Използваме вече нов робот и интраоперативен скенер от най-висок клас. Предложенията на машината какво да се предприеме почти винаги съвпадат с мнението на неврохирурга, но единствен той взима решението. Превръщаме се в референтен център за роботизирана спинална хирургия, в който могат да се обучават колеги и от Европа, казва в интервю за "24 часа" неврохирургът член-кореспондент професор д-р Николай Габровски. Още за него вижте по-долу.
- Професор Габровски, завърши ли комплектуването на роботизираната система за гръбначна хирургия в “Пирогов”, както планирахте?
- От няколко години използваме роботизирана хирургия, но в края на миналата година добавихме два много важни компонента - последно поколение робот с повече възможности от предишните и интраоперативен скенер, който позволява роботът да бъде много по-прецизен. Комбинирани, отделните елементи правят система, която е от възможно най-високия клас не само в Европа, но и в света. Вече имахме няколко много тежки случая, справянето с които щеше да бъде невъзможно без помощта на подобна апаратура.
Реално се превръщаме в референтен център за роботизирана спинална хирургия, място, на което могат да се обучават колеги и от Европа.
- За хирургичните роботи вече повечето хора са чували и знаят най-общо как работят, но как бихте обяснили достъпно какво извършва интраоперативният скенер?
- Докато пациентът е на операционната маса, този скенер му прави “снимка” на гръбнака, която да навигира по-прецизно робота по време на конкретните дейности, които трябва да се извършат. Представете си го като изготвяне на предложение за персонална пътна карта откъде точно да минава роботът.
- В кои случаи роботизираната хирургия е най-подходящият подход за лечение на гръбначни проблеми?
- Предимствата са най-видими при много тежки травми, когато гръбнакът е счупен по особен начин. Както и при някои тежки дегенеративни промени. Разбира се, със сигурност ще бъде полезен и при изкривявания на гръбнака - сколиози.
- Какви са предимствата на спиналната хирургия, асистирана от роботизирана система, в сравнение с традиционните методи?
- Роботизацията навлиза успешно през последните години почти във всички области на хирургията. Неврохирургията беше едно от местата, които изостават поради голямата ранимост на нервната тъкан. За момента в областта на краниалната, черепната хирургия все още напредъкът в роботизацията е относително ограничен. В замяна на това в гръбначната хирургия роботизацията навлезе с пълна сила през последните години благодарение на новите високотехнологични устройства. Роботизацията беше приета много добре от всички неврохирурзи в света и интересът към системите доведе много бързо до еволюция и развитие на технологията.
Клиниката по неврохирургия в “Пирогов” имаше честта преди около 4 г. да започне работа с един от първите прототипи с възможност да се насочваме по време на операцията с мехатронна ръка. Новото, с което разполагаме в момента, е последно поколение роботизирана ръка, която има значително по-разширени възможности и благодарение и на скенера - по същество апарат за интраоперативна образна диагностика. Това може би е най-високият клас на прецизност, който съвременната медицина може да осигури, и за щастие, ние имаме възможността да работим с него.
- Кога модерната технология има решаващо значение?
- Много са аспектите, в които роботизираната система с апарата за интраоперативна образна диагностика помага при операции на гръбнака. Преди всичко, значително се повишава точността. А това съвсем не е без значение, като се има предвид, че при нас работата винаги трябва да бъде с прецизност до милиметър, а понякога и по-малко.
Подобна точност постигаме в момента и с рентгенови лъчи, но все по-рядко ще се налага да го правим така. С новите технологии можем да постигнем висока точност и на неудобни места, при това без облъчване за екипа и без да се повишава лъчевото натоварване за пациента. Високото качество на изображението ни дава възможност съответно да планираме много по-сложни траектории, особено в случаи на деформации, при тежко дегенеративно променен гръбначен стълб, както и при сложни травматични промени. Можем да бъдем по-точни, по-прецизни и така да постигаме много по-добри резултати и много по-бързо постоперативно възстановяване от хирургията.
Не на последно място тези системи - благодарение на надграждането с изкуствен интелект, сами ни предлагат решения, а ние трябва да преценим дали искаме да се съобразим и съответно да ги одобрим, или не. Създава се възможност колеги с много по-малък опит да постигат едни сравнително добри резултати. Ако преди за операция от по-сложните беше необходимо човек да се подготвя в продължение на години или дори десетилетия, новите технологии дават възможност на колегите в по-ранен етап да пристъпят към такива операции. На практика е демократизация на познанието - по-широк кръг специалисти на по-ранен етап могат да правят по-сложни неща. Това има огромно значение и защото никой не може да си позволи тези дълги цикли на изграждане на много добрите високоспециализирани кадри - 15, 20, 25 години. Скъсяването на този период е изключително важно за системата на здравеопазване навсякъде по света и технологиите безспорно го позволяват. Разбира се, не трябва да забравяме, че и най-съвършената технология не може да замени уменията и не може да замени опита.
- Как се съчетават прецизността на робота с хирургическата интуиция и опит на лекаря? Какво е вашето мнение за ролята на хирурга в този нов, технологично усъвършенстван процес?
- Хирурзите и опитът, който те имат, са изключително важни, за да могат те да контролират машината, а не машината да ги контролира тях. Това позволява на колегите в по-ранен етап да правят своите по-смели стъпки, но контролът на възможните проблеми, евентуалните усложнения и ако щете отклонения на апаратурата, трябва да бъдат контролирани от хирург с голям опит, което и на практика се случва.
