- Не съм се замислял твърде много по въпроса дали висше същество е проектирало Вселената, по-склонен съм да говоря повече за наука, отколкото за религия
- Най-вероятно човек би излязъл от машина за телепортация с различни спомени или може би като различна личност – ще изглежда по същия начин, но спомените няма да са същите
- Гравитационните вълни са предизвикателство, защото не са в трите пространствени измерения, а в пълните четири, където времето също се колебае
- Княз Преславски, мнозина казват, че квантовите физици и въобще физиците сте най-упоритите търсачи, опитващи се да разберат Бог като неизвестната сила, свързваща всичко във Вселената. Някои учени виждат навсякъде проявленията и дизайна, създадени от тази сила, а останалите са в другия лагер – на отричащите. Вие към коя група клоните?
- Вие сте обучен човек и познавате бекграунда в науката. Причината, поради която аз се занимавам с физика, е любопитството ми към природните явления. При мен това е така от детството. Чудех се защо Слънцето изгрява и залязва, защо огрява Земята по този начин. Тогава разбираш, че това са законите на Вселената, че Синята планета се държи по този начин. Мисля, че имаме естествена склонност да разберем как работи всичко това. Някои ще видят в този естествен порядък някаква форма на проявление на върховно същество или Бог. Аз по-скоро съм в лагера на тези, които смятат, че това са естествените закони - законите на природата са такива, каквито са, защото такава е самата природа. Не съм се замислял твърде много по въпроса дали висше същество е проектирало всичко по този начин. В този смисъл не съм особено религиозен. От друга страна, има хора, които го възприемат по този начин и те имат естествен афинитет към религията. Нещо, което винаги е било така в човешката природа. Тоест мога да разбера как биха свързали този естествен ред с някаква форма на висше същество или сила. Но съм по-склонен да говоря повече за науката, отколкото за религия.
- Мислили ли сте каква би могла да е тази сила, наричана тъмна енергия, която с такава лекота преодолява гравитацията и разширява Вселената?
- Очевидно това е една от основните области на интерес в космологията - да се съгласува начинът, по който разбираме законите на Вселената в голям мащаб, с наблюденията. Така възниква въпросът
дали законите в Общата теория на относителността наистина вземат предвид всичко
Има ли нещо, което трябва да се коригира? Или причината е, че има нещо, което не може да се измери или види? Мисля, че накрая някой ще стигне до отговора и това ще бъде нещо ново, което не сме знаели. Надявам се да доживея да го видя. Точно както Нютон е успял да разбере, че това, което кара ябълката да пада, и това, което кара Луната да се върти около Земята, е абсолютно едно и също нещо. Именно това доведе до оригиналния Нютонов подход. Този човек ще е някой като Айнщайн, който е успял да разбере факта, че времето не е еднакво за всички – това е друг монументален пробив. Или някой ще се досети как да коригира уравненията в Стандартния модел. Но в момента не можем да разкрием какво представляват тъмната енергия и тъмната материя. Това е фундаментален въпрос в космологията днес, който трябва да бъде решен, и знаем колко много невероятни мозъци работят по тези въпроси. Затова допускам, че през следващото десетилетие или някъде около този период може би най-накрая ще имаме някакъв отговор.
- Преди около месец се сляха две огромни черни дупки и това бе сензационно за учените. Наблюдавах изображенията с гравитационните вълни и огъването на време-пространството. Опитвах се да го разбера, но като концепция е толкова странно, дали може да го обясните?
- Гравитационните вълни са част от следствията от общата активност и процеси във Вселената. Имаме 3 пространствени измерения, които са очевидни (дължина, височина, широчина – б. р.) и едно времево измерение. Така стават четири, но нашият мозък сякаш не е достатъчно еволюирал, за да разбере интуитивно четирите измерения. Самото визуализиране на гравитационните вълни е предизвикателство, защото те са именно в това четириизмерно пространство - не в трите пространствени измерения, а в пълните 4, така че времето също се колебае. Реалността е, че можем да го измерим и то съответства много точно на режимите на обща активност. За да могат да се измерят обаче, са необходими изключително силни гравитационни ефекти, а те обикновено се случват около неутронни звезди или черни дупки. Те могат да бъдат измерени, но самото визуализиране е нещо подобно на визуализиране на куб в четири измерения. Това е светът, в който се случва всичко това.
