Очакваме от тях конкретни решения за формулата и COVID добавката. А пенсиите без осигурителен принос трябва да преминават към социално подпомагане плавно и добре планирано, за да няма сътресения, казва шефката на социалната комисия в НС
Още акценти от интервюто с Деница Сачева:
- Влизането в еврозоната ще доведе до по-евтини кредити, по-стабилни спестявания и повече възможности за бизнеса
- По програма може да има болногледачи за възрастните, за да се върнат близките им на работа
- Весела Караиванова познава системата като на длан и може да предложи и осъществи всички мерки, които се предвиждат за усъвършенстване на пенсионния модел
- Парламентът се превърна в арена на битки за ефирно време
- Ако ПП гласува с "Величие" при вота на недоверие, това ще е тяхното падение
- Президентът е военен човек и се учудвам, че вместо да бъде генерал, който ще влезе в историята с храбростта си, той ще се окаже генерал, който винаги дебне от засада
- Трябва да има система за валидиране на различни видове умения
- Подкрепям идеята средното образование да е след 8-и клас. Сега претоварваме децата психически още в 7-и клас и затваряме техните пътеки за избор
- С Томислав Дончев и с Красимир Вълчев имахме идея за промяна в конституцията. Тя предвиждаше задължителното образование да е до завършване на средно образование, а не до 16 г. При първа възможност ще я предложим отново
- Г-жо Сачева, във вторник България чу финалното “да” за еврозоната. Как ще подобри това живота ни?
- Влизането в еврозоната е исторически момент за България. Десетилетия наред страната ни работеше да завършим европейската си интеграция. Еврото е втората най-силна валута в света след долара, но досега дискусията беше повече за страховете, а не за ползите. Влизането в еврозоната дава възможност хората да имат достъп до по-евтини кредити, до по-стабилни спестявания, по-лесно пътуване с по-малко разходи за него, повече възможности за бизнеса, за да е по-конкурентен. Това ще отвори възможност за повече инвестиции и в крайна сметка - по-добър стандарт на живот.
- Парламентът задължи институциите да направят пътна карта, за да се изчистят грешките в пенсионната система. Споменахте, че възрастта няма да се пипа, но какво трябва да се промени, защото системата много се изкриви?
- Идеята да се създаде пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система у нас бе свързана с това да започнем да говорим за пенсиите професионално, експертно, дългосрочно и далновидно. Трябва да говорим за предизвикателствата и как да създадем условия за възможно най-големи ползи за хората. Защото изкривяванията в пенсионната система през последните години наистина бяха доста. Случиха се поради политически популизъм и защото непрекъснато бяхме в условията на избори. Трябва да направим тази пътна карта, за да си създадем общ държавен план и как да поддържаме дългосрочната финансова стабилност на системата.
Очакваме да чуем мнението на експертите по теми, които вече сме лансирали в публичното пространство. Например как пенсиите да стават по-адекватни, трябва ли да се променя формулата за изчисляването им. Трябва ли да се отмени т.нар. COVID добавка от 60 лв. към новоотпуснатите.
Има предложения вече отпуснатите пенсии с т. нар. COVID добавки да продължат да се изплащат, но да не се осъвременява тази добавка, а за новите пенсии да се спре изплащането ѝ.
Тема е и промяната на инвестиционната стратегия на т.нар. Сребърен фонд. Разходите за пенсии нарастват с много бързи темпове и ако тази тенденция продължи, стойността на активите в Сребърния фонд няма да е достатъчна за покриване на разходите. Това означава, че трябва да се търсят различни нови решения за инвестиране на средствата, за да има по-висока доходност.
Не на последно място очакваме да видим конкретни решения за изваждане от пенсионната система на пенсиите, които са без осигурителен принос, и преминаването им към социално подпомагане. Трябва да се случи плавно, добре планирано и обмислено, за да няма сътресения. Това е мярка, която ще осигури финансовата стабилност. Много е важна информираността на осигурените лица за натрупаните от тях пенсионни права и за това как да се повишават финансовата грамотност и инвестиционната култура на хората, така че да могат да управляват по-добре своите пенсионни спестявания.
