- Няма недостиг на зъболекари, защото имат възможност за частна практика - при сестрите и акушерките не е така
- В световен план средният разход за обучение за лекар е около 114 хил. щ.д. и около 32 хил. щ.д. за медицинска сестра
- Съществува риск от недостиг на лекари след 2029 г. и на акушерки, липсват и джипита и психиатри
- Трудът на сестрите е ценен. Прозрачни скали на заплащане и бонуси за дефицитни отделения и региони ще са добре дошли за тях
- При входящи потоци от 500–600 души годишно елиминирането на текущия дефицит от около 17 хил. сестри би отнело приблизително 30 години
- Кадровата политика в здравеопазването трябва да е интегрирана с регионалното развитие, с образованието и миграционната политика
- Ако не се действа сега, прозорецът до 2029–2035 г. ще се затвори безвъзвратно
- Публикувахте анализ, според който броят на лекарите на 100 хил. души население в България през 2021 г. у нас е по-висок от изчислената за европейските държави медиана. Оценихте обаче сериозен недостиг на медицински сестри. Колко струва да “произведем” и как да задържим медицинските кадри?
Ралица Ганева: Подготовката на медицински кадри изисква време и пари. В световен план средният разход за обучение е около 114 хил. долара за лекар и около 32 хил. долара за медицинска сестра. Създаването на кадри със собствени средства е скъпо, а международният пазар е силен магнит за готови кадри. Ето защо политиките у нас трябва да са дългосрочни и предвидими: адекватен прием и клинични бази, силни преподавателски екипи, добре платени стажове и специализации, ясни кариерни траектории и атрактивен пакет за задържане на кадрите.
Калоян Ганев: Това не е “разход”, а защита на обществена инвестиция. Когато един скъпо обучен кадър напусне, загубата е пряка. Следователно политиката трябва да обвърже финансирането с резултатите: какъв брой студенти завършват, колко успешно се задържат в системата, колко се реализират по региони. Дългият и скъпоструващ цикъл на обучение изисква последователност на всички етапи – от приема, през стажа, до първите години практика.
- Според вашето изследване само в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора броят на лекарите на 100 хил. души население е по-голям от средния за Европа. Над половината лекари се намират в 6 от всички 28 области в страната, а между 1/3 и 1/5 от медиците са в София-град и София- област. Постигат ли се навсякъде световните медицински стандарти?
Р. Г.: Да, над половината лекари са концентрирани в шест области. Във всички останали области недостигът на сестри и ключови специалисти прави поддържането на адекватни медицински стандарти много по-трудно.
К. Г.: Необходима е адекватна регионална политика със специфичен фокус върху проблемите на всяко населено място: целеви договори и бонуси, жилищни решения, детски грижи, транспорт, квоти и ротации за специализанти.
- Каква е ролята на пазара и как регулациите влияят върху входящите и изходящите потоци?
Р. Г.: Когато в края на 90-те години в областта на денталната медицина бяха създадени възможности за частна практика, младите хора навлязоха по-масово в професията. На национално ниво днес нямаме недостиг на зъболекари (като изключим някои регионални дисбаланси). Обратното се получи при медицинските сестри и акушерките – при тях частната практика е все още невъзможна. При тях държавната регулация първоначално доведе до силно ограничаване на възможностите за упражняване на професията, а оттам и до значителна загуба на вече създаден човешки капитал. Друга последица е установяването на неадекватно ниски възнаграждения, съчетани с прекомерно натоварване. Всичко това направи двете професии непривлекателни.
К. Г.: Поуката е, че пренебрегването на пазарните стимули и липсата на адекватна регулативна рамка водят до съществени изкривявания. Увеличаването на интереса към сестринската и акушерската професия изисква достойно заплащане, клинична автономия и кариерни стъпала с условия за частична независима практика там, където това е безопасно и ефективно. Това не означава пазарът изцяло да замести регулациите, а да даде възможност за премахване на усещането, че безалтернативната заетост на този вид специалисти ги прави задължително “евтини”.
- Защо са важни функционалните съотношения сестри/лекари и акушерки/акушер-гинеколози, а не само “брой на 100 хиляди”?
Р. Г.: През 2021 г. България има 429,6 лекари на 100 хил. срещу европейска медиана 402,5. Съотношението сестри/лекари обаче е 0,97:1 при минимален стандарт 2:1. В числово изражение то предполага недостиг на над 29 хил. сестри. При акушерките показателят “брой на 100 хил.” е над медианата, но ако трябва да отговорим на стандартното съотношение 3:1, се очертава дефицит от около 2000 души.
К. Г.: Тези функционални пропорции определят реалния капацитет на системата. Ако не ги коригираме, механичното добавяне на още лекари няма да повиши ефективността. Очевидно най-приоритетни са сестрите и акушерките заедно с общопрактикуващите лекари, психиатрите и някои други видове специалисти.
- Държавата направи безплатно обучението за медицински сестри. Достатъчно ли е това?
