- Страх от риск и загуба на пари, а и горчивият опит от кризи и пирамиди в близкото минало наклоняват везните към личния влог
- Днес спестителите са сред 40-60-годишните, младите теглят кредити
Странно ли е, че едва 8% от българите инвестират, а една четвърт спестяват?
Ако в проучване на “Тренд” от края на миналата година 24% от анкетираните са заявили, че спестяват, в статистиката делът на спестителите е дори по-малък, още по-малък е на онези, които инвестират.
Причината е в националната ни традиция и народопсихологията на българина - исторически погледнато, той винаги е бил оцеляващ, разплащал се е в злато и земи, а ако е спестявал, криел и съхранявал “богатството си” в тайници, закопавал го в двора на къщата си. Не е проявявал особен интерес към банки и хартиени пари. Предпочитал е спестеното да е близо до него, да може да го види и пипне.
Това донякъде обяснява и днешното
погрешно разбиране за инвестиция - покупката на жилище
за собствено ползване. Друго обяснение са значително по-ниските доходи на българите от тези на западноевропейците и дори от побратимите ни от балканските страни. Затова не само спестяваме по-малко, но и инвестираме по-малко от тях.
Тъжно, но е факт, че исторически се е натрупало недоверие към държава, бизнес и институции. Днес 83% от спестяващите българи, според социологията, държат заделените настрана пари в банките. Над 93 милиарда лева са средствата на домакинствата в банките, но те не им носят нищо, защото са с нулеви лихви, а това означава, че се обезценяват от инфлацията, която през последните години беше много висока. А преди влизането ни в еврозоната се отчита, че и личната инфлация е много по-висока. Това означава, че
всеки 100 лева, които държим в банка, са се обезценили с над 30%
през последните години. И сега вече реално от тези 100 имаме 70 лв.
Няма нищо изненадващо, че 40-60-годишните най-много слагат пари настрана. Те наследиха това от родителите си и своите баби и дядовци.
Аз съм от поколението на 40-годишните - последното, което беше учено да спестява. Помня трудните времена - няколкото кризи, през които минахме в края на 80-те и през 90-те години, хиперинфлацията, фалирането на по-голямата част от банковата система, финансовите пирамиди, в които изгоряха парите на толкова много българи.
От друга страна, не сме ли ние, изживелите лишения и кризи, онези, които научихме следващото поколение, че нещата могат да станат много по-лесно? С мантрата, че няма да допуснем кризите да влязат и в техния живот, създадохме у част от тях очакването, че
ще получат всичко наготово - от смартфона през колата до жилището
Друга част от тях си ги осигуриха, като изтеглиха кредити. Виждаме тази тенденция в нови и нови рекорди на потребителските, бързите и жилищните заеми, които се увеличават с всяка изминала година. Наскоро излезе статистиката на Камарата на частните съдебни изпълнители, според която над 120 хил. младежи са с просрочени задължения. Минали са цялата процедура, не са върнали парите и са стигнали до последната фаза - частен съдебен изпълнител. Тревожна е тази тенденция, защото може да се възпроизведе и на по-късна възраст. А сметката трябва да се плати, нали?
Има и друг профил - на работещия младеж до 30 г., изтеглил няколко кредита,
на когото обаче по-голямата част от заплатата му отива, за да ги изплаща, и който не е в състояние да се издържа. Тази тенденция е отчетлива в САЩ. Това ни очаква и нас, ако продължаваме да теглим, без да спестяваме и без да инвестираме.
Депозитът в банка като най-масовата форма на спестяване у нас - цели 83% според “Тренд”, си има просто обяснение - вярваме на стабилните финансови институции, каквито са банките. Предпочитаме да си държим парите там, дори да не ни носят нищо, вместо да инвестираме и евентуално да загубим тези пари, както се случи през 90-те години с пирамидите и банковите фалити. В последните години мнозина също се опариха в измамни схеми, при това с близки, приятели и познати. Това прибавя още един аргумент в полза на депозита.
В контраст с тази масова практика е, че само 8% от българите инвестират. А по света се инвестира в бизнес, в ценни книжа, акции, чрез финансови инструменти. У нас купуваме апартаменти, земя, чужда валута и само 5% - злато. Странно е, защото инвестирането става все по-лесно и все по-достъпно - в индексни фондове, в акции. Днес може да се инвестира дори с 50 лв. - нещо невъзможно във времето, когато бях съвсем млад. Има все повече информация, Google, ChatGPT, може да ги питаме абсолютно всичко и те да ни дадат доста надеждна информация за различните инвестиции. Но от друга страна, са консервативните ни нагласи и психологията ни - да инвестираш, означава и да поемеш риск. Свързано е с пари, които може и да загубиш - тогава 100-те лева в банката за теб си остават 100, нищо че инфлацията ги подяжда.
А с инвестирането може да загубиш част от тях, което демотивира. Тази несигурност, комбинирана с по-ниската финансова грамотност, спира хората да влагат в каквото и да било. Казват си: “Нашите родители какво купуваха? Апартаменти. Цените им почти винаги са вървели нагоре въпреки спадовете през 2008 г. и след това. Не е голям риск. Ако на това жилище случайно му падне цената, аз ще се нанеса в него или ще го дам на детето, или ще остане за внуците”.
Жилището обаче не е нещо, което носи средства. Статистиката показва, че по-голямата част от закупените
апартаменти стоят празни и не са на пазара
- такива са една трета в столицата според статистиката. Друга, много по-малка част от жилищата, е на борсата и когато има купувачи, цените им растат, форсирани и от инфлацията.
Нова и прогресираща тенденция е да се купува инвестиционно злато - 1 грам от него в момента струва около 200 лв. Всеки може да си го позволи и освен това е нещо, което могат да го видят, да го пипнат, т.е. да контролират. Затова
тези 5% инвестиращи в злато ще се увеличават
Докато представата у мнозина за инвестиране в бизнес е свързана с голяма инвестиция. Невинаги обаче е така, защото обикновен строителен работник може да си купи машини за няколко хиляди лева, с които да прави ремонт на жилища и да изкарва добри пари. Днес е възможно човек да инвестира в световни бизнеси, чиито акции се търгуват на борсата, но макар да сме чували за тези компании и дори да ползваме техните продукти всеки ден, това ни е нещо далечно.
Малко популярни у нас са инвестициите в индексни фондове, които са кошница от стотици акции и рискът да загубиш е още по-малък. Но хората изобщо не стигат до тях, или им се вижда
сложно и не им се занимава,
или просто нямат културата да го направят. Наблюдава се в живота приложението на сентенцията: “Единствените твои пари са похарчените”. И може би заради въвеждането на еврото често хората си казват: “Сега е моментът да харчим, защото след това, като стане много скъпо, парите ще се обезценят.” И пръскат пари по скъпи почивки, ресторанти, нов автомобил, чиято стойност с времето ще пада, но се купува сега, защото следващата година “ще е много по-скъпо”. Няма никаква икономическа логика, но се случва.
До какво ще доведе това? Депозитите ще започнат да намаляват, както в пандемията. Тогава влоговете до 5000 лв. рязко намаляха, защото хората започнаха да ги харчат. Но при такава прогноза следващото поколение с голямата кредитна задлъжнялост няма да има откъде да вземе, за да ги погаси.
Така ще тръгнем по пътя на западните общества - все повече хора в тях спестяват по-малко и живеят назаем.
Темповете на растеж на кредитирането в бъдеще ще се увеличават и ще се превърнем в нация от крайни консуматори без спестявания и с още по-малко пари за инвестиране.
