Рано е за крайни оценки за парите за земеделие, добре е, че се увеличават за плодове, зеленчуци и животни, казва ръководителката на Института за агростратегии и иновации
- Г-жо Боянова, ЕК обяви първоначалните си планове за бюджета. Прави впечатление орязването на парите за земеделие. Какви са рисковете за селското стопанство на ЕС и в частност България?
- Искам само да уточня, че когато се казва орязване на бюджета за земеделие, първо трябва да сме наясно какво значи това. Защото Общата селскостопанска политика (ОСП) до момента включваше освен чисто земеделските пари, за фермерите, за производството, имаше и такива, които са за развитие на селските райони. Досега те бяха в отделен стълб, но част от ОСП.
И в момента имаме два фонда. Единият е Европейски фонд за гарантиране на земеделието, от който се изплащат основно директните плащания. Другият е фондът за развитие на селските райони, в който освен за земеделие имаше възможности за инвестиции, доброволни мерки за земеделците, но също и инвестиции в общински пътища, ВиК, храмове на различните религии, за неземеделски дейности в селските райони, за малкия и средния бизнес, за къси вериги на доставки, за схеми за качество. Тоест е много по-разнообразен и включва по-широк кръг, отколкото чисто земеделските дейности.
Така че има намаляване на бюджета, но това е в едната посока. В другата е, че се намаляват дейностите извън пряко земеделските. Затова още се прави сметката колко точно е намален - с 20 или 30%, включва ли се инфлацията и още редица въпроси не са с еднозначен отговор.
В момента има едно неразбиране, понеже този път съобщеното от ЕК за бюджета беше малко странно и не стана ясно как изглежда земеделието вътре в него. И имаше едно леко объркване дори в Европарламента.
- И да е станало объркване, беше спомената сума от 300 млрд. евро за гарантиране на доходите на земеделците при 387 млрд. евро до този момент. А това е чувствително намаление.
- Така е, но сегашните 387 млрд. включват парите за общини, вероизповедания и пр. Затова казвам, че не може все още добре да се изчисли колко е намалението. Че има намаление, има. Факт.
Но въпросът е дали е за сметка наистина само на земеделието, или на другите пера и интервенции.
Защото в крайна сметка тази структурна промяна, която се прави с обединяване на фондове с регионалните, означава, че тези мерки, които не бяха пряко земеделски като за общините, като за вероизповеданията, те ще си бъдат там, но този път няма да са директно от досегашните два фонда за земеделието, а ще бъдат например от регионалния фонд, който се влива в общия.
И тук наистина има опасение доколко селските региони ще бъдат подкрепени, защото досега по линия на ОСП те бяха, но вече с останалите политики в какъв вариант ще изглежда тяхната подкрепа, е друг въпрос.
Важно е да кажем, че парите, за които се каза, че са за ОСП, тях вече ги има в проекта, наречен регламент за национални и регионални планове за партньорство. Там изрично е запишано, че минимум 295,7 млрд. евро ще бъдат за ОСП. Това означава, че имаме една защита, гаранция.
- Ще се налага ли обаче на фермерите да се конкурират с парите за пътища в общия фонд и ако държавата реши, че магистралите са по-важни, да бъдат орязани и на национално ниво средствата за земеделие?
- Това няма да се позволи. Всъщност държавите няма да могат да намаляват подпомагането за земеделие под сегашното. Когато се зачетем много по-внимателно в текста на проекта на регламент, там пише - в член 10, че от тези 295 или 300 млрд., както ги дефинират навсякъде за ОСП на европейско ниво, задължително ще трябва да бъдат подкрепени интервенции, които са изброени в ОСП, а това са задължителните от буква А до буква К.
- Какво включват те?
- Основното плащане на площ, обвързаната подкрепа, плащането за памук, за необлагодетелстваните райони, за агроекологичните действия и тези, които са свързани с климата, за малките фермери, за управлението на риска, за някои интервенции, свързани с общата организация на пазарите. Там са плодове, зеленчуци, с оперативните им програми.
Много е важно да се каже, че специално за директните плащания, които са основното плащане на площ, всъщност на практика те не могат да бъдат съфинансирани от страните членки.
- Тоест неоснователни са опасенията на някои наши фермери, че ще се задълбочи неравнопоставеността спрямо колегите им от по-богатите държави, които от националните си бюджети ще съфинансират повече.
- Да, това опасение, че ще се стигне до неравнопоставеност точно заради възможност за по-голямо съфинансиране, е било може би едно неправилно тълкуване на част от браншовите организации. Няма такава възможност, например Германия да реши, че ще финансира с 50% над техния пакет за директни плащания.