- Какво мислите за физика Дейвид Бом, който е бил един от най-близките приятели на Алберт Айнщайн?
- Бил е изтъкнат теоретичен физик от средата на 20-и век. Когато започнах да изучавам квантовата физика в Принстън, знаех, че е бил професор там, но след като е участвал с редица други физици в създаването на атомната бомба, е бил отстранен (заради предполагаеми връзки с комунистите – б. р.). Квантовата физика първоначално се развиваше от математическа гледна точка. Но в един момент става много трудно да се интерпретира, тъй като е неинтуитивна. Точно както Общата теория на относителността включва сложната концепция за четириизмерно пространство-време, квантовата физика се занимава с явления в субатомен мащаб, които не са интуитивни за човешкото разбиране.
Тогава редица учени, включително Айнщайн първоначално, се
опитват да търсят други интерпретации – не може да няма причина
Вероятно в бъдеще в крайна сметка ще се стигне до обяснение, което не се основава на вероятностната конструкция на квантовата физика. Мисля че Дейвид Бом е бил в този лагер. Бил е част от поколението, за което естественият инстинкт е да се търси обяснение, тоест не е включвало недетерминистичния принцип на неопределеността на Хайзенберг. (Според него е невъзможно едновременно да се измерят с абсолютна точност положението и импулсът на една частица – б. р.).
Както моделът на вълновото уравнение на Шрьодингер, така и директният подход в квантовата физика са недетерминистични, тоест разчитат на вероятности, а не на причинно-следствени резултати (концепцията, при която всяко събитие или действие е предопределено от предходни събития и условия – б. р.). Това не е удовлетворявало някои учени, включително Айнщайн, който предпочитал по-прости и детерминистични обяснения.
Въпреки преобладаващия вероятностен характер на квантовата физика, някои учени, сред които и Дейвид Бом, продължили да търсят алтернативни интерпретации, които не разчитат на недетерминистичния принцип на неопределеността на Хайзенберг.
- Затова една от най-интересните му хипотези е, че има имплицитeн и експлицитен ред - при единия наблюдаваме какво се случва на повърхността - в реалността, а другият е невидим, но именно там са скритите причини и поради това трудно можем да си обясним явленията.
- Когато аз започнах да уча физика в началото на 80-те, квантовата физика бе вече утвърдена наука и учените бяха възприели различна гледна точка. Така че аз разбрах за Дейвид Бом по-късно. Очевидно той има много интересен математически подход, но твърде сложен, и това поражда още усложнения и проблеми, поради което в крайна сметка тези видове обяснения или интерпретации, мисля, не са възприети.
- В хипотезите си, които е дискутирал с Айнщайн, допуска че съзнанието би могло да е продукт на квантови процеси в мозъка.
- По въпроса доколко съзнанието е продукт на квантови процеси в мозъка (на базата на микротръбички, т.нар. микротубули с наноразмери в невроните – б.р.), Роджър Пенроуз е разгледал тази тема в книгата си “Новият ум на императора”. Дори ако имахме машина за телепортация, с която да реконструираме човек - електрон по електрон, субатомна частица по субатомна частица, за да направим негово точно копие, ще сме изправени пред принципа на неопределеността в квантовата физика. Състоянието на електроните, независимо дали със спин нагоре или надолу, никога няма да можем да го възпроизведем с точност. И тъй като паметта използва състоянието на електроните, за да запише спомени, най-вероятно човек ще излезе от машината за телепортация с различни спомени или може би като различна личност. Вероятно ще изглежда по същия начин, но спомените няма да са същите. Оттук се предполага, че съзнанието и спомените са дълбоко вкоренени във физиката и биологията на мозъка.
