Цвятко Багрянов е награден от американското правителство с „Медал за гражданска заслуга.”
Мисията организира първото вечерно училище за изучаване от нашите емигранти на английски, американско гражданско право и история. Подпомага ги в намирането на работа, оказва помощ на безработните, към нея е създадено и неделно училище за изучаване на български език.
Колко българи са членували в нея, архивите тайнствено мълчат, но по нейния пример нашите емигранти решават да основат свои, вече чисто български културни центрове. На първо време те са църквите, каквито са познати от онова време у нас – не като храм само за прослава на Бога, а като културно-просветно средище, място за срещи, за училище, разпространяване на знания и култура – с две думи – народополезна дейност.
На 14 септември 1909 г. е открита първата българска църква отвъд океана с помощта на двамата свещеници
Тя е “Свети св. Кирил и Методий” на 1743 Мейпъл стрийт в Гранит сити. Изградена е от инициативен комитет, в който най-важна роля играят някои от емигрантите, които с припечелените и спестени първи долари са открили магазини и семейни хлебарници и ресторанти. Даренията, както и трудът за изграждане, са доброволни. Пари изпращат и много емигранти от други градове на Северна Америка. Новината се разчува бързо и в останалите емигрантски центрове започва строителство на български храмове.
В следващите години до 1944 общият им брой ще е 14
Още през 1922 година Светият синод, чието върховенство са избрали основателите на първите български църкви в САЩ е създал Българска православна мисия в Северна Америка и за неин ръководител е изпратил д-р К. Ценов, който изпълнява тази функция наред със службата си в църквата в Индианаполис. През 1937 година Светия синод създава Българска епархия за Северна Америка и за неин пръв ръководител изпраща Андрей Велички, дотогава Варненски митрополит. На 2 април той е приет и инструктиран от цар Борис Трети за своята мисия, на следващия ден отслужва тържествена литургия в храм-паметника “Александър Невски” и над 3000 души в тържествено шествие го изпращат на гарата след това. Щом пристига в САЩ, той веднага тръгва на обиколка из новата си епархия. Първият град от посещението му е Стилтън.
Само за три години българските емигранти правят още четири църкви Йеромонах Теофилакт напуска Гранит сити и отива в Стилтън, за да подпомогне организационно изграждането на втората българска църква, открита през 1910 година и наречена “Свето Благовещение”. После е поканен от инициативен комитет в Торонто да оглави създадената и там църковна община, да организира делата ѝ и строежа на църква. От 1915 година в Стилтън свещеник е Давид Наков, който след 6 години създава едно от най-големите български училища в нея, издържано изцяло от църковното настоятелство.
Третата българска църква в САЩ е в съседния на Гранит сити Мадисон. Първата литургия в нея извършва свещеник Христо Карабашев. Църквата, изградена от дърво, изгаря през 1919 година, а Христо Карабашев на следващата се връща в България.
Йеромонах Теофлакт пък не стои със скръстени ръце в Торонто. През 1911 година отслужва първата литургия в църквата “Свети Св. Кирил и Методий”. С доброволни дарения българските емигранти там закупуват изоставена сграда, която е служила за жилище, и я преустройват на църква. Тя е тържествено осветена на 24 май 1911 г. от руския митрополит Платон, който ръководи и първата служба.
По това време Русия има енория в Америка и поради духовната и езикова близост е поканен именно руският митрополит. Теофилакт е енорийски свещеник в торонтската църква от 1910 до 1921 г. Заради заслугите му в създаване на български църкви в Северна Америка през 1911 г. Светият синод го повишава в архимандритско достойнство. Дотогава е издал първия български вестник в Канада “Балканска зора” и българо-английски речник с 18 000 думи, завършил е медицина и след 1921 година се отдава на медицинска практика. През 1928 година до църквата е изграден и Народен дом, в който се помещава училището, репетира църковният хор, играят се театрални представления и се правят вечеринки.
Петата българска църква отвъд океана е “Свети Стефан”, издигната в Индианаполис през 1915 година, в която от 1922 година служи протопрезвитер д-р К. Ценов. След нея е изградена и осветена църквата “Свето Възкресение” в Толидо, щат Охайо. Това става на 18 юни 1923 година. Седмата българска църква в САЩ е “Свети св. Константин и Елена” в град Стил, Северна Дакота.
В следващите десетина години се издигат още три църкви и броят им през 1933 година е 10.
