- Липсата на баща влияе физически върху развитието на малките - тези, които са били част от родителски конфликти, показват промени в мозъка като на ветерани от война
- Ужасяваща нова тенденция е да се отвличат малчугани - имаме случаи, в които са изкарвани болни от аутизъм, за да не бъдат предадени на таткото
- Заради този проблем българската икономика ще загуби близо 170 млрд. лв. до 2070 г.
- Световните тенденции са към признаване на родителското отчуждаване за тежко психическо домашно насилие
- Страната ни е осъдена 11 пъти от Европейския съд заради нарушените права на личен и семеен живот между родители и деца
- В България в момента децата са около 980 хил., 560 хил. от тях са в риск от конфликт майка - баща
- Ще заведем серия от искове срещу държавата за над 100 млн. лв.
Стефан Августинов е бивш журналист и пиар специалист, понастоящем бизнесмен и общественик. От март 2025 година е един от тримата изпълнителни членове на УС на сдружението "Гласът на бащите" заедно с Андрей Едрев и Андрей Мачуганов. То е член на Международния алианс против домашното насилие (DAVIA), в който има над 240 организации от 40 държави. Неправителствената организация е основана с цел да защитава интересите на децата на България, техните права, включително на личен и семеен живота, както и фалшиво обвинените в домашно насилие.
- Г-н Августинов, организацията ви "Гласът на бащите" се бори за равен достъп на родителите до децата им. Засягате и темата как родителското отчуждение се отразява на подрастващите, лишени от контакт с баща си. Колко голям всъщност е проблемът и какво казват статистиките в цифри?
- Проблемите не са един или два. Кашата със семейното правосъдие и защита на правата и интересите на децата е тотален хаос. България като държава е абдикирала и продължава да абдикира от защитата на най-слабите членове на обществото ни, а именно децата. Според официалната статистика у нас има 430 хил. домакинства, които са с един родител. Ако приемем един консервативен коефициент от 1,3 деца в такова домакинство, значи имаме близо 560 хил. деца в риск от родителски конфликт. В България в момента децата са около 980 хил. Това са 57%! Още статистика - за всяко заведено дело за развод или родителски права се завежда случай на дете в риск и в отделите "Закрила на детето". През 2009 г. беше променен изцяло Семейният кодекс и бе въведена имплицитно идеята, ако родителите не се разберат, съдът да раздава правата по "вътрешно убеждение". После през 2017 г. ВКС дописа закона с тълкувателно решение 1/2016 и според мен постави началото на войната между родителите за децата. Но тази война не се води за това дали някой е по-добър, нито за по-добро бъдеще на децата. За жалост, тя е за това кой да бъде изкаран по-лош. Инструментите, които се използват, са най-гнусните - жените се изкарват проститутки, наркоманки, психично болни, а мъжете - педофили, наркомани, пияници, хазартно зависими. Децата се използват като пионки от едната или от другата страна. И то против волята си. Адвокати "копърки" разпалват конфликта за повече пари. От години държавата е мълчалив свидетел. Важни институции у нас констатират проблема, но не реагират. Те са безучастен свидетел.
- Как всъщност се отразява липсата на баща на децата? Има ли проучвания по този въпрос?
- Липсата на баща влияе физически върху развитието на детето. Дали това е поради лишаване от свобода, смърт, раздяла или развод - има неблагоприятни физически и поведенчески последици. В проучване, публикувано на 18 юли в списание Pediatrics, екип от изследователи от Принстънския университет в САЩ доказва, че загубата на баща има неблагоприятен ефект върху теломерите (защитните нуклеопротеинови крайни капачки на хромозомите - б. р.). Теломерите отразяват стареенето на клетките и цялостното здраве - тоест по-къси теломери е равно на по-кратък живот. Изследването сочи, че на 9-годишна възраст децата, които са загубили баща си, са имали средно с 14% по-къси от тези, които не са загубили бащите си. Предишни проучвания показват, че скъсените теломери са свързани със заболявания при възрастни - сърдечносъдови и рак. В друго изследване се формира изводът, че децата, които са били част от родителски конфликти, показват промени в мозъка като на ветерани от война. Развиват се посттравматични синдроми, създава се индивид с девиантно поведение. Резултатът е видим - децата ни пускат спирачките на трамваи, влитат в автобуси с колата, бият началници на полицията, организират се в банди "локали". Едно поколение, израснало без един родител, вече е на улицата. Идват още две и не му се вижда краят, за съжаление.
- Визирате престъпления от последните години, извършени от младежи, израснали без баща?
