От КРИБ сме склонни да дадем кредит на доверие на правителството за мерките срещу спекулата, стига да са прецизни, с ясен срок и да вървим към разумно управление на паричното предлагане, казва зам.-изпълнителният директор на КРИБ
- Сделката за митата между САЩ и Европа вече е факт, г-н Николаев. Реакциите на европейските лидери са по-скоро негативни, докато в САЩ поддръжниците на Тръмп, изглежда, са доволни. Толкова ли е лоша тя за Европа и добра за САЩ?
- Колкото и критики да са насочени към Фон дер Лайен, тя беше оставена без карти в играта с Тръмп. С какви лостове да преговаря тя, когато през последните 50 години не е създадена нито една европейска компания с пазарна капитализация над $100 милиарда, докато САЩ създадоха 7 компании с капитализация над $1 трилион? Тези американски компании водеха последните индустриални революции – интернет бизнеса, социалните мрежи и облачните услуги, полупроводниците, електромобилността и автономното движение, и изкуствения интелект.
Така че Европейската комисия разполагаше само с големия европейски потребителски пазар като силна карта и с него успя да договори 15% насрещно мито за европейските стоки в САЩ, което допълнително е намалено с множество изключения. Много е вероятно ефективното средно мито на САЩ за европейски стоки да е точно толкова, колкото и ЕС налагаше средно върху американските стоки преди сделката.
Добрата новина за Европа е, че видяхме колко неустойчив е досегашният ни модел на аутсорсинг на предприемачество и сигурност зад океана. Ако цитираме последния филм за Батман, от гледна точка на Европа, Тръмп не е героят, когото искахме, а героят, от когото имахме нужда. С присъщия си прост, искрен и директен подход американският президент ни показа безкомпромисно, че нашият икономически модел трябва да мине основен ремонт. Искаме или не искаме, ще се съобразим с последиците и ще си възвърнем ренесансовото желание за творчество и поемане на рискове.
- Наистина ли всичко е толкова оптимистично за САЩ след тези сделки?
- Далеч не, голямата политическа и икономическа победа на Тръмп в тези преговори задълбочава проблемите на дилемата на Трифин, идентифицирана от главния икономист на Белия дом. Според тази дилема САЩ има толкова силен финансов сектор, че световното търсене за финансови активи прави долара прекалено и устойчиво силен, което от своя страна прави американското производство неконкурентно и то изтича в други държави.
Американското правителство знае за този проблем и открито е поставило за цел постепенното отслабване на американския долар, така че подобни производства да са отново конкурентни. От началото на годината имаше определен успех в тази посока. Сделките на Тръмп обаче ще насочват огромни потоци чужда валута към доларови стоки и активи и може да постигнат обратния ефект – засилват допълнително долара. Неслучайно виждаме и постоянния натиск на президента върху Федералния резерв за сваляне на основните лихви. Курсът на долара може да е повод за нови търговски преговори, които да включват и валутен аспект.
- Тоест вие не смятате, че всичко е договорено в тази сделка?
- Дори тази сделка да е цялостно договорена, Тръмп е политик, който е постоянно отворен към разговори. В самото споразумение присъстват многобройни вратички за допълнително изясняване на мита, немитнически бариери и политики. Например щатските мита върху стоманата и алуминия остават 50%, но продължават преговорите да се въведат квоти по типа на американо-британското споразумение. Тръмп е абсолютно прав, че металургията е част от отбранителната индустрия и не може да се аутсорсне при потенциални врагове, но пък и трябва да разбере, че с толкова силен долар Америка няма да се превърне в металургичен център. Далеч по-реалистично е металургията да се разпростре между членовете на НАТО и близките ни съюзници в Азия. Задачата на Европа, Япония, Южна Корея, Филипините, Австралия и другите стратегически съюзници на САЩ е да докажем, че сме адекватни геополитически и можем да споделяме базови и свързани с отбраната индустрии.
Ако американската валута продължи да е по-силна от нивата, при които американските базови индустрии биха могли да бъдат световно конкурентни, то е възможно да поискаме нови преговори с валутно споразумение. Веригите на доставки за базовите и военни индустрии може да се концентрират в рамките на НАТО, стратегическите азиатски съюзници и Австралия, стъпвайки на координирани мита към останалия свят и обща валутна договорка помежду ни.
