- Политиците да внимават да не прекрачват границата между остро слово и език на омразата, призовава шефката на Комисията по защита от дискриминация
Още акценти от интервюто:
- Дискриминация е както ограничаването на права, така и появата на привилегии
- Производството пред комисията е подобно на съд - събират се доказателства а ответникът може да се защити. Но гледаме жалбите на хората безплатно, не им трябва и адвокат. Искам хората да припознаят КЗД като стожер.
- Освен че словесната и физическата агресия се множат, те се банализират и скоро може да се окажем пред цивилизиционен проблем
- Глобата от 250 до 2000 лева е от 2003 г., вече не е актуална. А и само имуществена санкция не стига, трябва да се засяга репутацията на този, който дискриминира друг
- Г-жо Божова, като новоизбран председател на КЗД върху какво ще се концентрирате?
- Искам да върна доверието в КЗД, хората да знаят, че сме готови да браним техните права и законни интереси. Голямата ми цел е те да припознаят комисията като стожер на справедливостта и равноправието, който не допуска както ограничаването на права, така и появата на привилегии.
Производството пред КЗД наподобява това пред съд - и тук се събират доказателства и има възможност ответната страна да се защити. За разлика от съда ние разглеждаме жалбите на гражданите безплатно, няма задължение те да се явяват с адвокат.
За да осигурим пряк, лесен и бърз начин за достъп до комисията, жалби вече може да се подават по електронен път чрез сайта на КЗД. Изградихме и въведохме нова дигитална деловодна система, което ще позволи по-бързо обработване на документите. Финализираме последните етапи от промените, които предприехме за оптимизирането на производството и скъсяване на срока за произнасяне. Важна е не само бързината, но и да има обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата. Това не е лека задача, но чрез промени във вътрешната организация на дейността ни успяхме да постигнем баланс. Скоро гражданите ще усетят положителната промяна в дейността на КЗД.
Предстоят много срещи с местните власти, защото, когато държавните органи си подадат ръце, можем да бъдем от изключителна полза на гражданите. Ще проведем и срещи с неправителствени организации и представители на потенциални групи от хора, които са изложени на по-висок риск от дискриминация.
Работя в комисията от самото ѝ създаване, постепенно израствах в административната ѝ структура. Имах възможността да работя с всички членове и да черпя от техния опит и познания. Така че съм носителят на цялата институционална памет на КЗД, но не само аз имам дълъг опит в защитата на човешките права. Новият състав работи много ефективно от самото начало. Важно е да се отбележи, че новият състав показва съпричастност и желание за ефективна борба срещу дискриминацията. Вярвам, че имам подкрепата на колегите.
- От кои сектори идват най-много жалби за дискриминация?
- Значителна част от дейността ни е свързана със защитата от дискриминация при упражняване на правото на труд. Оплакванията са по различни признаци - възраст, пол, увреждане, образование, лично положение, синдикална или политическа принадлежност, етническа принадлежност и др.
- Според статистиката жените в България все още получават по-ниски възнаграждения, как могат да се борят за равностойни трудовоправни отношения?
- Разликата в заплащането между половете е въпрос на социална справедливост и равенство. В практиката ни действително преобладават оплакванията от жени. Често са дискриминирани с неравно заплащане, понякога са обект на недоверие и подигравки от преобладаващия мъжки състав. Има оплаквания за уволнения по време на бременност, за предупреждения от работодатели към кандидат-служителки, че забременяването не е желателно. Бременни нерядко са ощетени: липсва обедна почивка, налице е тормоз, дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството! Понякога работодателят дискриминира жената, която иска да бъде майка, пречи за процедури инвитро.
За да защитят правата си, жените просто трябва да подадат жалба в КЗД. С напълно безплатно производство ще изясним фактите, ще съберем доказателства и ще постановим решение.
- По-деликатна в консервативното ни общество е темата за нетрадиционната сексуалност. Как хора с различна сексуалност могат да получат защита на работните си места, а и в семеен план, като в същото време на това да не се гледа като на насърчаване да се демонстрира тази различност?
- Ако приемем, че светът е оцелял, защото се е смял, то причината за човешката радост и щастие може би се корени в разнообразието. Именно то е в основата на идентичността и определя индивидуалността на всяка личност. Законодателят трябва да приеме индивидуалната същност на всеки и да установи еднакви правила и възможности за изява на всеки. В този контекст хората, както ги наричат, с нетрадиционна сексуална ориентация се ползват със защита от закона в същия обем, с който се ползват всички останали.
Практиката показва, че казусите с лицата с нетрадиционна сексуална ориентация са специфични и в известна степен се отделят от останалите производства. В КЗД сме разглеждали такива случаи, като законът се е прилагал както във всеки друг случай. Законодателят не е уредил специален механизъм за защита на носителите на посочения признак, а ги е подчинил на общите правила за защита, което според мен е правилният подход.
- Народното събрание върна болничните лимити. Реално никой не отказва на пациентите лечение, но те ще трябва да бъдат пренасочвани към други лечебни заведения, ако дадено е достигнало лимита си. Очаква се Конституционният съд отново да бъде сезиран за това, очаквате ли жалби в тази насока?