- Има ли правителството политическа смелост да предложи такива промени?
- Смелост трябва да бъде проявена заедно с разум и далновидност, иначе ще стигнем до неизбежност. Ако не се предприемат стъпки сега и не се предвидят рисковете, ще се наложи по-късно да се управляват кризи. А когато трябва да се вземат спешни решения в условия на криза, е доказано, че проблемите не се решават, само се задълбочават. Политическа смелост е да се направи това, което е справедливо. Което невинаги непременно е популярно. Нека да видим първо какви ще бъдат предложенията, които ще дадат експертите. Разчитам, че в рамките на парламента имаме достатъчно широко представителство на хора и политически идеологии. Може да се направи широк дебат.
- Финансовото министерство е почти готово с въвеждането на правила за инвестиране на средства от втория стълб чрез т. нар. мултифондове. Какъв ще е прекият резултат за хората?
- Прекият резултат, към който се стремим, е да имат по-високи пенсии. Иначе няма смисъл от промени. Усъвършенстването на предлаганите услуги и продукти е свързано с това, че трябва да има по по-добри възможности за развитие на фондовете в рамките на конкурентната среда и хората трябва да могат да управляват средствата си съобразно собствената си толерантност към риска и съобразно житейския цикъл, в който се намират. Защото, ако те искат да получават по-високи пенсии, това изисква и по-добро управление на тези инвестиционни спестявания.
Разработените предложения са свързани и с повишаване на финансовата устойчивост на самите пенсионноосигурителни дружества, като се повишават изискванията за капитала. Има изисквания за по-добро управление на дейността и покриване на поетите рискове. Очакваме предложенията в НС, след като бъдат приети и от Министерския съвет, за да може да бъдат обсъдени всички аспекти за развиването на архитектурата на пенсионноосигурителната система.
- От Комисията за финансов надзор казаха, че има съгласие за двойно намаление на таксите.
- Да, това бе и една от целите - да има намаляване на събираните такси и удръжки.
- Защо предложихте Весела Караиванова-Начева за управител на Националния осигурителен институт?
- Весела Караиванова-Начева има дългогодишен опит в системата. Притежава достатъчно висока професионална компетентност, знания, опит. Познава системата като на длан и има възможност да предложи и да осъществи всички мерки, които се предвиждат за усъвършенстване на пенсионния модел. Тя е професионалист. Балансирана е, а като всяка жена проявява повече разум и не се води от егото си.
Смятам, че нейната кандидатура е изключително подходяща за такава голяма, сериозна и стабилна система, каквато е НОИ.
- През последните седмици бяха закрити стаи на ужасите в страната, в които възрастните бяха оставени да умрат. Как може да се спре този геноцид над старите хора?
- Когато има много голямо търсене на този тип услуги и няма достатъчно добра организация за предоставянето им, вероятно ще се намират и недобросъвестни хора, които да се възползват от нуждата на хората. Очакваме законодателните промени на МС.
По-важният въпрос е по какъв начин ще се работи в периода до създаването на нови социални услуги за възрастни хора, които са част от плана за възстановяване и устойчивост. Може да се обмисли създаването на национална програма, подобна на “Родители в заетост”. Тя дава възможност да се наемат детегледачки за родителите, които искат да се върнат на работа. По същия начин трябва да помислим и за програма за болногледачи, която в началото може да е пилотна. Има много хора, които променят житейския си път, защото трябва да се грижат за близки и роднини. Част от тях трудно биха могли да се върнат обратно на работа, защото се оказва невъзможно да се адаптират, ако дълго са били извън трудовия пазар.
Трябва да има и система за валидиране на умения за болногледачи. Може да се мислят различни програми и проекти, защото нуждата е налице и колкото по-адекватно и гъвкаво действа държавата, толкова по-бързо ще се спрат подобни стаи на ужасите.
