В държава с таван на цените на някои храни производителите им започнаха да влагат по-евтини суровини, казва изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия
Още акценти:
Вземаме най-лошото от опита на Хърватия с въвеждане на еврото, а защо не вземем доброто от Литва?
- Няма как да евтин родният домат, защото производството е твърде малко
- Новите правила буквално могат да изхвърлят много хора от бизнеса
- Санкциите трябва да са адекватни на нарушението, а не да се отнема процент от оборота
- Господин Вълканов, последните промени в Закона за въвеждане на еврото в България, с които парламентът бърза, предизвикаха доста опасения сред търговците. Кои нововъведения ви се струват най-опасни и защо?
- Най-страшното за бизнеса - и тук изобщо не говоря само за големите търговци на дребно, а за всички, дори за производителите и преработвателите са свързани с това, че държавата се опитва пряко да се намеси в ценообразуването под една или друга форма.
Всеки се притеснява буквално за оцеляването си заради хипотезата, че цените ще бъдат замразени. Защото при контрола и свръхправомощията, които се дават на КЗП, НАП и КЗК, при огромните планирани санкции на практика е забранено да се увеличават цени.
Не че всички са се юрнали да ги вдигат, но могат да бъдат поставени наистина в обстановка, в която, за да оцелеят, трябва да повишат разходите.
- Какъв е проблемът, ако тези разходи могат да се докажат? В закона все пак се казва “икономически необосновано” вдигане на цените.
- Проблемът е в субективния начин, по който ще се проверява това. Не съществува методология, по която това нещо ще се случва, тук е големият проблем.
А в същото време на контролните органи се дават безконтролни правомощия. Да речем, става неизбежно да вдигнете цената на кашкавала. Контролният орган идва и ви иска всички документи, с които да докажете, че разходите ви за този кашкавал се повишават.
Но забележете – срокът се определя едностранно от проверяващия. И така е записано, че могат да поискат от вас практически всичко, а често в тези документи има и търговски тайни, и десетки специфични неща.
В България няма друг закон, според който за проверявания няма определен срок, в който да предаде исканата от него информация. С други думи, контролният орган може да поиска това да стане до два часа. А на всичкото отгоре санкциите са увеличени до степен, в която е напълно възможно да ви изхвърлят от бизнеса.
Глобата, ако не предоставите исканата информация, е 200 хиляди лева, а ако нарушите забраната да вдигате цена “необосновано”, е 10 хиляди. Плюс процент от оборота.
0,5 или 1% от оборота е огромна сума, при това тя се налага върху целия ви оборот, а не върху този на стоката, с която сте прегрешили.
Ако примерът с кашкавала не ви харесва, същото се отнася до плодовете. Тази година производство на плодове в България почти няма и е невъзможно да се задържат цените им ниски. Просто няма продукция, а това, което идва от внос - примерно гръцките череши, пак е скъпо, защото гърците много добре знаят в какво положение сме.
В такава обстановка е невъзможно някой – без значение кой - да гарантира, че цената ще остане една и съща в продължение на цели 17 месеца.В първоначалния вариант на закона това практическо замразяване на цените беше само един месец – януари 2026 г,. когато важи двойното обращение. Хайде, нека го увеличим на 3 месеца и да обхване декември и февруари. Но 17 месеца!? Всички надолу по веригата напълно основателно се опасяват от фалити.
- Това, което казвате, предполага, че НАП, КЗП или КЗК ще търсят информация за цените назад във времето, а доколкото знам, никой няма намерение да прави подобно нещо. Черешите вече са страшно скъпи и е ясно, че няма как да станат още по-скъпи.
- Това, което ни притеснява, са напълно безконтролните правомощия, които се дават на КЗП и възможността да налага санкции, които да ви изхвърлят от бизнеса.
А КЗП има достатъчно правомощия и в момента по Закона за защита на потребителите, КЗК и НАП – също, но по техните закони.
Санкциите трябва да бъдат пропорционални, това е основно изискване на европейското право – да съответстват на размера на провинението, тежестта му и периода, в който е продължило.
Ако имаше прозрачност в този процес по приемането на поправките в Закона за въвеждане на еврото в България, ако бяха спазени обичайните процедури, щяхме да обърнем навреме внимание на депутатите какво се готвят да направят. Но тези поправки се приемат от днес за утре и буквално седмица-две преди да започне двойното обявяване на цените. Тотално липсва правна сигурност за стопанските субекти.
- Много депутати казаха, пък и по форуми се обсъжда, че това затягане на режима всъщност ще елиминира родните дребни търговци, тъй като големите търговски вериги са в състояние да преживеят тези 17 месеца без сътресения.
- Ние затова казваме, че проблемът е общ и всички трябва да реагират. Не е само до големите търговци. При тези големи санкции никой не е застрахован надолу по веригата – производители, доставчици, преработватели, вносители – всеки може да изхвърчи от бизнеса, ако това безправие се валидира от парламента в сряда.
Може дори да се говори за застрашаване на продоволствената сигурност. При тези мерки напълно е възможно да започнат да изчезват артикули от щанда. Това са 17 месеца, през които може да се случи всичко. Като не можете да удържите на натиска да държите цената еднаква, а разходите ви растат, най-естественото нещо е конкретната стока просто да изчезне. Нещо, което – обърнете внимание, в България не се случи дори в най-тежкото време от пандемията и локдауните. Нито една търговска верига не допусна рафтовете ѝ да опустеят дори за момент. Сега държавата ни води към това – да видим празни рафтове. Дали ще го направи през този закон, или през някой от другите два, които отлежават – за цените и за надценките, няма значение. Крайният ефект е същият.
