Местещите боклука мислят, че са надвили мафията, а кметът ще дава 5-годишен договор на турската фирма, която е довел
Кръстникът на изкуствения интелект и носител на Нобелова награда Джефри Хинтън е в ужас - вещае, че уникалното творение, за чието създаване е допринесъл, ще вземе контрола над нас и неминуемо ще затрие човешкия вид. Но щом, знаейки какво е Матрицата, продължаваме устремено да крачим право към нея, значи вече сме изгубили битката с естествения интелект.
Скорошните събития в София потвърждават най-лошите прогнози за културното и духовното израстване на вида, който се мисли за връх на хранителната верига. 4600 години след откриването на колелото и построяването на Хеопсовата пирамида, повече от век след изобретяването на електрическата крушка и дизеловия двигател, 67 години след изстрелването на първата ракета “Спутник” пълнолетни български граждани, членове на ЕС и НАТО, в пълно съзнание и в мирно време тъпчат в багажниците си боклука от “Люлин” и “Красно село” и го разтоварват в кофите на съседни квартали.
Де да се състезаваха за шампионска купа, медали, несметни награди, да кандидатстваха за рекорд в “Гинес”, бас да бяха изгубили! Нищо подобно! Убедени са, че така надвиват “мафията”. В действителност пренесените с пот на челата им чували
се извозват пак от фирмите на “мафията”,
които си прибират парите на тон и както казва Мечо Пух: “Колкото повече, толкова повече”.
На четвъртия ден от лютата надпревара предводителят и вдъхновител на местещите боклука Васил Терзиев свири отбой - отказва се да прави нов търг и директно награждава с 5-годишен договор за сметоизвозване турска фирма, която сам гордо обявява, че е довел. Точните му думи пред БНТ по повод казуса с почистването на “Люлин” и “Красно село” са: “Докарахме международни фирми”. Словосъчетание, недопустимо за възложител на обществена поръчка.
Вместо дълбоко да се възмутят от тази демонстрация на конфликт на интереси в Столичната община, като данъкоплатци най-малкото да се засегнат, че са станали за смях, неволно обслужвайки корпоративни и политически интереси, местещите боклука викат “Наздраве!” за победата над тъмните сили.
Как баш в “Люлин” и “Красно село”, където пребивават не един и двама международни шофьори и служители на спедиторски компании,
никой не се усъмни в покъртителната история
за четирите подпалени турски камиона на софийски паркинг, които мирно и тихо си дремели там от юни без застраховки и българска регистрация? Как са минали границата, защо престояват незаконно на територията на ЕС, какво точно чакат? Пълна мъгла!
Миналия месец либералите в Европарламента, подкокоросани от тукашните си другари ПП-ДБ, гръмко настояват България да не получи полагащите ѝ се 653 милиона евро заради несправедливия арест на кмета на Варна. Повечето са виждали обвиняемия само на снимка, по принцип никой освен съда не може да каже виновен ли е, или невинен.
Но това не пречи на въпросните депутати да оказват натиск върху правосъдието в България, надигайки се уж срещу “прякото посегателство на демократичните ценности”. Една от които е именно принципът за разделение на властите – основата за развитието на всяко демократично общество.
Политическата безскрупулност се преживява по-лесно от неподправената радост при тази вест, блеснала в очите на 14,33 процента от прогресивно настроеното местно население. Особено трогателни са сърчицата, които слагат по стените на заговорниците срещу държавата им в знак на възхищение и признателност.
Сякаш времето е спряло по средата на социализма, цикли в стария виц за ТКЗС-то, дето раздава награди на колектива “всекиму според заслугите”. Партийният секретар обявява:
За Нане и Вуте гумени ботуши!
Избухват аплодисменти.
За другаря председател “Жигула”!
Нека оди бос! – скандират злорадо селските стопани.
Джефри Хинтън е прекалено концентриран в поумняването на AI, убягват му непосредствените предизвикателства пред цивилизацията. Да речем, фактът, че самодейни театрални трупи по целия свят докопват властта, представяйки се за месии, провъзгласяват съществуването на 72 пола и милиони ресторанти послушно правят трета тоалетна за онези, които не се припознават в Адам и Ева; въвеждат нови правила за расово равенство в изкуството, вследствие на които образите на Снежанка и на Ан Болейн, дъщеря на английски граф, съпруга на свирепия крал Хенри VIII, се играят от чернокожи актриси във филми с многомилионни бюджети; забраняват книгите на Марк Твен и му бутат статуите, свалят от платформите “Отнесени от вихъра”…
Същата шайка безогледни манипулатори насърчава най-големите икономики да потискат своите поданици, издигайки в култ правата на безработни, безимотни и неграмотни емигранти. Европейските народи, наследници на велики империи, са безропотни статисти в мащабна налудничава продукция на шепа нагли кукловоди, вече са готови с песен на уста да скочат в лапите на AI.
Остроумното заглавие на една литературна рецензия е в удивителен синхрон с масовия дефицит на интелект, който в някои точки на картата е причина за заливане на Мона Лиза с доматена супа, а в други – за местене на боклук от кофа в кофа. Съвсем кратко е: “Да те управлява шимпанзе”.