- Точно така. Нещата са стигнали дотам, че каквото и престъпление да се случи, извършено от дете или от току-що навлезли в живота младеж или девойка, първото нещо, в което се оглеждаме, е дали е израснал без родител. И в 95% от случаите е така. Връщам се на статистиката. Днес 57% от българските деца живеят с един родител. А ако детето е преживяло и родителска война, тогава то вече е загубило всякакво усещане за уважение към институциите. Изтрита е всякаква морална стойност, всички граници са размити. Тези деца са много по-податливи на девиантно поведение, те израстват без ценности. В САЩ има една статистика, че 90% от тези деца завършват като нарушители на закона под една или друга форма. Преди няколко седмици вестникът ви излезе със заглавие "Къде сбъркахме?" за възпитанието на децата. Ето тук сбъркахме и продължаваме да бъркаме. Почти всички институции са изоставили децата. Държавата е сбъркала постановката със законодателството и в опита си да заплаши родителите, че ако не се разберат, единият ще вземе децата, е създала директни условия за война между родителите. А после отказва да се намеси, за да я прекрати.
- Вие се застъпвате за споделеното родителство. Какво е отражението в страните, които са го ратифицирали?
- Споделеното родителство е само термин. Ние застъпваме правото на децата да имат двама родители, както и двамата родители да вземат заедно решенията за бъдещето на наследниците си. Спешно трябва да се прекрати войната. Не знам дали споделеното родителство е панацеята, дори по-скоро не е, но трябват бързи мерки. Иначе в света тенденцията е категорична - върви се към въвеждане на съвместно родителство. В САЩ няколко щата го ратифицираха. Водеща роля имаше Кентъки, където само за две години след промяната броят на разводите е спаднал с 25%, а случаите на домашно насилие - с 18%. Все повече се гледа на родителското отчуждаване като тежко психологическо домашно насилие.
В Европа пример е една Дания, която с корекции в Семейния си кодекс от само една страничка реши всички проблеми. Щом насилничиш, но доказано, над друг член от семейството - ограничават ти правата на срещи с детето и веднага ги прехвърлят на другия родител. Необходимо е подобно законодателство и в България, но тук всичко се случва с 20 г. по-късно. Днес в страната се върви към мантри отпреди 20 г., доказали се като неработещи в света. Такова е например налагането на домашното насилие във всеки божи закон. Темата е изключително деликатна, защото действително има такова насилие, но според нас се злоупотребява тежко с нея. Има много НПО-та, които прокламират фалшиви данни. Испания тръгна по този път преди 20-25 години, като въведе драконовски мерки относно домашното насилие - само за едно позвъняване по телефона с оплакване и арестуват партньора ти. Резултатът беше срив с 20% на демографския прираст и абсолютно нежелание на младите мъже да създават деца. У нас също има такава тенденция. Демографията на България се срива и заради този проблем.
- Защо? Все пак казахте, че у нас такива “драконовски мерки” като в Испания все още не са въведени.
- Напротив. У нас в момента ситуацията е по-зле от Испания. При тях, ако до 48 часа не се докаже насилието, те пускат. В България в момента този срок може да достигне до 18 месеца. Просто ти издават една заповед за незабавна защита, делото започва да се влачи и не си виждаш децата като минимум. През това време с този аргумент губиш делото за родителски права. Ето затова младите мъже се страхуват да имат деца, защото може да им ги вземат. Често двама млади се събират, ражда им се дете, гледат си го 1-2-3 г., но после всичко рязко се разпада. Причините за раздялата може да са различни - отношенията са се изчерпали например. Следват съд, разпределяне на правата и никъде нерегламентираната законово съдебна практика за два уикенда в месеца за таткото. Във все по-зачестяващите случаи това завършва с “детето не иска да те вижда” и “то вече свикна без баща”. Успоредно с това обаче се налага издръжка, а ако има семейно жилище, то отива при майката. И сега си представете един средностатистически мъж на около 40 г. с две деца - работи заварчик в Карнобат със заплата 2000 лв., събирал е едни пари, купил си е жилище, а накрая се разделят. Съдът дава имота на бившата му жена. Тук възниква разход за квартира. Да речем 400-500 лв. Издръжката на две деца е минимум 600 лв. Ако ги вижда два уикенда в месеца и майката се е прибрала в Мездра примерно, това са още поне 600 лв. за път, хотел, подаръци на децата. Останаха му 300 лв. С тях трябва да се храни, да ходи на работа, да има социален живот. Как да е мотивиран този човек да живее и да работи? Разгледали сме въпроса и от икономическа гледна точка. Заради този проблем и родителското отчуждаване българската икономика ще загуби до 2070 г. близо 170 млрд. лева. И това е консервативната прогноза. Също и пропуснати около 120-130 хил. раждания в следващите 25 г. точно заради недоверието на младите мъже, че правата им са защитени, ако създадат поколение.
- Звучи едностранчиво, тъй като невинаги развоят на събитията е такъв. Има и жени, изоставени от мъжете си, които не искат да плащат издръжка. Дори нямат желание да се грижат за децата си. Това е другата гледна точка.