Така го пише в проекта на регламент. Изрично е посочено в член 20, че никакъв национален принос няма да се изисква за интервенциите, които са необходими на основното плащане, обвързаната подкрепа, плащането за памука и за малките фермери.
Тоест, ако има такова национално съфинансиране, то ще е за другите неща. Например за сегашните инвестиционни мерки, както ги наричаме по втори стълб, за управление на риска или пък за младите фермери.
Обаче, когато се влезе вече в дълбочина за всички тези, които сега изброявах, за тях също има някакви минимуми, които също трябва да бъдат осигурени. Тоест и тук страните членки не могат да правят кой каквото прецени. Например за основното плащане на площ ще има таван, който ще бъде 100 хил. евро. И този таван ще бъде по-трудно заобиколим, няма и детайли дали ще се приспадат например заплатите. Просто пише 100 хил. евро таван. Той вече е дегресивен или намаляващ на стъпки от 20 хил. до 75 хил. И ако досега пишеше, че страните членки могат да въведат такива тавани, вече е директно изискване: “въвеждате”.
Разбира се, тези стъпки и този таван тепърва подлежат на преговори, така че аз само казвам какво е сложено на масата. Много важно е да направим уточнение, че в крайна сметка има две години до момента, до който това предложение ще стане факт.
- В крайна сметка тези промени в бюджета добри ли са, или не за България?
- Не казвам нито че е хубаво, нито че е лошо, защото, докато не видим България къде е, няма как да оценим аргументирано. Да, има орязване на европейско ниво, обаче това трябва да се види какво значи за България.
- Появиха се коментари, че даже парите за България ще са повече, отколкото досега, като се слеят всички тези фондове...
- Да, но не знам какво е на практика, защото няма факти. Нямаме ги цифрите за отделните страни. Има към този проект на регламент друг документ, който е само анексите към него.
И в един от анексите, номер 18, пише за минимум бюджет за ОСП, за който говорихме за директните плащания и всички страни членки са изброени отдолу, но стоят срещу тях хиксчета, тоест предстои да бъде определена сумата за всяка отделно. Едва тогава мога да кажа дали сме орязани, или не.
В рамките на директните плащания, които ще бъдат покрити само от фонда, без да има съфинансиране за тях, и основното плащане, което е намаляващо, също има опит за сближаване на нивата на плащанията на площ.
Има един текст, в който се казва, че това плащане на площ не може да бъде по-малко от 130 и не може да бъде повече от 240 евро/ха във всяка една от страните. И тук трябва да видим за България какво означава. Но за да го предложат, значи те вече са си направили сметката. В момента обаче ние не знаем къде попадаме в този диапазон от 130 до 240, а това са 110 евро разлика на хектар. А след това в текста продължава, че за интервенциите за необлагодетелстваните райони, за агроекологията, за малките, за инвестиционните, за управлението на риска, за младите и др. пише, че при тези интервенции, които изброих, не може националното съфинансиране да бъде по-малко от 30%. Тоест има обратното.
Пише още, че за обвързаната подкрепа интервенциите, които бяха досега, за чувствителните сектори - плодове, зеленчуци и животни, подкрепата става от 13 на 20%, което е добре. Но 20% от кое? Трябва много точно да се четат нещата. Дали от тия 295,7 млрд. евро? Не. Това е от бюджета, който държавата членка има за основното плащане, заплащането на памука, за агроекология и климат. Ако ние сме си направили добро съфинансиране, тогава ще се вдигне и бюджетът и оттам ще имаш 20% от по-голяма сума.
Тоест би трябвало да означава, че би могло да се увеличи финансирането реално на чувствителните сектори, което е един положителен прочит в този момент. И има още такива подробности, например за минимума национално съфинансиране по ученическите схеми, които са за мляко и за плод на децата. Предлага се да бъде поне 30% от цялото финансиране по всяка една от интервенциите по училищните схеми. С тези примери искам да кажа, че няма причина за опасения как държавите членки ще трябва да си избират кое им е приоритет или не и да има вътрешна конкуренция. Както виждате, за земеделието нямат чак толкова голям избор да си правят, каквото искат.
Трябва да се наблюдават някои конкретни цифри и аз няма как да бъда категорична, докато не видя сметката колко е точно бюджетът в споменатото липсващото приложение 18, където тези 295 милиарда са разпределени по държави.
- Тогава защо са тези опасения на почти всички браншови организации у нас, които излязоха с позиции против структурната промяна и сливането на двата стълба на ОСП?
