Една от основните причини за осакатеното ни антикартелно законодателство е насажданата от началото на прехода идеологема за “слабата държава”, казва зам.-председателят на Комисията за защита на конкуренцията
Още акценти от интервюто:
- КЗК досега е била регистратор, а не регулатор от западен тип - с най-слаби правомощия и ограничени възможности за установяване и предотвратяване на нелоялни търговски практики в сравнение със сродните органи в страните от ЕС
- Във Великобритания нарушения на антикартелния закон се считат за криминално престъпление, а извършителите могат да бъдат осъдени на затвор до 5 г.
- В САЩ още през 1890 г. са установили, че невидимата ръка на пазара, оставена без контрол, може да роди картели и монополи във вреда на всички граждани
- Не знам защо думата "кооперация" у нас се възприема като рудимент на комунистическото наследство. Най-голямата търговска верига в Швейцария се казва "Кооп" и има два милиона членове. Тя прави годишен оборот от 34 милиарда швейцарски франка и практически не оставя поле за чужди вериги
- Г-н Чолаков, в Народното събрание са внесени промени в Закона за защита на конкуренцията. Засилват ли се с тях правомощията на Комисията за защита на конкуренцията, за което говореха партиите при избирането на новия ѝ състав?
- Голямата част от предлаганите изменения на закона отразяват препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, направени в хода на процеса за присъединяване на България към тази международна организация.
За да станем член на ОИСР, страната ни трябва да приеме промени в редица закони в различни отрасли на управлението, по отношение на защитата на конкуренцията трябва да се измени Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК).
Затова и проектът за изменение и допълнение на закона предвижда например възможност за публикуване на междинни доклади при секторните анализи, за ползване на външна експертиза при различни производства, за засилване на последващия контрол за изпълнение на решенията, въвеждане на възможност за споразумение и намаляване на санкцията на нарушител, който доброволно признае извършеното от него нарушение, и други такива.
Не знам кой е водил преговорите с ОИСР, когато са били формулирани препоръките към България в областта на защитата на конкуренцията, но с тяхното приемане кой знае какво няма да се промени.
КЗК си остава един от регулаторите с най-слаби правомощия и ограничени възможности за установяване и предотвратяване на нелоялни търговски практики в сравнение със сродните органи в страните от ЕС.
- Опозицията обаче твърди, че КЗК е “бухалка”, каквито обвинения има и за други подобни структури, избирани от парламента. Бухалка ли е КЗК?
- Покрай тези изменения и препоръки на ОИСР се зачетохме в чуждите закони за защита на конкуренцията.
Вие нямате представа за какви прецизни регламенти на институтите на антикартелното право става дума в законите на водещите страни с развита пазарна икономика, за какви детайлни разработки на това как се установяват забранени практики, що е то “господстващо положение”, кога е налице такова, какви са злоупотребите с него, какви са възможностите за установяване на нарушения.
Знаете ли например, че във Великобритания нарушения на антикартелния закон се считат за криминално престъпление, а извършителите могат да бъдат осъдени на затвор до 5 години? Мениджъри на дружества, които извършват такива нарушения, могат да бъдат лишени от право да упражняват търговска дейност за срок до 15 години.
В Германия антикартелната служба може да налага задължения на предприятията, да им предписва мерки, които да гарантират свободната и честна конкуренция още на ниво секторен анализ. Германската служба впрочем има право по закон да преценява дали е налице нарушение на базата на “обичайния житейски опит”, тоест там законодателят е дал много широко поле за суверенна преценка на регулатора. Пак в Германия един търговец не може да използва методи, които няма право да прилага на друг пазар с функционираща пазарна икономика. Разбирате ли? Немският търговец не може да си служи в Германия с търговски практики, които не може да приложи примерно в САЩ или във Франция.
Според вас как биха реагирали някои стопански субекти в България, ако поискаме тук да се приложат принципите, по които работят пазарите в Германия, Великобритания, Франция? Ще се вдигне вой до небесата, че се пречи на свободната стопанска инициатива, нали! Нищо, че там всички играят по онези правила и не си и помислят да роптаят. Доста разграден двор сме, честно казано. Смело може да се каже, че нашата икономика е самодейна, а българският пазар е най-либералният пазар в Европа. Това се дължи включително на пестеливото ни антикартелно законодателство и на скромните възможности на КЗК.
- Как си обяснявате това? Нали законодателството ни е синхронизирано с европейското, а законите ни в голямата си част са заимствани от западни образци?
- Пропуските при възприемането на чуждия опит, особено при реципирането на закони, могат да се дължат на неразбиране на смисъла на чуждия текст, на незнаене на езика и особено на непознаване на контекста. Могат да се дължат и на криворазбрана “правна икономия”: защо да пишем дълго, като можем да го напишем кратко. Макар че сложни икономически отношения не могат да се регулират с кратки текстове.