- Едностранчиво? Не! Просто несправедливостта в България спрямо бащите в момента е преминала всякакви граници. Да бъдеш мъж и баща е проклятие. Нямаш права, нямаш защита. Знаете ли какво се случва, ако баща наруши заповед за незабавна защита? Моментален арест. Веднага давам за пример обратното - майка, системно насилвала 4-годишното си дете, има заповед, която се нарушаваше 45 дни със съдействието на институциите. Ама какво говоря? Има съдебни решения, в които се казва буквално, че майката е насилник, но по-добре децата да стоят при нея. Черно на бяло. Колкото до издръжката - въпросът е много добре регламентиран в законодателството. След второто пропускане на плащане можеш и да влезеш в затвора. Ако има оплаквания от майките - излиза, че и тук институциите не работят. Вижте, ние не отричаме, че има мъже биячи, че има мъже, които не плащат издръжка, че има такива, на които не им пука за децата им. Но има и такива жени - и насилнички, и такива, които си изоставят децата, и такива, които вредят умишлено на децата, за да “накажат” бащата. Истината е в баланса и справедливостта. Точно те липсват в момента.
- Осъждана ли е някога България от Европейския съд за правата на човека заради нарушени права на личен и семеен живот между родители и деца?
- 11 пъти. Последното решение е от май т. г. В него се казва, че “буди недоумение упоритият отказ на българския съд, като се визират РС - Варна, РС - Пловдив, и Софийският градски съд, да приложи собствения си закон”. Няколко решения преди това казват, че “отношенията между родители и деца са защитени по Европейската конвенция за правата на човека и невъзможността на лицата да поддържат тези отношения изисква действия от властите” и “от националните власти се очаква да предприемат всички необходими мерки, така че да не се възпрепятства осъществяването на контакти родител - дете”. Може да се дадат още много цитати, но реална реакция от държавата няма. Още един акцент - “всяко дело за родителски права върви категорично с дело за защита от домашно насилие”. Цитатът е на зам.-председателя на ВКС Мими Фурнаджиева при едно от участията ѝ в законодателната дейност на правната комисия на Народното събрание през февруари. В 80% от случаите обвиненията се оказват фалшиви. Но са прекрасен инструмент да се отстрани единият родител от живота на детето за достатъчно време, че то да бъде отчуждено. Вече статистиката сочи не едно, а по две-три, някъде и по десет дела за домашно насилие между двама родители. И тук обаче има смущаваща статистика, че в 90% от случаите съдът не реагира срещу жена насилник. Само срещу мъже.
- Твърдите, че има дискриминация?
- Категорично има дискриминация по пол, родство и произход спрямо българските бащи. Досега години наред се е изграждала практиката всички мъже да се считат за насилници. Докато не дадохме гласност на това, дори Приложение 4, което се попълва в полицията от жертви за насилие, беше само в женски род. След като беше преработен през 2019 и 2023 г., Законът за защита от домашно насилие на практика въведе всички принципи и норми на Истанбулската конвенция. Тук ще отбележа, че в над 90% от случаите, в които районен съд в България взема решения за родителски права и развод, те са в полза на майката. Крайният резултат от всичко, което изредих дотук, е, че децата на България нямат право да имат бащи. Ужасяващата нова тенденция е да се отвличат децата и да не се дават на другия родител въпреки съдебното решение, въпреки намесата на институциите. А след шест месеца активно родителско отчуждаване дори по-голямо дете вече не иска да се среща с другия си родител. Тъй като социалната система е раздържавена, фондации и сдружения, доставчици на социални услуги, съветват майките как да лишат децата си от родител. Имаме случаи на бащи, които не са виждали децата си с години. Имаме случаи, в които децата са изкарвани болни, включително от аутизъм, за да не бъдат предавани на баща си. Имаме случаи, в които съдът признава единия родител за отчуждител или насилник, но решава, че е по-добре той да гледа децата (?!?). Имаме германски, швейцарски, руски граждани - бащи, които живеят между две държави и идват всеки втори уикенд с надеждата да прекарат малко време с децата си. Но си тръгват с празни ръце.
- Как се бори вашата организация за решаването на проблема, за който говорите?
- Човешки, аргументирано с факти и доказателства, с разговори с институциите. Някои от тях обаче се правят, че не съществуваме, както и че проблемът, за който говорим, също не съществува. Все пак има и такива, които разбират чудесно за какво става въпрос и правят всичко възможно да помагат. Пример за това са Държавната агенция за закрила на детето, Агенция “Социално подпомагане” и Министерството на труда и социалните грижи (последните две - само на високо ниво). Министерства, в това число и Министерският съвет, не ни отразяват. Ако не срещнем разбиране от държавата, ще влезем в съда. Юридическият ни екип е подготвил серия от искове срещу страната, които най-вероятно ще надхвърлят 100 млн. лв. претенции. Ще водим тези дела от името на пострадалите бащи. В крайна сметка, както изяснихме, повечето от нас живеят само заради децата си.
