Динамиката им след отчитане на инфлацията ясно показва: твърденията за реално обедняване са несъстоятелни
Колко се е подобрил стандартът на живот на работещите през последните десет години? Напоследък публично се правят твърдения за забавяне на ръста на благосъстоянието и дори за обедняване. Прегледът на динамиката на реалните заплати след отчитане на инфлацията обаче ясно показва, че подобни твърдения са несъстоятелни и дори заблуждаващи.
За да оценим ръста на покупателната способност, първо е необходимо да измерим ръста на номиналните заплати. За тази цел месечните стойности за периода между 2016 и средата на 2025 г. са индексирани спрямо средната стойност за 2015 г.
Така полученият номинален индекс позволява директна сравнимост на повишението на заплатите по области и икономически дейности, но не отчита влиянието на динамиката на цените върху реалната покупателна способност. За да отчетем ефекта на цените, намаляваме (или увеличаваме в редките случаи на дефлация) индекса на заплатите със стойността на хармонизирания индекс на потребителски цени за съответния месец.
Резултатът е промяната в относителната покупателна способност през десетгодишния период (която, разбира се, не отчита разликите между различните отрасли и региони в началото му).
В периода между 2015 и средата на 2025 г. най-голям ръст на секторно ниво се наблюдава в образованието – 180-200% към края на разглеждания период. Това не е изненадващо, като се има предвид целенасочената политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамиката на средната заплата за страната.
Сравним ръст има и в културата, спорта и развлечението, административните дейности и държавното управление, отчасти заради по-ниската база. Прави впечатление как секторите, в които доминира публичната заетост – образование, здравеопазване, държавно управление – индексът на реалните заплати често играе ролята на догонващ процесите в частния бизнес заради пряката връзка на динамиката им с държавния бюджет. Това са и секторите, при които има най-бърз ръст на реалния доход в периода преди 2020 година.
Обратно, най-бавен реален ръст за десетгодишния период има в енергетиката, добива и финансите – 80-100%. Това са сектори, където заплащането вече е относително високо в началото на периода и независимо от по-бавния ръст то остава от най-високите и днес. Особено интересни са спадовете в хотелите и ресторантите, както и в културата, спорта и развлеченията в периода на строги локдауни през 2020 г., когато индексите на реалните заплати падат рязко, почти до стойностите си от 2015 г. в резултат на спирането на дейността на фирмите в тези сектори и големия спад на заетостта в тях. (Редно е тук да споменем и ролята на сивата икономика, която води до често подценяване на истинските доходи в официалната статистика.) По-бавна динамика се наблюдава и в транспорта и строителството, но двата сектора бързо наваксват в годините след пандемията най-вече заради острия недостиг на кадри, като варира от 100-110% до 160-170%.
Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на работниците има в области, където стартовото равнище е било относително ниско – Перник, Видин, Кърджали, Плевен, докато по-умерена динамика има в области с по-високо заплащане в началото на периода, сред тях Стара Загора, Враца, София - област, Бургас. Няколко области – Сливен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч, постигат сериозно подобряване значително по-рано, още към края на пандемията.
Общият извод е, че въпреки значителната инфлация (според ползвания тук хармонизиран индекс на потребителските цени акумулираният ръст на цените от 2015 г. насам е над 40%), през последното десетилетие покупателната способност на средните възнаграждения на работещите във всички сектори и региони се повишават значително – често над два пъти. Очевидно е обаче, че всякакви наративи за реално обедняване или дори стагнация на стандарта на живот са напълно несъстоятелни и не намират потвърждение в данните.
По статията работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ.
