Любовта не е мълчание под звездите, а ежедневен разговор за общите задължения, за тежестта на бита и радостта от битието. Справедливо и нежно изглаждане на острите ръбове. Затова не е странно, че тонът и отношенията вкъщи са най-важни
За какво се карат българските двойки вкъщи. Този въпрос зададохме в анкета на сайта ни 24chasa.bg.
Съставихме изчерпателен списък от 18 теми, по които често има противоречия в семейството - тук са и възпитанието на децата, домашните задължения, финансите, изневярата. Резултатите са интересни, а за коментар по тях потърсихме поетесата Маргарита Петкова.
Лятото е сезон, в който всеки се старае да си почине, да се порадва на хубаво време, да зареди слънчевите си батерии, да е с любимите си хора, партньор, деца, да му е лежерно и спокойно.
Не че през другите сезони не иска същото, но лятото е особено благодатно. Независимо от сезона обаче ние живеем не на самотен остров, а в определена жилищна площ, която наричаме свой дом. Домът е неприкосновено нещо, той ни огражда от останалия свят, създава ни уют, грее любов помежду ни,
зад неговите стени сме защитени и сигурни, събрани около домашното огнище,
нали така? Обаче където има огън, има и дим, няма друг начин. Та какво дими и задимява най-често българския домашен оазис? В анкетата на “24 часа” са успели да редуцират поводите за караниците вкъщи в 18 точки. Ако ви се виждат много, аз бих могла на базата на личен опит да ги направя 180, но тези са изчерпателни в рамките на основните показатели.
Затова внимавайте: една трета от отговорите (33,82%) посочват, дето най-често се карат в различна степен на интензитет във връзка с отношенията и тона в общуването.
На това аз му викам “Те ти, булка, Спасовден”. Значи тези отношения, които са ни довели до изричното решение да се съберем, да градим къща и да делим и хляб, и легло, се оказват впоследствие препъникамъкът, зъбът на зла змия зад цъфнал храст. “Ти ли си, майко, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела”, любовта изгоря, пада пепел, умалителните писе, коте, пиленце се преобразуват в други животни - тапир, крокодил, цербер, кокошка, ако не изречени на глас, то гледащи зад присвитите прозорци на душата и просъскващи или ревящи - според децибелите.
Не ви ли се е случвало? Поне веднъж? Лъжете
Напрежението навън, натрупано от всякакви обстоятелства, се акумулира вътре и от най-малкото нещо - “Защо не си сготвила навреме” и “Пак ли забрави да платиш тока” - искрата пламва. Нормално.
Тонът, с който сте си шепнали мили глупости, се втвърдява и реже не само слуха, но и сърцето, люти в очите и юмруците се свиват от обида. Всичко това, разбира се, може да бъде потушено, стига да си влязъл във връзка с ясното съзнание, че нито ти, нито партньорът ти сте съвършени. Стига да си си дал сметка, че отношенията се градят не само върху чувства и словоизлияния, а върху разбиране и взаимни компромиси.
Умният човек не вдига скандали, обичащият човек не се кара, той спори
Възпитано. С разбиране. И с обич. Дори когато изпуска парата. Ама трябва да е подготвен, че любовта не е мълчание под звездите, а ежедневен разговор за общите задължения, за тежестта на бита и радостта от битието.
Справедливо и нежно изглаждане на острите ръбове. Взаимно. На мен не ми е странно, че това е приоритетният отговор в анкетата. Реално погледнато, той включва в себе си почти всички, ако не и всички, останали. Парите, отношенията с роднини (“Язък за момчето”, “Изгоря момичето!”), домашните задължения (мъжка или женска работа е и това, и онова, а, де!), възпитанието на децата (“Ще кажа на баща ти”, “Питай майка си!”), житейските решения (“Да се загробим ли с тая ипотека, да останем ли в България, или да си търсим късмета другаде по широкия свят”, “Да помислим за бъдещето - то пък едно бъдеще!”), имаме ли време за себе си, както едно време, сексът ни май не е такъв, какъвто беше, кръшнал ли е някой, или да...
Диапазонът е от “Пак ли си облякъл тишъртка с коремче” до “Оная другата не е родила две деца, та да си развали фигурата”. Примерно.
Манджата, сметките, обувките на децата, втората кола, вместо на село да приготвим зимнина, да идем и ние като хората на Гърция, то като те направиха началник, съвсем няма да се вясваш вкъщи, на сестра ти вашите приписаха вилата, а ти блей, майка ти няма ли си къща, приятелите ти са били важни, докато се ожениш, сега имаш семейство, глупако, твоите приятелки те използват, не можеш ли да разбереш, патко такава...
Знаете си ги всичките тези и още около милион и половина други поводи, но все в този контекст.
Ако не от личен опит, от чутото, видяното, споделеното чрез приятели, близки, колеги, познати, от живота, който тече покрай нас и ни носи по течението си, та ако не можем да плуваме, ще ни завлече незнайно в кой въртоп. Или вертеп. Какво, не сте ли чели Емил Зола?
Животът днес си е точно като описания в споменатия роман, без глазура и финтифлюшки. Чист натурализъм. И който подхожда към него от базата на романтичните прехласвания, просто бързо трябва да погледне реалистично на тези така наречени неща от живота. Те са непреодолими единствено в желанието ни да живеем в собствената си проекция на идеалния (за нас!) свят. На онова вкъщи, в което ние да сме доволни от битуването си, без да даваме правото на най-близкия до себе си човек да има своите виждания.
И да си ги казваме честно всеки път, когато се разминават драстично, та да си ги уеднаквим в името на... На какво? На любовта, на спокойствието, на просперитета, на бъдещето.
Със скандал, натякване и стремеж към надмощие не става. Попълнете анкетата на собствените си ценности и вижте къде резултатите ви съвпадат. После работете върху преодоляването им. Така се градят отношения, върху които общата жилищна площ се превръща в дом.