- Кметовете имат задачата да ремонтират всичките 81 дома за стари хора в страната. Ще могат ли да се справят?
- Информацията, която ние получихме от Министерството на труда и социалната политика по време на блицконтрола в комисията, е, че са започнали строително-монтажните работи в над 60 дома. Останалите процедури са в ход и вероятно ще се справят, като крайният срок за изпълнение на тези инвестиции е средата на следващата година. Има достатъчно време.
- У нас има почти 200 хил. младежи, които нито учат, нито работят. Те трябваше да се издирят и да се събере информация от различните институции, но заради честата смяна на правителствата и това зацикли.
- Имаше доста затруднения, включително допълнителни изисквания за промени в нормативните актове, за да може да се осъществи най-накрая този обмен на информация между различните институции. Очакваме този анализ да бъде изготвен до края на годината. Междувременно по Програма “Развитие на човешките ресурси” се изпълнява една от мерките, която е с акцент върху младите хора. Прилагат се иновативни подходи за намирането на тези хора, за информирането им и за тяхната мотивация.
Организират се събития, включително и в социалните мрежи. Има кампании, трудови борси. Вече има почти 22 000 души, които са включени в този компонент, като 6000 от тях са младежи. Това е крайно недостатъчно на фона на голямото число, което споменахте във въпроса, но поне се правят крачки и стъпки. Апробират се различни подходи, за да можем, щом получим анализа, вече да имаме и конкретни инструменти за привличането на тези млади хора на пазара на труда.
- Ако сложим и възрастните, които също нито учат, нито работят, числото става вече фрапиращо и минава половин милион. Ясно е, че голяма част от тях са в сивата икономика. Какви мерки може да се вземат, за да се спре практиката заплата в плик?
- Точно за това искаме тази информация, защото няма как да предложиш подходящи и работещи решения, ако нямаш достатъчно добра информация. Искаме да видим какви са причините конкретни хора да са в сивия сектор и тогава да предложим мерки, защото само преди малко си говорихме за болногледачите. Има много хора, на които им се налага да се грижат за своите близки и роднини и напускат работа или обучението си. Има хора, които работят в т.нар. платформени икономики, колцентрове или работят дистанционно. Голяма част от тях нямат реален трудов договор. Мерките може да включват създаване на система за валидиране на съществуващи умения, така че тези хора да получат сертификати, с които могат да си намерят работа. Може да е и информационна кампания. Може да има и репресивни мерки. Проучване на БАН показва, че 40% от младите в България смятат, че не е нарушение на закона да работят без трудов договор. Тези хора не вярват в системата и в солидарността. Трябва да се изследват всички аспекти, за да може да се предприемат и най-добрите възможни мерки.
- А трябва ли да има нови промени в Кодекса на труда, който да бъде по-гъвкав, защото изкуственият интелект все повече е в нашето ежедневие?
- Много често си задавам въпроса за влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда. Но последният ни опит да направим промени в Кодекса на труда за работата от разстояние завърши, общо взето, безславно. Проведоха се толкова много дискусии. Много пъти се променяха текстовете, които толкова се генерализираха, че в крайна сметка абсолютно никой не усети промяната. По-популярно стана единствено правото на изключване. Бих искала да се опитаме да направим политически документ за пазара на труда и изкуствения интелект. После да видим какви са законодателните мерки и промени, които трябва да бъдат въведени. Знаете, че в сферата на HR и човешките ресурси вече се използват системи и алгоритми с изкуствен интелект при подбор, оценка и контрол на работата. И тук трябва да има промени, защото работодателите трябва да уведомяват служителите си, когато ги използват. През оперативните програми инвестираме много в новите умения, които са свързани с дигитализацията и автоматизацията. Трябва да се мисли обаче за дългосрочен фонд за преход към нови умения, защото европейските средства ще си отидат, но преходът няма да приключи за 2-3 г. Освен това през следващите години ще се мисли вероятно и за законова гаранция за обучение и преквалификация на работниците, чиито позиции ще бъдат заменени от автоматизация.
