Политиците говорят уверено логически погрешни неща, казва още асистентът в Нов български университет
- Г-н Цонев, слушайки българските политици, коя реторична стратегия намирате за най-ефективна в настоящия политически климат и защо?
- Изказването с логическа грешка - нарочно или неволно. Нито политиците, нито обикновените българи полагат усилия да следят за логическите грешки. Затова и прости формули като сплашване или позоваване на (псевдо)авторитет работят успешно. Ако един политик говори уверено, всичко, което изговори, ще намери своята почва у нас.
- В изказванията на президента личи използването на фразата “криза на държавността”. Как това перманентно състояние на алармизъм функционира за разширяване на de facto влиянието на президентската институция?
- “Криза на държавността” значи, че възможностите на държавата да изпълнява своите основни задължения към гражданите са силно опорочени. Подобно изказване от едно от лицата на държавността би трябвало да сигнализира, че или изричащият го вижда проблема и е в безизходица, или че не се самоопределя като част от държавността. В първия сценарий би трябвало да очакваме опит за разрешаване на ситуацията. Във втория се изгражда реторика “аз виждам какво става, но те са ми вързали ръцете и не мога да направя нищо”. Лично аз разпознавам по-скоро втория прочит с лек привкус на разочарование, че не може да се намеси пряко.
- Стилът на Бойко Борисов “простичко казано” е определен като технология за политическо оцеляване. Как този разговорен популизъм успява да размие идеологическите граници и да позволи противоречиви коалиции?
- Проблемът се появява, когато с говоренето не се казва нищо. Особено при политическите разговори – зад тях не стоят ценностите на общността, премахва се стойността от целия политически диалог и започва да търси цена, за която да изтъргува участието си в диалога. И с напредването на пазаренето цената пада, но и границите на това какво е приемливо срещу нея се разширяват. Според мен тук трябва да се търси причината за нетрадиционните коалиции.
- Фразата “Аз, Делян Пеевски, ви го обещавам” е често използвана. Какви са лингвистичните и психологическите механизми, които позволяват на едно такова директно изказване да се опита да предефинира образ?
- Формулата е проста: Това съм аз. Ето ме, вече съм на политическата сцена, официално, на светло. И съм тук, за да правя добри неща, но за вас, всички вас, колективно. Не едно, а много – всеки ден ще казвам, за да се уверите.
- А постоянното “хората”, което Пеевски ползва?
- Словесната формула “хората” често се използва като опозиция на “политическия елит” в реториката на крайнодесните политици. Именно това ме кара да мисля, че подобни изказвания от лидера на една на теория по-скоро лява партия може да се приеме за опит за яхване на вълната на националистическия популизъм. Г-н Пеевски по-скоро се стреми да се позиционира като алтернатива, която много иска, но не ѝ е дадена възможност да помогне.
- Наблюдаваме сблъсък между технократския език на Асен Василев – “фактите са…” и емоционалната реторика на Костадин Костадинов – “национално предателство”. Кой от тези модели има по-голям мобилизационен потенциал?
- В нашето общество подобна реторика на проверимост, рационално и премислено излагане на факти не е никак популярна. Г-н Костадинов прибягва до апел към емоционалното, с уклон към стряскащото и плашещото. А това винаги поражда бързи, автоматични, ирационални реакции. Подобна стратегия е чудесна за бързи, но неустойчиви във времето резултати. Колкото повече тази стратегия се използва, толкова повече намалява нейната ефективност.
- Наблюдаваме как Делян Пеевски прави ежедневни кратки изявления. Бойко Борисов често говори по-дълго, докато президентът Радев обикновено изчаква два-три дни. Как бихте интерпретирали тези стратегии?
- Г-н Пеевски говори често, защото основната задача на неговите изяви е да го направят видим, част от ежедневието ни. Говори кратко, за да може всяко изказване винаги да актуализира посланието, че е “политик за хората”.
Г-н Борисов винаги е обичал да прави дълги изказвания от “мястото на събитието”. Така създава усещането за динамика – винаги работи по някой проблем, но намира време да ни обясни какво се случва. За да запази ролята си на последния изказал се, затваряйки диалога, президентът Радев предпочита темите да се поохладят и чак тогава да се включи. Така успява да поддържа дистанцираност от събитията и образа на мъдър наблюдател, а не на участник.
- В сравнение с преди 20 години спадна ли езиковата култура на политиците ни? Как се промени и защо?
- Все по-отчетливо се налага комбинацията от националистически идеали и лишено от същински смисъл празно популистко говорене, което дори успя да прескочи в социалните медии.
По-скоро овечето български политици демонстрират езикова култура, която е най-вече приспособимост към очакванията на гласуващия – едно оцеляване на най-приспособимите.
