В българското право In dubio pro reo изглежда е заменено с In dubio pro accusatore.
In dubio pro reo (от латински) означава: „При съмнение — в полза на обвиняемия."
Това е фундаментален принцип на наказателното право в демократичните държави — ако след края на процеса останат съществени, разумни съмнения за вината, съдът е длъжен да оправдае. Защото презумпцията за невиновност изисква вината да бъде доказана извън разумно съмнение.
В България често виждаме прилагането на обратния принцип: In dubio pro accusatore — „При съмнение — в полза на обвинителя."
Тоест: ако се колебаем, да осъдим. Ако нямаме доказателства - да разчитаме на догадки. Ако има съмнения — те да натежат срещу обвиняемия, не в негова полза.
Така вместо да пази от държавно насилие и грешки, правото се превръща в инструмент за „доказване на правотата" на прокуратурата.
Проблемът е, че In dubio pro accusatore е доминираща обществена нагласа, която копнее за линч и вещици на кладата, а не за право справедливост и презумиция за невинност.
от фейсбук
