Не обичам подгряващите на концерти банди. Вече съм на 46, и да ми скрибуца някой цял час, докато чакам хедлайнерите, ми идва в повече. Твърде често избраните да свирят преди големите звезди са изпълнители, бутани от лейбъла на звездите да станат и те звезди. Рядко се срещат подгряващи, за чиито самостоятелни концерти после си купуваш билет. Рядко, ама се случва. И миналия ден ни се случи на националния ни стадион, но ние не разбрахме. Десетки хиляди фенове мълчаха, докато Public Enemy се раздаваха на сцената, и отправяха послания, недостигащи нито до чакащите на опашки за бира хора, нито до тия, ровещи в телефоните си. Пълно похабяване на тия появили се преди 40 години хип-хоп звезди, издали най-новия си албум тази година! Но не за тях ми е мисълта.
За „Гънс енд роузес" ми се говори. За тия хард рок звезди, които на 40 градуса жега изкараха 3 часа концерт, но пак не успяха да зарадват родната публика. Има няколко основни оплаквания от публиката, които ще се опитам да адресирам накратко и любезно.
1. Аксел Роуз не можел да пее.
Не може вече, факт. Песните му са адски трудни, на 63 му е невъзможно да ги изпее добре. Работи с вокални специалисти, но възрастта и дългогодишното натоварване са непреодолими проблеми.
Забелязах, че публиката охкаше и пъшкаше от жега и от болки в коленете и кръста по време на тричасовия концерт. Ортопеди другия път ли да викат „Фест Тийм" на стадиона, или ще преглътнем възрастовите си промени и ще се забавляваме?
Ходила съм на МНОГО концерти. С годините артистите се променят. Младостта аналог няма. Обаче Аксел Роуз в понеделник даде всичко от себе си. Не го прави на всеки един концерт, имайте го предвид, колкото и да се старае и да иска! Дори в Лондон веднъж ни държаха 1/3 от времето без звук, преди някой да забележи какво крещим и защо недоволстваме. Можем да се шегуваме с фронтмена на бандата, с чиято музика сме израснали, но не е честно да не признаем, че „Гънс енд роузес" оня ден ни върнаха романтиката от десетилетия назад с тричасовото си шоу, по време на което прегракнахме от пеене на хитове, чиито текстове купувахме разпечатани на А4 от битака в „Орландовци".
2. Опашките за бира били големи и се чакало по час и половина.
Мили хора, на концерт сте. Ако не ви се гледа, а ви се пие, правете като англичаните – напийте се преди да влезете на стадиона, матирайте се напълно с една скъпа бира вътре, и припаднете кротко в тълпата още на третата песен! Ако пък сте дошли заради концерта, все по бира ще успеете да си вземете, а ако не – дано издържите три-четири часа! Още повече, че „Фест Тийм" разрешиха внасянето на бутилки с вода до 500 милилитра на стадиона. Пак ще кажа – на концерт сте. Стига сте яли и пили по тия стадиони и зали, каква е тая култура няколко часа да не можеш да издържиш без да се тъпчеш с пиене и ядене?! Как е възможно да сте дошли да гледате любима група и да прекарате времето си на опашка за бира?
3. Достъпът до стадиона не бил добре организиран. Обикаляло се било много.
Разходете се из Европа, няма нужда от визи, и после пак нека да си говорим за концерта на „Гънс" снощи! А пък изтеглянето на публиката от стадиона и района му беше толкова безпроблемно, че дори не забелязах кога сме напуснали „Васил Левски".
4. Аксел Роуз и компания не били споменали София нито веднъж, не се били обърнали към публиката.
Ние на един и същ концерт ли бяхме? София беше спомената многократно, а на публиката Аксел Роуз благодари, че е накарала него и колегите му да се почувстват у дома си. Съжалявам, ако сте искали да чуете шест наздравици от сцената, както и химна, изпълнен накрая. Аз не исках.
5. Аксел Роуз не бил общувал с публиката достатъчно.
Кръстя се! Тези, оплакали се от липса на интеракция на Аксел с публиката някога чели ли са нещо за „Гънс енд роузес", ходили ли са на техен концерт преди години, гледали ли са такъв по телевизията? Май не. Защото ако бяха, щяха да знаят, че Аксел няма славата на общителен фронтмен. А когато реши да общува, по-добре да не е с вас – обикновено общува, нападайки фен, охрана, или каквото там го е разстроило на момента.
6. Публиката била тиха, разочарована, отегчена.
Ще се потретя, ама май наистина не ходите на много концерти?! Елате само веднъж в Англия на „Гънс"! Хора, дошли на концерта, за да се размажат с по 11 бири, се бутат в публиката абсолютно безцелно. Като им се стопли биричката, я хвърлят във въздуха така, че хубавата ви тениска и маратонките ви подгизват за секунда. И миришете на бъчва после през целия концерт. По някое време тия хора решават да направят нещо абсолютно забранено – да качат жените си на раменете си. Следват жестоки падания, разцепени глави, счупени гръбнаци, тичащи с носилки парамедици, марли с кръв по терена.
Миналия ден аз бях на терена на „Васил Левски". Пред мен, зад мен, вляво на мен и вдясно на мен хората продраха гърлата си от пеене, танцуваха непрекъснато, пляскаха с ръце, светеха с фенерчетата на телефоните си, извиняваха се един на друг, ако случайно го побутнеха леко, даваха шоколади на започващи да колабират съседи. Дори се опитваха да се държат на нормално разстояние един от друг заради голямата жега.
Разочаровани от „Гънс" не видях, нито тихи и отегчени. В края на концерта чувах само, че още три часа биха стояли на крак, ако Аксел, Дъф и Слаш решат да се върнат за дълъг бис.
