Чл.-кор на БАН, проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, е ръководител на Катедра по ендокринология към МУ - София, началник на Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев", почетен секретар на Европейска група за обучение по диабет.
- Професор Танкова, в проучването през месец май за здравословния живот на изследователския център "Тренд" физическата активност се оказва катастрофално подценена в представите на българина като фактор за здраве и дълголетие, как си го обяснявате?
- Това, което трябва да препоръчваме, е редовната физическа активност да стане част от ежедневието на хората, за да се целим към метаболитно здраве. Това означава първо да намалим заседналия начин на живот. Ако човек извършва нещо седнал, да стане, да се раздвижи, дори и някаква малка физическа активност да упражни. Същото е и с целта редовно да ходим или спортуваме по 30 - 60 минути на ден, или поне 150 минути седмично. По-рано в медицината коментирахме, че е достатъчно да се правят по 5000 крачки на ден. Обаче при съвременния масов начин на хранене трябва да се упражнява сериозна физическа активност, за да изгорят 300-400-500 калории. Така полека-лека във времето отидохме към 10-те хиляди крачки.
Съвременните препоръки са човек непременно да има редовна физическа активност. Ако тя е умерена по интензивност, да е в рамките на 150 до 300 минути седмично. Като го разделим на пет дни или на седем дни, не е нещо, което човек да не може да направи. При по-тежко натоварване, с по-сериозни, по-интензивни физически активности препоръката може да се намали на 75 до 150 минути седмично.
Важното е физическата активност да е разпределена в минимум три дни в седмицата и да няма повече от два последователни дни, в които човек да остава без движение.
Ако човек вкара в ежедневието си няколко хиляди крачки като рутина и реши да ги увеличи с още 500 крачки, ще ограничи допълнително рисковете от пасивния си живот. Само с добавянето на 500 крачки можем да намалим сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност с 2 до 9%.
За първи път преди три години започнахме да говорим - в частния случай при диабет, но той е всъщност метаболитен проблем, не за физическа активност, а за физическо поведение, към което се числи и сънят. Оказва се, че сънят също има отношение към метаболитното здраве, към инсулиновата резистентност, към затлъстяването, към гликемичния контрол. Въобще към контрола на рисковите фактори и метаболитното здраве. И продължителността, и количеството, и качеството на съня са много важни. Хронотипът на съня също е изключително важен - и прекалено дългият, и прекалено краткият сън не са добри за метаболитното здраве. Трябва да се стремим към продължителност между 6 и 8 часа. Хронотип "късно лягаш, късно ставаш" е по-опасен за инсулинова резистентност, високо телесно тегло, лош контрол на липидите от хронотипа "рано лягаш, рано ставаш".
Да не забравяме, че над 1 милиард са хората със затлъстяване по света.
- Къде е страната ни в антикласациите за затлъстяване?
- Много е тревожна статистиката за България. Страната ни е на шесто място по затлъстяване при възрастни в Европа и на трето място по затлъстяване при деца. Затлъстяването е заболяване и от него произтичат стотици други болести, някои от които отнемат живота.
Фактор за метаболитното здраве е не само телесното тегло, а и начинът, по който са разпределени мускулната маса, мастната тъкан в организма, костната система, какво е състоянието на жизненоважните органи, нивото на кръвната захар, на липидите в кръвта, какво е артериалното налягане, инсулиновата чувствителност. Това е концепция на СЗО, която в началото беше 4 по 4, след това стана 5 на 5. В момента е 6 по 6 - шест хронични незаразни заболявания с шест общи рискови фактора.
Говорим за диабета, злокачествените, сърдечносъдовите, белодробните, менталните заболявания, оралното здраве. За всички тях решаващо значение имат нездравословното хранене, алкохолът, тютюнопушенето, замърсяването на въздуха, обездвижването и като нов фактор бяха включени наскоро добавените захари. Това са все фактори, които бихме могли за контролираме.