- Защото малко бяха подплашени политически и в Европарламента първоначалната реакция беше остра - че се орязват парите, че вече не била обща политиката и т.н. Но това беше в първия ден, когато нямаше нищо излязло като регламенти и сега, като гледам какво пише, е малко по-различно. Аз не гледам кой какво е казал, а чета.
- Но защо позицията ни продължава да бъде, че сме против обединяването на фондовете, ако това може да бъде и от полза за България?
- Ние сме против това обединяване, искаме да се запази досегашната структура, двустълбовата. Обаче в същото време фермерите искат опростяване и именно обединяването на стълбовете наистина може да доведе до такова.
В момента земеделският производител, за да може да си набави що-годе някакъв доход, той почва да комбинира - от директните плащания, по екосхема, по агроекология, по друго. И трябва да надгражда и стават много изисквания, много заявления, много бумаги, което няма никакъв смисъл.
- Има нови правила и за стопанствата в преход към биологични. Какво предвиждат те?
- За тях пише, че има също таван - 200 хил. евро. Той е за целия период и стопанството ще ги получава на части. Тоест субсидиите ще следват един план, който трябва самият фермер да си състави и да му го одобри страната членка. И тук вече идва въпросът какво трябва да има в този план, как ще му се одобри. Най-вероятно има допълнителни документи, които ще издаде комисията, някакви указания, ръководства, методика, прилагащи актове. Но ето това е нещо, което трябва да задълбаем и да го мислим.
Тези 200 хил. евро звучат хем много, хем малко. И всъщност тази сума се намира в 36-и член, където пише допълнителни, специфични за ОСП правила в регламента за националните планове. Означава, че който каквото и да прави като интервенции, повече от тези 200 хил. евро не може да вземе.
Много важен за нас е първият анекс, в който има една формула. Тя води до парите за съответната страна членка, включва и ОСП-то. Аз затова чакам конкретни цифри.
- Кога ще знаем от 297,5 млрд. евро за земеделие на европейско ниво каква е сумата за България?
- Предполагам, че ще стане ясно след лятната ваканция на ЕК през август. И вече от септември започват много сериозни преговори. Според мен умишлено комисията не е сложила по страни разпределението на пакета. Но е важно да знаем, че това е минимум подкрепа на дохода.
- Със сливането на двата стълба в ОСП и с регионалния фонд какво се случва с инвестициите на преработвателните предприятия за храни, на общините в селските райони? Те ще бъдат ли запазени и в какви размери ще е подпомагането?
- Преработвателите ги няма вече тук. В тези проекторегламенти и документи имаме инвестиции само за фермери и горски стопани, нямаме за храни.
- Къде отиват преработвателите?
- Ами те отиват в преработвателния сектор, в другите фондове. На практика излизат от ОСП.
- Това не е ли проблем? Има фермери, които преработват сами своята продукция, как ще инвестират?
- За инвестицията в преработка трябва да се търси в другите фондове. Сега говорим вече само за земеделието. Тоест структурната реформа на практика опростява нещата до степен да е вече основно и само за земеделския производител.
- Но нали освен производството на първична земеделска продукция искаме да има и производство на храни, затова и досега то се подкрепяше по втори стълб на ОСП. Защото ако ще се бият за проекти с останалите сектори, например с енергийни компании, транспортни, металургични, не става ли невъзможно да печелят проекти?
- Да, това по-скоро е големият проблем от тази структурна промяна, а не дали имаме един или два стълба, дали обединяваме. И в този смисъл за мен секторът на храните, дали ще е за земеделец, който работи своя продукция, или за всички останали преработватели, малко ми се губи като приоритет. Не е ясно какво става с тях. За мен не е проблем дали фондовете са обединени, или не, когато говорим от гледна точка на фермерите. Но не и за малкия и средния бизнес в селските райони, който досега беше подпомаган от ОСП.
Първо трябва да видим формулата, да видим колко пари отиват само за ОСП, само за земеделците и да видим вече в другия бюджет какво остава и къде там се намират храните.
CV
Светлана Боянова е родена на 14.10.1976 г. в Бургас
През 2000 г. започва като главен експерт в дирекция “Интеграционна политика” в Министерството на земеделието и горите.
От средата на 2003 г. е юридически съветник в Българската международна стопанска асоциация (БИБА), сега КРИБ.
От 2008 до 2010 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).
В периода 2010-2013 г. е заместник-министър на земеделието и храните с ресори “Поземлени отношения”, “Директни плащания” и “Програма за развитие на селските райони”
От ноември 2013 г. до момента ръководи Института за агростратегии и иновации
