Резултатът: Америка ще става все по-поляризирана
Илон Мъск стартира нова партия - Партия на Америка.
В досегашната политическа история на САЩ трета партия не е успявала да се изравни по влияние с двете водещи политически сили - Слона и Магарето. Има партия на либертарианците, зелена партия, които могат да достигнат до 1-3 процента, но не и да изградят значимо национално представителство.
Има и прецеденти на “трета партия”, които достигат значителни резултати - 14 на сто, Рос Перо през 1992 г., но са като метеорити: проблясват и угасват за броени месеци. Макар и двуполюсният монопол в американската политика да е бил нерушим досега, едно бързо издигащо се политическо движение като това на Рос Перо успя да осуети преизбирането на Буш, старши за втори мандат и даде зелена светлина на провинциалиста от Арканзас Бил Клинтън.
Голямото богатство, както и ексцентричният характер на Илон Мъск могат да послужат като добра стартова скорост на неговата нова партия, но шансовете за превръщането ѝ в трета равностойна партия в американската политика не са значителни. Най-вероятно е Партия на Америка да се превърне в
неприятен конкурент на МАГА
за междинните избори през 2026 г., привличайки разочаровани гласоподаватели на Доналд Тръмп, защото, ако съдим по първоначалните заявки на основателя ѝ, тя ще се бори преди всичко за тази част от политическия спектър, който вече е зает от републиканците на Тръмп. В американската политика би трябвало да има големи незаети пространства от гласоподаватели, но те се намират преди всичко в изоставения и от Слона, и от Магарето политически център - там, където разумни и умерени гласоподаватели очакват да намерят надеждни и отговорни политически лидери. За съжаление, нито едната от двете основни партии не предлага подобно лидерство.
Политическият триумф на Тръмп винаги е бил резултат на поляризиращо разделение и противопоставяне. Що се отнася до демократите - те продължават да пропадат в тресавището на своите крайнолеви политики и лидери. Към Гавин Нюсъм (губернатор на Калифорния), Бърни Сандърс и Елизабет Уорън напоследък се присъедини и крайно екзотичната кандидатура за кмет на Ню Йорк на индийския мюсюлманин от Уганда Зохран Мамдани. “На своя пост” в крайната левица са и знаковите фигури на Александра Окасио Кортес (АОК) и букет радикални дами с произход от Африка и Латинска Америка...
Макар и разпокъсана, лявата демократическа периферия доминира партията на Магарето, без изгледи това да се промени. Това състояние на нещата хармонично съответства и добре устройва амбициите на дясната периферия, на МАГА. Стив Банън, вицепрезидентът Ванс, водещи фигури на администрацията като Пит Хегсет и Тулси Габард, опиниън-мейкъри като Тъкър Карлсън в крайната десница чудесно си партнират с левите радикали по логиката на полярното противопоставяне - “Ако не подкрепите нас,
подкрепяте комунистите...” И обратно...
На този фон новата партия на Илон Мъск би могла да осъществи пробив в изоставения от всички център, но Мъск е възможно най-неподходящият човек да направи точно това. Той ще остане в крайно дясната част на спектъра, където ще търси реванш от “изоставилия го” Доналд Тръмп.
Кризата на една политическа система най-често започва с криза на нейната представителност. Това е особено вярно за демократичните системи, но се проявява отчетливо и при авторитарните режими. Отслабването на връзката между гражданите и политическия елит произвежда нестабилност и конфликт. Първото “лекарство”, което в такива случаи се предписва, е популизмът. Популистът се стреми да възстанови доверието на гражданите към властта и го прави по повърхностен, често измамен, но обикновено изкусителен начин, опитвайки се да “продаде” на хората лесни и “щастливи” решения на трудните проблеми, с които се сблъскват.
Популистът води до кресчендо идеологическата едностранчивост на своята политическа оферта, в която има всичко необходимо за съблазън.
В нея са описани
“лошите хора”, които са ни довели “до дъното”
Описани са сатанинските им дела. Накрая са описaни простичките, достъпни и феноменално успешни действия, които “силният лидер” ще извърши, за да сложи всички неща по местата им. Вие само гласувайте!
Идеологията винаги е измамно познание, защото тя пренарежда противоречивата реалност в хармонична картина на придвижване от “трудното настояще” към “светлото бъдеще”. Но едно отговорно управление на демократична държава се чувства задължено да запознае гражданите с реалните трудности, които съпътстват осъществяването на неговата политическа програма. Не и популистката платформа за “промяна на всичко”.
Една такава платформа обещава лесно постигане на обещаните цели. “Специалната военна операция” ще завърши за три дни с “парад на победата” в Киев(!?) Правителството ще направи значими нови социални плащания, “за да възстанови справедливостта”. (Спомнете си откъде тръгна голямата световна инфлация след ковид...) С приемането на “Големия красив закон” започва новата светла ера на величие в Америка...
Езикът на популиста ви казва всичко. Решението е на една ръка разстояние - аз съм този, който ще си протегне ръката... Разбира се, малко, ако изобщо нещо от обещаното се реализира на практика. Защо ли? Защото враговете ни не спят, разбира се. Те са нашата противоположност и работят денонощно, за да ни провалят. Ето така противоположностите се привличат...
В този контекст можем да предполагаме, че една нова партия на Илон Мъск ще задълбочи разделенията в хегемонната днес американска десница, но няма да бъде в състояние да генерира излизане на демократите от тяхната собствена криза на разделение и поляризация вляво. Резултатът в такъв случай би бил по-скоро продължаваща фрагментация и поляризация на политическата система на Америка, в която обикновените граждани продължават да търсят разумна алтернатива на статуквото, но все по-малко могат да я намерят.
(От фейсбук)
