Как Зеленски ще обясни на изстрадалите украинци евентуални отстъпки?
Още акценти от интервюто с политолога от украински произход:
- Тази игра на изтощение не може да бъде безкрайна, цената ще я платят милиони хора
- Киев, за съжаление, трябва да се съобразява със САЩ - другата опция е Европа, която се самопонижи
- Пряка среща между Русия и Украйна изисква готовност и от двете страни, а такава няма
- Реален пробив и потенциален шанс за някакво прекратяване на войната в Украйна или символичен жест е предстоящата среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска, г-н Араджиони?
- В днешната динамика нищо не е ясно, докато не се видят резултати. Видяхме символиката на предшественика на Доналд Тръмп - Джо Байдън, с Ленд-лийза (програма на САЩ от 2022 г. за военна, финансова и хуманитарна помощ в подкрепа на Украйна срещу руската инвазия, като плащанията са отложени или опростени - б.р.). Оказа се една голяма символика и нищо повече. Този договор никога не влезе в употреба и не беше продължен, след като изтече едната година. Тръмп пое ангажимент да спре много бързо войната и това е само едно от неспазените му предизборни обещания. Разбира се, че никой не е вярвал това да се случи за ден или за два, но на практика няма никакво развитие в посока деескалация, а напротив. В никакъв случай размяната на реплики и закачки за прилагане на ядрени оръжия между САЩ и Русия, на която бяхме свидетели, не е сигнал за деескалация. За успех ще можем да говорим тогава, когато има поне частично успокояване по фронтовата линия. Дотогава сме в сферата на символиката и приказките.
- Тръмп намекна за възможна “размяна на територии” като част от мирно споразумение. Възможно ли е, след като Зеленски директно заяви, че Украйна няма да се откаже от част от земята си? Какви са потенциалните сценарии тук?
- В случая воюващите страни са Украйна и Русия. До ден днешен и двете заявяват цели, които предполагат само и единствено продължителна и кръвопролитна война. До момента не са и намекнали за никакви отстъпки. Въпреки това рано или късно ще настъпи момент, в който е нужно да се върви в някаква посока. Тази игра на изтощение не може да бъде безкрайна, а цената ще я платят в крайна сметка милиони хора.
А териториите като такива имат много повече символно значение, защото там, където сега са и са били преди сраженията, е буквално само това - територия. Това означава, че тези земи трябва да се възстановят по някакъв начин и да се убедят хора да живеят и да извършват някакви дейности там, защото става дума за сринати със земята населени места. Въпросът не опира само да притежаваш някаква територия, а какво правиш с нея.
- Зеленски настоява, че примирие е възможно само при достатъчен международен натиск върху Москва. Смятате ли, че настоящата администрация на Тръмп ще упражни такъв натиск, или по-скоро ще търси компромиси, които биха били в полза на Русия?
- Аз не смятам, че администрацията на Тръмп действа систематично и единно по въпроса с войната между Русия и Украйна. Ако проследим изявленията и посланията на различни лица от кабинета, ще установим, че сякаш са представители на различни политически сили. Какво е общото между позициите на Джей Ди Ванс и Стив Уиткоф например? В случая на Доналд Тръмп - там мненията се сменят често, както и сроковете на ултиматумите.
Тръмп поне разбра, че много наивно е гледал на въпроса с войната в Украйна. Точно по тази причина повтаря всеки път, че “това не е неговата война” и че “ако той е бил президент, тя е нямало да се случи”.
Тази фраза вече е доста досадна както за журналистите в САЩ, така и за масовия зрител. Дори да предположим, че е така, войната се води днес, втората половина на 2025 г., и без значение защо и кога е започнала, президент на САЩ е Доналд Тръмп.
- А къде е самата Украйна в тази среща, която реално засяга бъдещето ѝ? Европейски лидери изразиха притеснения, че тази двустранна среща изолира Киев от процеса. Каква роля трябва да играе Европа, за да гарантира, че интересите на Украйна са защитени?
- Ролята на Европа очевидно я определят САЩ. Слабото европейско лидерство през последните десетилетия наложи един модел, в който Европа се самопонижи дотолкова, че да не бъде самостоятелен фактор на международната сцена, а да действа изцяло спрямо САЩ. Пряка среща между Русия и Украйна изисква готовност и от двете страни, каквато няма. Както нямаше и готовност за среща между Тръмп и Зеленски и тя беше една грешка, която остана в историята като битова свада, но пък на високо ниво.
Иначе на въпроса - Украйна е в месомелачката. Бъдещето ѝ не е само в нейните ръце, за съжаление. Няма как да се мине без САЩ, когато другата опция е Европа, за която вече казах в каква ситуация се е поставила сама.
