Ултиматумът, който Доналд Тръмп постави на руския президент Владимир Путин за постигане на мир в Украйна, изтича. И няма никакви индикации, че в Москва някой гледа на този ултиматум сериозно, отбелязва известният руски писател Михаил Зигар в статия за "Ню Йорк Таймс".
След повече от три години тежки санкции една част от руския елит явно е убедена, че може да се справи с всяко търговско наказание или ембарго. А другата изглежда изобщо не вярва, че Тръмп ще осъществи заканите си.
Путин няма да спре войната. И няма да преговаря със САЩ.
Източници на Зигар от Кремъл казват, че Путин вече е взел своето решение: от преговори със Съединените щати няма смисъл, а политиката към Вашингтон трябва да е враждебна, в никакъв случай - приятелска.
Преди шест месеца, когато Доналд Тръмп се върна обратно в Белия дом, имаше сигнали в обратна посока. До такава степен, че американски бизнесмени говореха открито със свои колеги в Москва за потенциални парнтьорства и инвестиции. С тези настроения очевидно е свършено. Путин няма намерение да прекратява агресивната си война срещу Украйна, а Тръмп не може да допусне публично да бъде унизен.
А такъв риск има, защото вместо да се дистанцира от тази война, американският президент реши да я подчини на собственото си его. Първо, той обещаваше да я прекрати за 24 часа, а след това за 100 дни. Впоследствие проведе няколко телефонни разговора с Путин, нападна Зеленски и настоя съюзниците му в НАТО да увеличат разходите си за отбрана, което те и направиха. През последните месеци Тръмп видя, че Русия не иска мир, а Украйна изпитва спешна нужда от оръжия и подкрепа. Така за кратък период от време САЩ преминаха от спиране на военната помощ за Киев до отправяне на ядрени заплахи към Русия, отбелязва на свой ред Ник Пейтън Уолш на сайта на Си Ен Ен.
Войната в Украйна все повече се превръща във "войната на Тръмп"
Сега Тръмп е изправен пред важен избор, който трябва да вземе в края на тази седмица - да наложи ли санкции на търговските партньори на Русия, които обаче ще навредят и на американците? Защото налагането на допълнителни санкции на Русия и държавите, които търгуват с нея - Китай, Индия и Турция, ще доведе до ръст на цените на петрола и несигурност на международните пазари.
Тръмп не спира да повтаря, че това не е неговата война, но тя все повече се превръща именно в негова война, отбелязват междувременно редица международни наблюдатели.
Това е определящият конфликт на неговото президентство и на епохата след 11 септември, коментира Ник Пейтън Уолш. Изходът от него ще предопредели както европейската сигурност, така и китайската войнственост през следващото десетилетие. Китай разбира това и се нуждае от победа на Русия. Европа също го разбира и се въоръжава, за да не съзре Русия потенциал в слабостта на Общността. Предстои да стане ясно дали и Тръмп си дава сметка за значимостта на случващото се в Украйна.
Руският елит е откъснат от реалността
Руснаците очевидно не обръщат особено внимание на заплахите и ходовете на Белия дом, пише Михаил Зигар. Москва е убедена, че на Запад се страхуват много повече от руските ядрени заплахи, отколкото руснаците се страхуват от хипотетични удари, подкрепяни от Запада, смята писателят. Според него причината е проста: на Запад общественото мнение никога не би приело жертви сред цивилното население. В Русия общественото мнение вече няма значение. То в реалния си смисъл на практика не съществува от години, пише "Дойче веле".
Руският управляващ елит е откъснат от реалността, пише по-нататък известният писател. А ситуацията в Русия е далеч от стабилна. През лятото страната преживя почти постоянна криза в авиацията, тъй като полетите редовно бяха прекъсвани от атаки с дронове. Големите предприятия се борят с изключително високите лихвени проценти. Централната банка на Русия прогнозира слаб икономически растеж и ниски нива на инвестиции, а паралелно страната е изправена и пред слаба реколта.
И въпреки това руските управници се придържат към убеждението, че нищо не може да им навреди, тъй като, разсъждават те, страната е прекарала последните три години в учене как да живее в изолация. Възможно е да са прави, че лаят на Тръмп може да се окаже по-лош от ухапването му. Но опиянени от пропагандата, те скоро може да бъдат неприятно изненадани, предупреждава Михаил Зигар. В края на седмицата американският президент може и да спази заканата си. И този път да не потвърди максимата, че "винаги подвива опашка" ("Trump always chickens out").
