От писмата, напръскани с парфюм, и брака на всяка цена до страха от обвързване и връзките на семейни начала
В свят като днешния с модерни връзки и свобода за водене на отношения под всякаква форма и вид, сключването на брак сякаш е ретро начин да кажеш на партньора си “искам ти да си човекът, който ще ме буди в три през нощта, за да ме помоли за чаша вода”. Но какво всъщност се крие зад вечното “ДА” в ерата на онлайн любовта?
Баба ти е писала писма, в които се е вричала във вечна вярност и безрезервна любов, а днес ти се чудиш дали въобще да рискуваш да отговаряш на поредното “хей” в чата. Често срещано е да чуеш как твоят приятел е в поредния (situationship), или казано на чист български почти връзка. Има интимност, има срещи, има и чувства, но няма никакви етикети. Всичко е много объркано и недоизяснено в този тип отношения, но в крайна сметка е по-безопасно така. Романтика? Разбира се, че има. Да ти хареса историята във всички социални мрежи, е еквивалент на това да дойде пред теб на бял кон. Социологическият абсурд е налице, хората са самотни, търсят обич, но се боят да се обвържат. Затова си
чатят, скролват и какви ли още не модерни глаголи, докато не дойде следващият “по-добър”
Но все пак, ако си от малкото щастливци, които имат отношения, продължили след вечния въпрос “Какви сме ние?”, идва следващото голямо предизвикателство. Ще сложиш ли пръстен на ръката на любимата и има ли смисъл от това днес. Този тип съвременни връзки, които се намират в зоната на “живеем заедно, делим си сметките, взехме си куче, но не искаме сватба и сериозно обвързване”, отдавна превъзхождат по брой подписите в брачните домове. Бракът днес изобщо не прилича на себе си от преди 20 г. Според НС, през 2024 г. в България са били сключени 20 643 брака – с близо 9000 по-малко от 2019 г. За сметка на това разводите са 8650 (за същия период са намалели едва с 2000).
Това означава, че почти всеки втори брак отива в архива по-бързо от последния сезон на онова предаване за любов, с многото рози и тежки решения с коя ще се вози на яхта утре и ще вечеря на залез-слънце вдругиден. Булката беглец също не е изключение, по-скоро диагноза. Сватбите у нас вече не са това, което бяха. Браковете не просто намаляват – те направо се топят. Спадът е по-голям от този през пандемията, а
при младите между 20 и 29 г. разликата за последните 10 г. е почти 50%
Двойките още се обичат, но подписът нещо куца. И не, не булката, тя вече изобщо не отива в ритуалната зала. Влизаме смело в ерата на синдрома на “булката беглец”. Само че не е като на кино – с рокля, кон и Ричард Гиър. Тук булката просто отказва предложението или изчезва след фразата “Нали е време вече да се оженим?”. Резултатът е един и същ: паника, сълзи и понякога – терапия. Причините са комплексни – казват психолозите. Един се страхува да не загуби свободата си, друг се чуди дали партньорът му е “точният”, трети просто се е нагледал на родителския развод и иска да спести поне един в живота си. А има и такива, които изпадат в паник атака само при мисълта за “гостите на сватбата”.
Психоложката Л.Б. Шнайдер, например, описва три класически мотива за сключване на брак. Единият е просто “искам да се оженя” – независимо за кого. Вторият е “искам престижен партньор” – нещо като дипломиран зет или чужденец. А третият, най-редкият, но и най-здравият – “искам точно този човек”. Познайте кой мотив е най-дефицитен днес?
Съвременното семейство също се е трансформирало. По-малко хора живеят под един покрив, почти никой не чака да се ожени, за да заживее с някого, мъжът отдавна не е единственият “глава на семейството”. Всъщност понякога няма и глава – има две врати и отделни спални.
Формите на брак също вече звучат като меню в ресторант с фюжън кухня: брак по ритуал, брак по договор, брак с неравен договор и разбира се – брак по любов. Последният
все още се поръчва, но трудно се приготвя
Междувременно милениалите и поколението Z поставят съвсем други въпроси: “Това ли е човекът за мен?”, “Защо не се чувствам свързан?”, “Нормално ли е да ми липсва свобода още от третия месец?” Те не искат просто връзка, а емоционална съвместимост, сигурност и общ стил на живот. За тях бракът не е крачка напред, а може да е и крачка встрани. Няма как да подминем и икономическия фактор. Сватбите станаха лукс, разводите – скъпи, а държавата не предлага данъчни бонуси, които да мотивират “обвързването с печат”. Отделно, ако нещата се объркат – раздялата е далече по-лесна без брачен акт и имот за делене.
И още нещо: децата, родени извън брака, вече не са сензация. Ако някой вдигне вежда, то е по-скоро защото детето няма инстаграм, отколкото, защото няма венчани родители. Истината е проста: в съвременния свят бракът престана да бъде културна даденост. Той вече не е “трябва”, а “ако искаш”. Не е гаранция за дълголетие, нито спасителен пояс за любовта. Понякога дори е просто добре организирано тържество, след което всичко си остава същото. Или пък не. Така че, ако ви предстои сватба и изведнъж ви се прииска да бягате – спокойно. Може просто да сте в крак с времето.