- Ако прекалено много се опълчи на Тръмп, каквито и да са намеренията му, може ли ЕС да си развали още повече и без това напрегнатите отношения със САЩ?
- Смятам, че Европа може да се опълчи на САЩ и да придобие автономност за вземането на важни решения едва когато наистина възстанови икономическата и военната си сила. Дотогава освен изостряне на реториката не смятам, че ще видим нещо различно.
- Как всичко това се отразява на легитимността на Владимир Зеленски във вътрешнополитически план?
- Легитимността му не стои чак толкова под въпрос за украинското общество, но това далеч не означава, че има същата подкрепа, каквато е имал например през 2022 г.
- Имах предвид може ли да запази баланс между прагматичния подход на Тръмп към Русия и очакванията на украинското общество, което настоява за пълно възстановяване на териториите си, без да загуби легитимност?
- Цялата сложност на ситуацията идва оттам, че за да поддържаш нацията си по някакъв начин мотивирана, и то не само тези на бойното поле, но и на цивилните граждани, защото и те живеят все пак в тежки условия, си принуден да използваш определена риторика, да водиш една политика, да поставяш едни определени цели, които обаче се сблъскват с действителността в момента, каквато е - с Тръмп такъв, какъвто е, и с Путин такъв, какъвто е, и Европа такава, каквато е.
Така че да, има проблем и няма как да няма, защото със сигурност не може да “препрограмираш” част от населението за толкова кратко време. Не трябва да забравяме, че все пак говорим за население, чиито членове на семействата воюват на фронта, има редица загинали, травмирани и т.н. На тях много трудно може да им се обясни, че цялото усилие е било, за да се направят отстъпки после.
- В този смисъл как влияе войната на младото поколение в Украйна, което в момента се отглежда - може ли да се радикализира, или обратно - да подкрепи някакви прагматични компромиси за мир?
- Зависи как разглеждаме младото поколение, защото те не са хомогенна група. Тези, които със сигурност са прекарали много време и нощи в подземия, метростанции и така нататък, със сигурност трудно могат да стигнат до промяна в нагласата и отношението към техния съсед, независимо от коя посока говорим. Трудно е и за онези младежи, които са били в окопите.
Има някакъв процент от младите хора, които със сигурност са по-настроени за вариант, в който просто всичко това приключва, но не мисля, че те са мнозинството. По-голямата част ще са по-скоро с втвърдена позиция. И всъщност големият проблем на цялата война не е дори толкова да се измисли някакъв временен мир, а как ще се закрепи и ще бъде поддържан подобен мир и как би изглеждала границата между тези две държави - граница между какво и какво ще бъде.
Да не забравяме, че и в Русия настроенията към Украйна също са много радикални от 2014 г. 11-а година от сутрин до вечер в цялото информационно пространство се представя един специфичен образ на украинския елит и население. Затова е важно какво всъщност ще разделя подобна граница.
- Застрашени ли са дългосрочните цели на Украйна за интеграция както в НАТО, така и в Европейския съюз?
- За членство в Европейския съюз смятам, че никой няма кой знае какъв проблем, а дори и да има - това са неща, които могат да бъдат изгладени. Когато говорим за военни съюзи, според мен чисто символно Русия би била много против присъединяването на Украйна в НАТО. Макар че международното право е много спорно в някои ситуации. Знаете, че с един договор преди 20 години, с който Украйна предаде ядрените си глави на Русия, всъщност Великобритания, Франция и Русия станаха гаранти за териториалната цялост на Украйна. Видяхме, че на практика се оказа поредният документ, който просто съществува, но не води до нищо. Така че Украйна извън НАТО, но в ЕС мисля, че би било до известна степен приемливо за Киев. И е изключително приемливо за Русия, защото, ако мине малко време, може да се окаже, че ангажиментите за сигурността на Украйна са пак само на хартия.
- Изобщо тази продължаваща война и потенциалните компромиси как ще повлияят за справедливост в международните отношения - остава ли международното право само един символ и думи?
- Справедливостта в международните отношения е също много относително понятие, точно както са и тези договори, за които си говорим. Във времето сме ги виждали, знаем какво съдържат, но нищо не произлиза от тях.
Продължавам да си мисля, че винаги в международните отношения по-скоро е битувала идеята за националния интерес на определени субекти много повече, отколкото за някаква теоретична справедливост.
Това е един принцип в международните отношения - reason d'etat, в който един национален интерес стои над всичко останало, но той си е с пълна сила и до ден днешен според мен
CV
l Сергей Петров - Араджиони е роден в Каварна
l Завършва Професионална гимназия по икономика "Д-р Иван Богоров" с профил "Митническа и данъчна администрация"
l Завършва специалност "Политология" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"
l Изучава "Международна политика и сигурност" във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър"
l Автор на публицистични статии и научни публикации.