И това се случва в държава, чиято икономика и търговия фалираха толкова зрелищно пред очите ни точно по същите причини. Защото Комитетът по цените по времето на соца бил решил тази стока да струва толкова в продължение на години. Пък ти я произвеждай и предлагай на пазара, ако можеш.
- А какъв е проблемът с публичното обявяване на цените? Защо да е трудно големите търговски вериги да качват цените на стоките на сайта си и да спестят поне на възрастните хора обикалянето от магазин на магазин?
- Едното нещо е, че законопроектът по никакъв начин не прави разлика между промоционална и регулярна цена. Дори в момента колегите, които биват проверявани, се оплакват, че контролните органи не правят разлика. В контрола няма нищо лошо, но нека да отчита, че не може да сравнява дадена стока, която преди две седмици е била на промоция, със сегашната ѝ регулярна цена и да се твърди, че е поскъпнала.
Поправките в закона изискват от търговците с над 10 млн. лева годишен оборот да качат на сайта си цените за всички стоки, които продават.
- Не пише точно така – пише, че става дума за стоките и услугите от голямата потребителска кошница, които са около 800 на брой.
- Да, те са към 800, но от всяка стока в кошницата в един голям магазин има понякога десетки марки и разфасовки. За един хипермаркет се получават по 25-30 хиляди артикула. При това в текста не пише какви цени точно трябва да се качват – минимални, максимални, среднопретеглени, промоционални...
В една търговска верига винаги, когато наближи изтичането на срока на годност, стоката се поевтинява допълнително. Ето ви още една загадка. А и никой не казва какво да се прави, ако цените в различните филиали не са едни и същи.
- Добре, но е истина, че Хърватия и Словения, които минаха преди нас по този път, първо опитаха с тавани на цените и други ограничения – не стана. Сега и те правят сайтове, на които веригите качват всичките си цени. Защо у нас да не се случи? Да не говорим за Турция, където има дори две платформи за сравнения на цените, снабдени с геолокация как да стигнеш до съответния магазин.
- Нека не сравняваме Турция с Европейския съюз, защото там изобщо не важат същите правила по отношение на защитата на конкуренцията като в Европа.
Колкото до Хърватия, там всяка верига качва на сайта си списък с цените на основните хранителни продукти, но те са не повече от 50 артикула. Тъй че ако тази идея все пак трябва да остане под някаква форма, нека се ограничи до разумен списък със стоки от първа необходимост. А не до някакъв безкраен набор от артикули, който ще изисква административен ресурс и разходи от страна на бизнеса.
- Според мен тази информация всяка верига си я има в машинночетим формат и не е чак такова усилие да я сподели публично. Цените поне не са някаква тайна – всеки може да влезе в магазина и да види етикета.
- Да, може би изглежда много секси на политиците и на потребителите да сравняват през сайт цените. Но има и предходни становища на КЗК, че това не е добра практика, защото публикуването се използва и от конкурентите. И в някакъв момент конкурентът може да реши да вдигне цената на дадена стока, защото вижда, че я продава прекалено евтино. А това нарушава конкуренцията и в крайна сметка не е в интерес на потребителите.
Има и още една сериозна критика към тези поправки: че е предвидено на Министерския съвет да се дадат извънредни правомощия да предприема допълнителни мерки. Това на практика елиминира парламентарната демокрация в страната, защото разписва един празен чек на правителството да се намесва на пазара по какъвто начин реши. Без никакво уточнение за какво става дума.
По отношение на опита на други държави, които са въвели еврото, има и добър опит. Например Литва. Лошият е Хърватия. В Литва са изготвили един кодекс за добра търговска практика, присъединяването към който е било доброволно, и са раздавали стикери на онези търговци, които го спазват. Там около 3000 търговски фирми са се присъединили към инициативата, която е отчетена като много успешна. Което впоследствие е било повторено и в съседна Латвия.
В България също имахме работна група миналата година по изработването на такъв етичен кодекс към Министерството на икономиката. Разработихме документа, но новото ръководство на КЗП реши, че това няма да бъде подходът, и го изхвърлихме в кошчето.
Ние вървим по лошия пример на Хърватия, където решиха да замразят за всеки случай цените, което само ускори инфлацията.
Най-смешното в случая е, че хърватите престанаха да купуват продуктите със замразени цени. Мои приятели са ми го казвали – производителите не са издържали на натиска и са започнали да влагат по-евтини суровини в производството точно на тези стоки, чиито цени са замразени.
В крайна сметка това, което би облекчило всички нас и като потребители, и като търговци, е да има по-голямо производство на качествена българска продукция и това производство да бъде по-конкурентоспособно. Т.е. да може да се търгува на съпоставими цени спрямо вносното.
Всички се възмущаваме от това, че цената на хубавия български домат не пада под 4-5 лв. дори през лятото. Но като е дефицитен, как да струва по-евтино?
Или прословутият пример с френското масло, което било по-скъпо в България. Но как да е по-евтино, като в България почти не се произвежда масло – само 10% от пазара се задоволяват с родно производство.
CV
Роден през 1984 г.
Завършва европеистика в СУ “Св. Климент Охридски” с профили “Право” и “Икономика”
Преминал е обучения към Центъра по агробизнес на Калифорнийския държавен университет по програма “Кохран”
Основател и управител на неправителствената организация “ИнтелиАгро”
Изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия
