Забелязвам ужасна тенденция - хора без професионален опит и отговорност лепят етикети, правят страници, блогове, подкасти, в които се говори за неща, които те бегло разбират, казва известният психолог
Политици и икономисти полагат големи усилия да ни отдалечат от човешкото
Само 1% от разходите за въоръжаване в световен мащаб - около 29 млрд. долара, могат да спасят физическото съществуване на над 140 млн. души
- Какво според вас показва масовата еуфория около второто място на националите ни по волейбол на световното първенство, д-р Димитров?
- Те са терапевтите на България в момента. Върху тях се проектират много нарцистични травми. Но все пак вижте какъв порив на либидна сила, на любов към живота. В тях се припознават хората - искат да са част от един задружен и печеливш отбор. Нещо, което в България е дефицитно в последните десетилетия. И те със собствения си труд вършат огромна социотерапия.
- Защо обаче хората са по-склонни да търсят врачки, астролози, шамани, гурута, които да им решат проблемите - заради абстрактните фрази и бързите решения, които предлагат ли? Имали ли сте такива пациенти, които преди това са се възползвали от такива услуги?
- Да, често. Наскоро направихме едно поредно проучване с 1320 софиянци - мрежа колеги на доброволен принцип, без някой да ни го поръчва или финансира, за да разберем къде сме. А и да повторим въпросите, които сме задавали по-ранни години, защото подобни изследвания правихме през 2007, 2009, 2013 г., след това веднага след като COVID отмина. Само около 16-16,5% от хората в София, които знаят и търсят психологическа помощ, могат да си я позволят финансово. Не защото хонорарите на психотерапевтите и консултиращите психолози са огромни, сравнени с други професии като юристите например. Един от факторите е стигмата. Като изключим много младите хора, които са с много добро и високо образование, има стигма. Или пък когато на “пазара” се появяват екзотични отклонения от професионалните примери и хората се опарват.
Може да се каже, че всеки трети мой пациент е бил на някаква алтернативна форма на терапия - експериментално да види дали няма магическа формула, с която да си реши проблемите. Често пъти, особено когато си с някакви емоционални проблеми със саморегулацията, със защитните механизми или дефицити в отношенията, ти се иска някак си да стане чудо и е много вероятно да отидеш при един-двама такива шарлатани - да ти обясняват неща, които ти изглеждат много желани и така удовлетворяват по този начин инфантилното пожелателно мислене.
А то често е част от проблема, за да не се осъзнава нуждата от една терапия.
И както е в соматичните области, психотерапията също е болезнена понякога и човек иска да го избегне с “хакове” - ако може да “хакне живота”, да надхитри обстоятелствата, които дългосрочно са изградили у него една предразположеност към някакви отговори, реакции и инструменти за справяне.
Голяма част от симптомите са продукт на нашите психични самозащити. Опитваме се да избегнем едно страдание, приемаме друго.
- А как да не се стига дотам?
- Много е важно от най-ранни години при всичките поколения да се говори и работи за това колко сериозна тема е профилактиката, а и превенцията на психичноздравните проблеми. И тук не става дума да си лепим етикети. Напоследък забелязвам ужасна тенденция поради достъпа до такава информация - хора без никакъв професионален опит и отговорност лепят етикети, правят страници, блогове, подкасти, в които се говори за неща, които те бегло разбират.
Езикът на психотерапията, клиничната психология, психиатрията е станал вече популярен начин да изглеждаш ерудиран. Или добронамерено да се погрижиш за някаква тема, но всъщност да не разбираш нейните източници и подходи за справяне с нея.
Това го виждаме на всякакви нива в обществото. Не сме единствени. Но затова е и важно - тази тема е изключително деликатна, защото един нетретиран правилно проблем води до неговото усложняване, хронифициране и често отваря и нови.
А и друго - трябва да се ангажират вземащите решения на всички нива. Не да напишем просто стратегии, които имитират, че се модернизираме, а да ги превръщаме в практики, да даваме квалификация на хората, които отговорно практикуват професии, свързани с психологическата помощ. Това значи строга регулация на професията. Който се представя за такъв без нужната квалификация, да бъде отстраняван, за да не вреди. Основен принцип в грижите за здравето и за психичното здраве в частност е, ако не можеш реално да си полезен, да не вредиш.
- Всъщност комерсиализира ли се психологията покрай потока от психологически съвети от хора, които надали имат нужната квалификация?
- Всеки трети пост в мрежите засяга психичните преживявания и какво може да се направи. Дори и изкуственият интелект започва да се прави на психотерапевт. От една страна, това отразява факта, че има огромни потребности от психологическа подкрепа и помощ. От друга - тя не се предлага както другите услуги, като например медицинските и правните, които изискват съответната регулация, за да се гарантира на хората, които получават тези грижи и услуги, висока професионална квалификация, отговорна и с етични стандарти, които пречат да нахлуят основно маркетингово базирани самозванци.