За мен обаче една от основните причини за осакатеното ни антикартелно законодателство се крие в насажданата от началото на прехода идеологема за “слабата държава”. За това, че държавата трябва задължително да бъде слаба, да бъде обезсилена, да се оттегли напълно от стопанския живот, който да бъде оставен изцяло на “невидимата ръка на пазара”. Работата е там, че в САЩ например още през 1890 г. са установили, че невидимата ръка на пазара, оставена без контрол, може да роди картели и монополи във вреда на всички граждани. Поради това в страната на уж неограничената пазарна инициатива са приели закони, с които са отправили към бизнеса си посланието “Живей и остави и другите да живеят”, тоест нараствай, но остави и конкурентите си да дишат.
Имам чувството, че разбирането на българската държава за икономиката от 1990 г. насам се основава на принципа “всеки да прави каквото си иска”, а на КЗК е била отредена ролята на констататор, на регистратор на някакви стихийни икономически процеси, но не и на регулатор от западен тип. Това е всичко друго, но не и икономическа политика.
Промяната в нагласите обаче ще е трудна. Виждаме, че днес, когато много от идеологемите на неолибералния ред се преоценяват в целия свят, у нас всяко разсъждение за една по-активна роля на държавата в икономиката и за засилване на регулативните ѝ и контролни функции все още се натъква на силна критика.
- Предполагам, че имате предвид идеята за “Магазини за хората”? Много икономисти казват, че идеята няма да сработи.
- Идеята определено може да сработи, ако бъде уплътнена с цялостен преглед на правните възможности за коопериране между производителите, изобщо за кооперациите и за тяхното стимулиране. Не знам защо думата “кооперация” у нас се възприема като някакъв рудимент на комунистическото наследство. Най-голямата търговска верига в Швейцария се казва “Кооп” и е организирана от техния Централен кооперативен съюз, който има два милиона член-кооператори. Веригата прави годишен оборот от 34 милиарда швейцарски франка и практически не оставя поле за чужди търговски вериги. Ако някой ми каже, че швейцарците са комунисти, няма да му повярвам.
При нас, когато трябваше да преодоляваме наследството на развития социализъм, покрай сухото изгоря и много от суровото, тоест отказахме се от организационни модели и от стопански форми, от които не се е отказала никоя от страните, които ни учеха на пазарна икономика. Затова сега ще трябва да учим отначало. Например това, че кооперациите не са комунистическа измислица, а организирана форма на солидарност и на икономическа съпротива на малките срещу големите. Впрочем ние все говорим как ще подкрепяме малкия и средния бизнес, а накрая винаги печели големият. Забелязали ли сте този парадокс?
- Здравеопазването е чувствителна за българите тема, това, предполагам, е една от сферите, по които КЗК често е сезирана. Има ли “вълшебно хапче” срещу лекарствени картели и нелоялни болнични практики?
- Давате ми повод да кажа каква е всъщност същинската идея на конкурентното и антикартелно законодателство. Тя е икономиката, бизнессредата да функционира по такъв начин, че гражданите да се чувстват добре. Не някой конкретен бизнес да се чувства много добре за сметка на останалите, а цялата среда да води до повишаване на благосъстоянието и подобряване на стандарта на живот на всеки отделен човек.
Пазарът на лекарства е една сфера, в която този принцип се откроява кристално ясно, защото засяга всеки. Преди няколко години, спомняте си, изчезна инсулинът. Почти два месеца хиляди хора, семейства с деца бяха в истерия, защото не можеха да си набавят медикамент, от който зависи животът. Такова нещо във функционираща и правилно регулирана пазарна икономика просто не може да се случи. Няма право да се случва! Доколкото зависи от КЗК, ще направим всичко необходимо това в България повече да не е възможно. Нека някой да излезе и да ни обвини, че ще попречим на свободния пазар и ще ограничим правото на някого да изнесе инсулина в чужбина и да го продаде с по-голяма печалба. Искам да чуя кой ще го каже на глас.
- Има ли добри практики, които не виждате, а бихте искали да се въведат в действие и в КЗК?
- Бих се радвал политиците в Народното събрание да съберат смелост и да въведат в нашето законодателство едно към едно, без редакции и съкращавания, някои от решенията за подпомагане на доброто функциониране на пазарната икономика, каквито ги има в законите на Германия, Австрия или Великобритания. Не виждам кой може да бъде против.
ВИЗИТКА:
- Роден е през 1967 г. в Пловдив
- Завършил е право в СУ "Св. Кл. Охридски". Специализирал е медийно право в Хамбургския университет, Германия, и е магистър по право от Виенския университет
- Бил е изпълнителен директор на БНТ, главен юрисконсулт и административен директор на Вестникарска група "България", изпълнителен директор на Съюза на издателите в България и др.
- Депутат от ГЕРБ в пет мандата - от 45-ото до 49-ото НС
- През май 2025 г. парламентът го избра за зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)