Промени може да има и при платформената икономика. През нея си поръчваме такси, храна или стоки. При голяма част от тях управлението на труда се извършва без човешка намеса. Тук е необходимо законодателно изясняване на трудовия статус на хората, които все пак са ангажирани в тези платформи - какво е тяхното право на отпуск, на болнични, на осигуровки. Винаги, когато говорим за изкуствен интелект, говорим и за етиката и прозрачност. Новите форми на труд ще стават все по-дистанционни, все по-хибридни и все по-гъвкави, а това ще бъде огромно предизвикателство за трудовото законодателство.
- Вие сте експерт в образователната сфера, но сте и майка и имате поглед и от двете страни. Все си говорим, че трябва да има облекчено съдържание на учебниците, че програмите трябва да са съобразени с новите нужди на децата. Какви трябва да са промените според вас?
- Доста се говори за облекченото съдържание, за новите програми. Това е една от най-важните задачи в Министерството на образованието и науката. Имам пълно доверие в екипа на Красимир Вълчев, че ще проведат най-добрите обществени дискусии и ще предложат най-балансираните решения. В момента българската образователна система е насочена повече към академичното образование. По-скоро преобладава акцентът върху познания, а е малък този върху придобиване на умения. Едно дете, което сега е в училище, вероятно ще смени няколко държави и професии в своя трудов път. Ще му се налага да учи цял живот и да се преквалифицира. Това трябва да залегне и в учебните програми.
От друга страна, те са претоварени и има едно тичане през отделните предмети. Времето не стига за нищо. Най-остра е нуждата за промени по математика и по природни науки. Виждате, че обществото непрекъснато поставя пред образователната система нови и нови задачи за всичко - за дигитална грамотност, за финансова грамотност, за гражданско образование, за добродетели и етика, за здравно образование, за пътна безопасност и др. Няма как в образователната програма да залегне всичко, което искаме, но тя може да бъде по-гъвкава и да учи децата на умения. Децата се учат от всичко. Те се учат от своите родители, от средата, от приятелите си. Училището трябва да дава рамката, но не можем да очакваме там децата да научат абсолютно всичко.
- Трябва ли пак да върнем основното образование след 8-и клас?
- Подкрепям идеята основното образование да е след 8-и клас. Може би България е единствената европейска държава, в която основното образование е до 7-и клас. В момента претоварваме децата психически още в 7-и клас и затваряме техните пътеки за избор. Защото в малка възраст трябва да направят осъзнат избор за своето професионално развитие. Бързам веднага да кажа, че що се отнася до езиковите гимназии, то подготвителният клас ще продължава да бъде такъв, какъвто е и в момента. Използвам възможността да припомня, че заедно с Томислав Дончев и с Красимир Вълчев имахме идея за промяна в конституцията. Тя предвиждаше задължителното образование в България да е до завършване на средно образование, а не до 16 г. Това е изключително важно за бъдещите поколения.
- А ще предложите ли тази идея отново?
- Ще го направим при първа възможност.
- Шумната опозиция в парламента май е задействала режим “вот на недоверие до дупка”. Докога ще може правителството и парламентът да работят в тази среда?
- Не я пожелавам на никого. Ако Инспекцията по труда влезе в парламента, вероятно ще постави нашата работна среда на дъното на класацията в България. Факт е, че опозицията превръща българския парламент не в работеща институция, а в арена за битки за ефирно време. Вотовете на недоверие се превръщат в ритуална деструкция. Надявам се, че опозицията ще бъде оценена от своите избиратели, защото в крайна сметка шоуто си е шоу, но хората очакват от нас резултати. Отговорността, че сме избрани, за да свършим конкретна работа, трябва да бъде над всичко.
- А очаквате ли в това политическо шоу да се включат и ПП? ДБ ще изчакат за вот през есента, но “Промяната” още не са решили дали да подкрепят вота на “Величие”. Може ли да се включат като опит да задържат избиратели след арестуваните им кметове и зам.-кметове?