- На 10 октомври отбелязваме Световния ден на психичното здраве. Във вашата над 40-годишна практика как оценявате отношението към психичното здраве от страна на обикновените хора, работодателите, а и на държавно ниво като цяло?
- Традиционно на тази дата ние - хората, които са близко професионално до тази област, отбелязваме и напредъка, и проблемите, които не са малко. А отношението към психичното здраве е фундаментално в ХХI век.
Няма толкова мощни икономически показатели, които показват дали сме близо до очовечаването на цивилизацията си, или регресираме към едни по-мрачни времена. Психичното здраве не е само тясната клинична картина, която се описва основно от психиатрията. Това е нашето общо биопсихосоциално благополучие - състоянието, при което хората успяват свободно да реализират потенциала си. А той, както знаем, е неограничен. В голяма степен човешките страдания са екзистенциални. Те не са свързани само с биохимични дисбаланси, както дълго време се представяха. И не могат да бъдат лекувани с химически интервенции, колкото и напреднала и важна да е психофармакологията.
Истината е, че условията, в които живеем, и най-вече отношенията помежду ни като хора - вътре в семейството, в общността, в националното и в международното, са тези измерители за качеството на живота и начина, по който преминаваме през този кратък проблясък, докато сме живи между двете бездни.
- Какви са промените в обществените нагласи към психотерапията през последните 2-3 десетилетия?
- Хората са все по-чувствителни към тази тема, не само професионалистите, които отдавна говорят за това. Колкото и парадоксално да звучи, откакто съществува човечеството, то е мислило за хигиената на ума, емоциите и здравето, но тя все още не е станала приоритет въпреки напредъка на научната психология и на медицината. Това е заради борбата кой ще доминира човешките отношения.
Виждаме например какви усилия влагат политиците и икономистите, за да ни отдалечат от човешкото - че всъщност отношенията ни поболяват и само с тяхната промяна можем да се справим с хроничната вече психичноздравна криза, в която се намира човечеството, не само в България.
Много от нещата, които ни се случват и в икономиката, и в политиката, и в глобалните геополитически измерения, са продукт на тази колективна невроза, в която се намира човечеството. И тя се използва от малцина, но за сметка на огромна група хора. Наскоро отбелязахме 80-годишнината на ООН. Там колегите, които се занимават с хуманитарна помощ, изнесоха факти, които са известни от десетилетия. Например, че само 1% от разходите за въоръжаване, за водене на войни и отбрана в световен мащаб - около 29 млрд. долара, могат да спасят физическото съществуване на над 140 млн. души. Човешкият живот все още не е излязъл на полагащото му се място.
И това е хуманистичен колапс на ценностите. Неслучайно хората преосмислят дори мястото на такива идеологии като религията. Дори и тук покрай дебатите за това да има ли обучение по религия в училище.
Всичко това казва, че кризата е всеобхватна и ние имаме какво да направим. За последните 15-20 години всеки пети е преминал през някаква по-продължителна форма на психично разстройство или смущения. Както Фройд навремето е казал - ако не се научим да се обичаме като хора, ще боледуваме много.
- Говорихте за маркетингово базирани самозванци, това ли е един от основните проблеми на гилдията?
- Нямаме добро покритие за психотерапевтичните грижи. Не за психиатричните, а за психотерапията, базирана на здравноосигурителната система, както го има в Европа. Работодателите в България с много бавни стъпки усвояват добри корпоративни практики, които ги има поне от времето след световната война, като грижи за психичното здраве. Въпреки че има международни стандарти, ние имаме много добри стратегии, но на хартия. Дори в момента психиатрите усилено актуализират и обсъждат подобрения в наредбата за психиатричните грижи. Това не се покрива с институционална практика. Имаме прекрасни специалисти в тези области - психиатри, клинични психолози, психотерапевти, и то от широка гама форми. Но българинът, за съжаление, дори да се осигурява здравно, не може да разчита, че може да избере лицензиран специалист.
Професиите клиничен психолог и психотерапевт не са добре регулирани и там, имитирайки тези много отговорни и етични роли в живота на обществото, проникват хора с реални цели, подбуди или хора с конкретни, но прикрити дори за самите тях диагнози.
Ние имаме прекрасна саморегулация, но тя е доброволна. Не се изисква от закона и не защитават обществото от хора, които се представят за психолози и психотерапевти, без да са преминали по определена траектория за професионално изграждане и отговорност, както е в Америка, както е в Западна Европа.
Визитка
Д-р Пламен Димитров Роден е през 1958 г. в София. Завършва психология в СУ "Св. Климент Охридски".
Първата му дисертация е в Института по психология към БАН
Специализира в Англия, САЩ, Нидерландия и Норвегия
Председател на управителния съвет на Дружеството на психолозите в България от 2000 до 2019 година
С 40-годишен международен стаж в областта на психологичното и организационното консултиране, кризисната интервенция, създаването и реализацията на корпоративни програми за психосоциално подпомагане на служителите