- КС все още не е сезиран и не зная какво ще се случи. Ако в комисията постъпи жалба при нас, преди да се е произнесъл Конституционният съд, ще се образува преписка, която ще разгледаме. Всички сме призвани да спазваме законите по начина, по който са приети от законодателя.
Визираната законодателна реформа трябва да е в съответствие с чл. 37 от Закона за защита от дискриминация - според него не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на услуги с по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия.
- Хора с редки заболявания също се обръщат към КЗД с жалби за дискриминация заради невъзможността да намират лекарства или да се лекуват. Макар това да не зависи от комисията, смятате ли, че може да се намери дългосрочно решение и да спрат тъжните върволици от мигранти по медицински причини?
- Това са особено болезнени казуси, нерядко КЗД е констатирала наличието на дискриминация по тях. Налагали сме санкции на институции, давали сме задължителни предписания за включване на лекарства и лекарствени продукти в списъците за реимбурсиране, както и препоръки за промяна в техните правила, за да не се допуска дискриминация. Важно е институциите, към които отправяме предписанията си, да не бавят промените, защото става въпрос за живота и здравето на хората.
- Народните представители често се замерят с обиди, някои от тях с дискриминационна конотация. Миналата година КЗД осъди на два пъти лидера на една от парламентарните сили за фейсбук статуси, има ли основания и други да бъдат наказани?
- Фундаментален принцип, залегнал както в българската конституция, така и в Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, е правото на свободно изразяване на мнение. Но това не означава безкритично и произволно използване на широката публична трибуна. То носи със себе си ограничения, особено в случаите, в които се нарушават правата на другите. Важно е да не се преминава тънката граница между остро слово и слово на омразата.
Когато говорим за правото на изразяване на мнение, е важно да имаме предвид както адресата на отправеното послание, така и специфичния характер на дадена професия или публична длъжност. В практиката се допуска използването на по-остър език от журналистите, но не е така за лице, заемащо висша публична длъжност.
При политически сблъсъци границата, при която се търси отговорност за остротата на изказванията, е по-висока - заради необходимостта всеки реципрочно да изведе своята теза. В комуникацията им с гражданите толерантността е занижена и политиците ще понесат съответната отговорност, ако прекрачат нормалния тон.
КЗД неведнъж е налагала глоби на политици, използващи слово, което накърнява достойнството и честта на конкретен адресат или група лица.
Моята тревога е, че независимо от дейността на институциите в България се множат и банализират проявите на словесна и физическа агресия. Искрено се надявам да не допуснем да се стигне до културен или по-лошо - цивилизационен проблем.
- Адекватни ли са санкциите, които законът предвижда при дискриминация?
- Размерът на санкциите не е актуализиран от 2003 г. и е твърде нисък - от 250 до 2000 лв. Не е адекватен към днешните условия! Има нужда от актуализация, но това е от компетентността на Народното събрание. Важно е препоръките, които постановяваме, да бъдат ефективно прилагани. Ако това не бъде изпълнено - законодателят да предвиди по-строги санкции.
- Необходими ли са законодателни промени, свързани със структурата и дейността на комисията?
- Законът за защита от дискриминация често е даван за пример в Европа. Това е повод за национална гордост, но явно не е достатъчно да възпре осъществяването на дискриминация.
Ако разчитаме единствено на налагането на имуществени санкции или глоби, не бихме постигнали очакваните резултати. Законодателят трябва да помисли как да развие антидискриминационното законодателство. Освен за превантивната дейност законодателството трябва да засегне и репутацията на този, които е дискриминирал някого.
Важно е превантивната дейност да бъде засегната в училище - ще въздейства възпитателно, а положителните страни ще се мултиплицират от самите деца, когато пораснат.
Изискването за неосъществяване на дискриминация може да се въведе като условие за предоставяне на административни услуги от държавата или общините или поне да окаже своята тежест при предоставянето им. Струва ми се, че ако се предприеме такъв законодателен подход, то ще е налице рязък спад в извършените дискриминационни актове, а толерантността в обществото значително ще се повиши.
Законодателят трябва да обърне внимание на гаранциите за независимостта на членовете на КЗД. Те са независими в своята дейност и постановяват решенията си по закон и съвест, но в същото време недоволната страна има възможността да заведе дело от наказателно частен характер срещу тях, каквито случаи, за съжаление, имаме. Трябва да се помиси за законови изменения, чрез които да се осигури функционален имунитет на членовете на КЗД с цел гарантиране на независимостта им. Това ще повлияе положително и върху авторитета на институцията.
CV
- Родена е на 12.05.1977 г.
- Бакалавър по арменска филология от СУ "Св. Климент Охридски", има и две магистратури – по право от ЮЗУ "Неофит Рилски" и по социална работа в локални структури от СУ "Св. Климент Охридски". Има специализации по право от УНСС и по международни отношения от СУ
- От 2006 г. работи в Комисията за защита от дискриминация – експерт и началник-отдел, а от 2018 г. до май т.г. оглавява дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция"
- В началото на май 2025 г. Народното събрание я избра за председател на КЗД