Тук има и възможни лесни победи за Европа – европейската металургия и химическа индустрия са все още силни и имат нужда само от евтина енергия и разтоварване от излишни регулации, за да възвърнат своя растеж и да се интегрират с американската икономика, замествайки нежелани от Тръмп конкуренти.
- Ще успеем ли да преглътнем комбинацията “евро плюс мита”, или проблемите ще се умножат? Очакванията за еврото вече вдигат цените, сега очакваме и добавката от облагането на стоки и услуги и в двете посоки?
- Премахването на европейските мита за американски стоки и потенциално издигане на трайно по-високи мита в САЩ за китайски стоки ще има дезинфлационен ефект в Европа и България, т.е. това ще намали цените. В Европа ще има повече и по-евтини американски храни, напитки, автомобили, дрехи, земеделски продукти. За нас като потребители това не е лошо. За производителите означава повече конкуренция, т.е. ще трябва да иновират повече и да рискуват повече. В краткосрочен план е проблем, но в дългосрочен е възможност. Плюс износът на САЩ за Европа ще означава пренасочване на местния американски капитал и труд от определени други сектори към изнасящите насам, т.е. логично ще се отворят ниши за европейски износ към Щатите, които в момента не съществуват.
- В опит да се пребори с т.нар. спекула кабинетът май прави някои панически действия, като например увеличаване правомощията на две комисии- КЗК, КЗП, и на НАП. Как гледа бизнесът на такива извънредни законодателства?
- Инфлацията е преди всичко паричен феномен. И през по-голямата част от човешката история се е разглеждала като такъв, докато в даден момент не сме станали толкова добри в събирането на статистика, че сме решили да мерим цените, които са само един от ефектите, а не първопричината – увеличаването на паричната маса в икономиката. За последните 12 месеца паричната маса в България се е увеличила с около 8,2% при увеличение с около 2,5% в еврозоната. Когато количеството пари се увеличава с 8%, а промишленото производство пада с около 8%, можем да предположим какво се случва, нали? Цените се повишават.
Всички ние го усещаме с кожата си, инстинктивно, дори да не сме макроикономисти. Правителството го усеща също и се опитва да вземе мерки, правилно разбирайки, че през следващата година всяко увеличение на цените ще се приписва на еврото, дори и европейската валута да няма нищо общо, а тя няма да има общо. С разбирането на народни представители от Комисията по бюджет и финанси се намериха балансирани формулировки, които поддържат доверието между бизнеса и изпълнителната и законодателната власт.
- При предишния ни разговор казахте, че влизането в еврозоната ще е знак към големи финансови фондове и инвеститори в стартъпи, извън стратегическите инвеститори, които вече са тук. Какво още трябва да им предложим извън това, че ставаме част от 16 милиардна икономика?
- Да сме водещи в дебата за формиране на общ европейски капиталов пазар, дерегулиране на банковия сектор с цел предлагане на по-рискови финансови активи, които да дръпнат капиталови потоци от САЩ към Европа, и да преразгледаме регулаторните си рамки в някои сфери като интелектуалната собственост в софтуерната индустрия и разрешителните режими в тежките индустрии като добивната. Всичко това е вече идентифицирано в доклада на Драги.
- Преодоляхме няколко глобални кризисни периода, но рано или късно ще посрещнем икономическа криза и ще е далеч по-добре зад нас да е ЕЦБ, а да не сме сами, ми казахте при предишния ни разговор. Дали тази криза не приближава върху балона на имотните цени например?
- Факт е, че имотните пазари в повечето водещи икономики са най-недостъпни за купувачите в цялата си история. В САЩ купувачите на първи дом са се свили до 24% от всички, а средната възраст на купувача на имот е 56 години. Тоест имуществото се концентрира в ръцете на хората с възможности и бизнеса, докато младите хора се чувстват изключени. Те се страхуват за бъдещето си и виждат система, която не работи за тях, това може да дестабилизира политически развитите демокрации.
Дали следващата криза ще дойде от имотния пазар, е невъзможно да се прогнозира, но моето усещане е, че по-скоро ще се зададе от дългосрочните ценни книжа на някои развити икономики и оттам ще се прехвърли върху финансовия сектор и имотния пазар. В България нямаме този проблем, но при такъв глобален шок, ако ЕЦБ не е зад нас, просто бурята ще ни отнесе, без да разберем какво се случва.