Р. Г.: Безплатното обучение е добра първа стъпка. За да достигнем европейската медиана до 2035 г., са нужни още около 19 хил. сестри над очакваните випуски. При входящи потоци от 500–600 души годишно елиминирането на текущия дефицит от около 17 хил. сестри би отнело приблизително 30 години, и то при нулев отлив. Освен безплатно обучение са нужни и привлекателни условия на труд, платени стажове, клинична автономия, ускорено кариерно израстване заедно с подкрепа в родителските грижи.
К. Г.: Икономическият сигнал трябва да е ясен: трудът на сестрите е ценен. От регулаторна гледна точка това означава те да получат по-ясно определен статус с делегирани компетентности. От гледна точка на възнагражденията е необходимо да се предвидят прозрачни скали на заплащане и бонуси за дефицитни отделения и региони. Нека не забравяме и институционалния аспект, който изисква подобрени клинични бази и качествени преподаватели, за да се осигури ефективна и съвременна подготовка на кадрите.
- Споменахте за недостиг и на акушерки. В условията на демографски спад е непростимо да се пренебрегва важността и на тази професия. Какви са рисковете в това отношение?
Р. Г.: Един от основните рискове е свързан с увеличаването на недостига на акушерки през следващото десетилетие. Нека имаме предвид, че дори и в момента акушер-гинеколозите заместват акушерските функции, което силно затруднява работата им. Недостигът на акушерки влошава както профилактиката, така и лечението в грижите за здравето на жените.
К. Г.: Наличието на тези рискове предполага, че днес трябва да се инвестира в обучение, практика и автономия. В противен случай системата ще продължи да се “закърпва” с акушер-гинеколози, което е неефективно и скъпо.
- Според вашия анализ България има нужда от джипита и психиатри. Решен ли е този проблем?
Р. Г.: За 2021 г. не достигаха около 1000 джипита и над 460 психиатри. Проблемът не е решен, а продължава да се изостря. Нужно е да се привлекат повече специализанти, да има адекватно възнаграждение и стимулиращи условия на труд. Размерът на недостига предполага и варианти за ротации по места, телемедицинска подкрепа и по-малко административно бреме, за да се използва максимално клиничното време.
К. Г.: Добавям “местни договори за услуги”: общини и болници могат да съфинансират позиции, когато ползите остават локално. Това свързва публичния ресурс с местния интерес и намалява времето до запълване на критични позиции.
- Това лято млади лекари стачкуваха заради ниско заплащане, проблеми с придобиване на специалност и обидно отношение към тях. Как задържаме младите лекари в условия на глобален недостиг?
Р. Г.: С предвидимо адекватно заплащане, достатъчни и платени места за специализация, по-малко бюрократични ангажименти, модерна апаратура и силна екипност. Това са базови условия в глобален пазар. Трябва да имаме предвид и “бракониерството” на пазара за медицински кадри: богати здравни системи активно набират вече обучени у нас млади лекари.
К. Г.: Нека повторя – адекватната политика е защита на собствените инвестиции. На изтичането на кадри може да се противодейства и с целеви данъчни и жилищни стимули в региони с голям недостиг, повишаване на престижа на професията и публично признание.
- Какви са пречките да привлечем лекари и медицински сестри отвън?
Р. Г.: Едни от най-често срещаните пречки са липсата на бързо признаване на квалификации, на интензивни курсове по български език, на целеви пакети за дефицитни специалисти, на програми за обратно привличане на български кадри от чужбина.
К. Г.: Глобалният недостиг се очаква да нарасне до около 15 млн. към 2030 г., което прави конкуренцията много остра. Следователно създаването на собствени кадри и задържането им впоследствие остават най-важният инструмент на политиката.
- Голямата картина включва ролята на демографията и последиците за икономическия растеж. Какви са рисковете за следващото десетилетие?
Р. Г.: След 2010 г. демографските фактори (емиграция и застаряване на населението) отнемат приблизително 0,9 процентни пункта от годишния растеж на БВП. Човешкият капитал е ограничен ресурс, а здравеопазването е неговата базова инфраструктура. Затова кадровият дефицит в сектора не е само секторен проблем, а макроикономически риск. Прогнозите ни за 2021–2035 г. сочат, че дори при оптимистичен сценарий недостигът на медицински сестри няма да бъде елиминиран. Съществува риск от недостиг на лекари след 2029 г., а на акушерки – най-вече след 2032 г.
К. Г. : Затова кадровата политика в здравеопазването трябва да бъде част от стратегията за растеж. Тя трябва да бъде интегрирана с регионалното развитие, с образованието и миграционната политика. Ако не се действа сега, прозорецът до 2029–2035 г. ще се затвори безвъзвратно. Изключително важна е и ролята на пазарните стимули – опитът с денталната медицина показва, че прозрачни доходи, възможности за частична независима практика и инвестиции в апаратура водят до привличането на кадри.
CV
Ралица Симеонова-Ганева е член на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет и доцент в Стопанския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Калоян Ганев е член на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет и доцент в Стопанския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
