Нито една жена през целия си живот не забравя миговете на раждането. Аз бях сред чудесата на медицината: от влизането в болницата със "свива ме коремът" до раждането - час и половина. И накрая пак боли, ама боли като за всички болки на света!
Болката - истинската, разкъсваща, ужасяваща и побъркваща дойде в мига, когато започна раждането. До този момент докторът стоеше до мен, говорехме си, мислех, че тази работа с раждането е проста работа - боли-боли малко, па спре. Изведнъж нещо ме разсече отгоре до долу, мозъкът ми стана на каша! Полудях. Исках да хвана доктора за ръката, но съм хванала престилката и с едно движение му отпрах ръкава и той остана в ръката ми. "Алоу! Това ми беше изгладената престилка, ма! Айде сега да ми разпориш и ризата!" - докторът се смееше и извика на сестрата да донесе нова престилка. Бях напълно замаяна от безкрайната болка. Контракцията спря и докторът извика: "Тичай в родилна зала, бегом!"
Това беше моментът на страха. Ама какъв страх! Изобщо не исках да раждам, изобщо не исках да се занимавам с някакво си бебе, исках да си ида, исках да забравя този кошмар. Тръгнах да ставам, за да си ходя - тия в залата да правят каквото щат. Един доктор стоеше до мен, който ме натисна да легна обратно, започнах да се боря с него, но той ми натисна раменете и каза: "Сега ще слушаш! Ще слушаш и ще изпълняваш всяка дума, ясно ли е!"
Не беше мил, беше твърд с остър поглед. Започна раждането, което само жените, родили нормално знаят какво е. И явно съм загубила съзнание. Отворих очи докато главата ми се въртеше насам-натам и като на каданс видях замахващата ръка на доктора, който ми биеше супер яки шамари.
Тогава чух гласа на доктора, който израждаше бебето: "Чуй гласа ми! Слушай гласа ми! Изпълнявай! Само каквото кажа! Слушай ме! Кажи, че ме чуваш! Кажи "слушам"!"
Родих бебе 4,250 кг. Без нито една упойка, без нещо повече от твърдите и ясни гласове на екипа плюс малко шамари, защото се наложи.
Красотата на раждането ли? Да, бе!
Напълно съм убедена, като жена, минала през раждането без милиграм упойка, че историята на родилката срещу доктор Шикова е поредната ФБ истерия. Родилката искала още и още упойка. И защо? Защото тя така е решила! Защото дори не е искала да чуе, че това носи риск за бебето и реална опасност от огромен кръвоизлив?
Големият срам обаче в цялата история е лекотата с която медиите подхванаха някаква лична гледна точка и я превърнаха в поредна атака срещу лекарите, от които зависи новият живот. В Перник вече няма акушери, макар уж щяха да командироват там специалисти. И как ще стане тая работа? Сега там си имат напълно празно АГ отделение.
Във Видин няма къде да се ражда, град след град специалистите по раждане на бебета изчезват. И на този фон, без да е извършена проверка, без да е ясно дали не става дума за личната истерия на жена с успешно проведено раждане, която е здрава и с напълно здраво бебе, тръгва подписка за протест срещу конкретна лекарка, щото пациентката рекла така.
По БНТ пред Христина Христова и Симеон Иванов видяхме възпитана лекарка, която опитваше популярно да обясни изключително специализирани етапи от раждането, които са напълно непознати за обикновените хора. Тя разказа колко е трудно да се грижи едновременно за родилката, за бебето, да предвиди усложненията и по време на болката да накара жената да съдейства, за да се случи всичко.
Дано това интервю поне донякъде измие срама от медийната атака, която стръвно разпространява нечия лична истерия и я превръща в национален проблем.
И какво иска родилката? Обществено порицание или малко парички? Защо ли клоня към второто.
Бих искала да знам, ако доктор Шикова отиде да работи само в частна клиника, кой точно ще бъде доволен?
(от Фейсбук)