- Неврохирурзите често ли сте на едно мнение с “мозъка на машината”?
- Винаги ние сме тези, които трябва да одобрят, да преценят и да дадат знак на машината, че това е правилно решение, което ние одобряваме. Но впечатляващо често предложенията са добри, особено в стандартните ситуации. За рутинните състояния машините имат много висока степен на точност, докато ние оставаме с водеща роля в по-трудните, по-нестандартни случаи.
- Какво е влиянието на роботизираната хирургия върху резултатите за пациентите?
- Данните са категорични: подобряват се резултатите в средносрочен и дългосрочен план. Скъсява се времето за операция, съкращава се периодът за възстановяване след хирургическото лечение, намалява се рискът от грешки и неточности.
Роботизираните спинални системи имат изключително много позитиви. Няма никакво съмнение, че това ще бъде новият стандарт за гръбначна хирургия. Нещо повече, темпът, с който се развиват тези технологии, инвестициите, които се правят, са много впечатляващи и аз съм убеден, че ще допринесат за много осезаем напредък.
- Има ли състояния или заболявания, при които традиционният подход остава предпочитан?
- Благодарение на новите технологии оперираме по един по-точен, различен и по много по-добър начин, отколкото само преди десетина години. Сигурен съм, че след 5 или 10 години ние ще сме направили и следващи крачки в посока подобряване на това, с което можем да помогнем. Но един добър клиничен център по гръбначна хирургия трябва да може да прави всичко. От малката до голямата хирургия, от по-простите до по-сложните неща, от по-високотехнологичните до по-нискотехнологичните. Само като владеем всяка техника, ще можем да изберем най-подходящото за конкретния случай, за отделния пациент.
Ако в един център се владее само определен тип хирургия, то обикновено има склонност да бъде използван само този метод. Докато отделните пациенти имат различни нужди и е необходим индивидуализиран подход. Понякога класическите методи биха били по-подходящи, друг път е задължително използването на високи технологии. Един съвременен неврохирург и в частност специалист по гръбначна хирургия трябва да владее целия спектър от хирургични техники. Няма съмнение, че предимствата на методите, включващи такава високотехнологична съвременна апаратура, са не бъдещето, а настоящето на гръбначната хирургия. И че с темповете на развитие те ще продължат да променят тази част на медицината.
- Как се променя обучението на неврохирурзите с навлизането на подобни технологии? Колко хора във вашата клиника например работят с робота?
- Всички имат достъп, не ограничаваме достъпа до тези технологии. Но със сигурност най-силен блясък в очите виждам при младите, които са изключително въодушевени от всичко, което се случва, защото тези технологии вече наистина наподобяват малко нещата, които сме гледали по филмите. По съвсем друг начин става планирането, подготовката, много по-виртуално е всичко, много по-графично, много по-лесно може да бъде направено предвиждане на всеки ход, много по-лесно може да се направи предварително планиране на всяка стъпка в операцията. И освен че имат безкраен интерес, всъщност за тях е и най-полезно, тъй като ние все пак владеем и по-стари методи и технологии, които на тях биха им отнели години. Сега благодарение на модерната апаратура те могат много по-лесно да започнат да прилагат някои по-предизвикателни хирургични техники.
- Как ще се развие роботизираната хирургия през следващите 5-10 години? Очаквате ли появата на нови функционалности или интеграция с други технологии?
- Това, което е сигурно, че ще се случи, е, че все повече ще навлиза цифровизацията. Все по-успешно ще можем да измерваме състоянието на пациента с различни методи и скали и то да се представя с цифри. Все по-ясно ще предвиждаме какви корекции ще трябва да се правят при пациентите, при това с предложение от изкуствен интелект. Все повече персонализирани импланти ще се поставят – нещо, с което ние вече имаме опит, но не може да бъде включено рутинно в ежедневието заради труднодостъпните за момента цени. С масовизацията се очаква да се намалят и цените и на индивидуализираните импланти, а изпълнението ще продължи да се улеснява и автоматизира чрез различни видове роботи. Разбира се, винаги с нашия надзор и нашата намеса - от диагнозата до проследяването на възстановяването на пациента с различни технологии за преценка на състоянието му и различни методи за оценка на скоростта на неговото оздравяване.
В средносрочен план всичко това ще влиза според мен в платформи, които ще ни дават съвети, ще оценяват общото състояние на пациента, ще ни предупреждават дали се възстановява по планирания и желан от нас начин, или има отклонения, дали процесът се забавя, има ли нужда от някакви допълнителни изследвания, помощ и корекции. Оптимист съм за бъдещето и съм сигурен, че ще можем да лекуваме повече и по-добре.
ВИЗИТКА
Член-кор. на БАН проф. д-р Николай Габровски, дмн, е началник на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” и заместник изпълнителен директор по медицинската дейност, председател на Българското дружество по неврохирургия от 2018 г. От 2011 г. е национален консултант, а от 2018 г. - главен координатор на експертния съвет по неврохирургия към Министерството на здравеопазването.
През октомври 2022 г. е избран за пръв председател на работна група за нововъзникващи технологии и иновации към Европейската асоциация на неврохирургичните дружества.
Член е на създадената от в. “24 часа” лига “Лекарите, на които вярваме”.
Основните теми, върху които е специализирал, са в областта на невроонкологията и интраоперативнивните ЯМР, образно ръководената неврохирургия и неврохирургията с гама-нож, микроневрохирургията и невронавигацията.