- Това вече се превръща в кредо на ПП и на ДБ донякъде. Надявам се, че ще проявят разум. Нямам представа какво смятат да правят. Колегите от ПП търсиха “Възраждане”, за да свалят председателя на парламента, когато той бе от ГЕРБ. След това търсиха “Величие” за вотове на недоверие. Много е жалко, че те не могат да си поставят големи политически цели, които да изпълняват. И точно когато страната ни е получила зелена светлина за еврото, политическата стабилност трябва да бъде общ приоритет за хора, които твърдят, че искат България да бъде в еврозоната. Ако гласуват заедно с “Величие”, това ще бъде тяхното падение.
- Бойко Борисов заговори за единна кандидатура на дясната общност за президент. Възможно ли е това и на дневен ред ли е темата в ГЕРБ?
- Тази тема не е обсъждана в партията и не е на дневен ред при нас. Единственият път, когато бе коментирана от нашия лидер, беше, след като от ДБ обявиха, че ще правят предварителни избори. Нашият лидер коментира, че каквито и предварителни избори да правят, те трябва да са наясно, че без ГЕРБ не може да има дясноцентристки президент. Когато въпросът влезе на дневен ред при нас, ще търсим силна и обединяваща фигура, която да вдигне самочувствието на хората, да има кауза. Не просто да е кандидат, който участва, а кандидат, който да победи.
- Президентът Радев не спира с атаките към правителството и към ГЕРБ заради еврото. Може ли да четем в ходовете му като заигравка с електората на “Възраждане” при евентуални избори наесен, за каквито се говори?
- Вече ми е трудно да коментирам всички ходове на президента. Той има право на мнение, но многократно сме казвали, че не бива да разделя нацията с внушения, че еврото е заплаха.
Президентът е военен човек и аз се учудвам, че вместо да бъде генерал, който ще влезе в историята с храбростта си, той ще се окаже генерал, който винаги дебне от засада.
- Избраха ви за вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). По-спокойни ли са европейските лидери, че у нас има вече редовно правителство?
- Със сигурност отношението към България се промени. Очакваме приключване на постмониторинга над нашата страна, който продължава повече от 25 г. Разбира се, приключването му не означава, че ще прекратим диалога си. Напротив, темите от взаимен интерес ще продължават да бъдат на дневен ред, но вече ще можем да се чувстваме като сред равни.
- А какви ще бъдат вашите първи задачи в ПАСЕ?
- Аз съм в ПАСЕ вече няколко години. До този момент моята дейност основно е свързана с работата ми в комисията по мониторинг, където съм представител на групата на ЕНП в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Участвала съм в дейността на комисията, която е свързана със социалното развитие и здравеопазване, комисията по култура, медии и образование. В последната година съм член на комисията по политически въпроси. В момента се разглежда предложението на главния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе за създаване на нов демократичен пакт за Европа. Тази идея е била лансирана от българската делегация в ПАСЕ преди години и е в диалог с гражданите. Очаква се да се преповторят принципите, които ни обединяват, и целите, зад които стоим заедно като общество. Друга важна тема, по която работим, е свързана с изкуствения интелект и със запазването на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава. Съветът на Европа прие такава рамкова конвенция за изкуствения интелект, която съвсем наскоро бе подписана и от Европейската комисия.
Визитка
- Магистър по връзки с обществеността от СУ "Св. Кл. Охридски" и по здравен мениджмънт. Бакалавър по социална педагогика
- От 1999 до 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването и отговаря за връзките с Международния валутен фонд, Световната банка и ЕК
- От 2016 до април 2017 г. е зам. социален министър
- От 2017 до 2019 г. е зам.-министър на образованието и науката
- Министър на труда и социалната политика в кабинета "Борисов 3"
- Депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото, 49-ото, 50-ото и 51-ото НС
- Председател на комисията по труда и социалната политика
- Вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ)
