Някои държави, като Нова Зеландия, възприемат всеобхватен, многостранен подход в подкрепа на бездимните алтернативи, казва вицепрезидентът "Международни комуникации" във "Филип Морис Интернешънъл" (ФМИ)
Томазо Ди Джовани е вицепрезидент "Международни комуникации" във "Филип Морис Интернешънъл "(ФМИ). В настоящата си роля той ръководи и подкрепя усилията на филиали по целия свят, насочени към това да се популяризира бездимната визия на ФМИ в медиите и сред други заинтересовани страни. Разговаряхме с него по време на форума Technovation на ФМИ в Нюшател, Швейцария.
- Г-н Ди Джовани, добре известно е, че различните държави по света имат различни политики, когато става въпрос за намаляване на вредата, причинена от тютюнопушенето. Бихте ли дали пример за най-рестриктивната и, обратно, най-либералната политика по отношение на резултатите, които са постигнали?
- Един от най-впечатляващите примери, според мен, е този на Нова Зеландия – и нека обясня защо. През 2016–2017 г. страната все още прилагаше закон от 80-те години, който забраняваше т.нар. „бездимни продукти" и чиято първоначалната цел е била да ограничи употребата на снус. Въз основа на нашата интерпретация на закона, решихме да пуснем IQOS на пазара. Един от конкурентите ни обаче, който не споделяше визията ни, заведе съдебен иск с аргумента, че продуктът се предлага незаконно.
Това, което последва, е наистина забележително. Съдията изслуша редица експерти, включително и нашите учени, разгледа научните доказателства, запозна се с решенията на FDA и в крайна сметка – и тук перифразирам съдебното решение – заключи, че тези продукти са очевидно значително по-малко вредни от традиционните цигари. Освен това той подчерта, че законодателството трябва да бъде актуализирано – нещо, което съдиите рядко заявяват толкова категорично. Но в този случай го направи.
Това решение предизвика мащабен преглед от страна на правителството. Те анализираха наличните данни, отчетоха амбициозната си цел страната да стане свободна от тютюнев дим до 2030 г. и взеха решение за цялостно преразглеждане на закона.
Правителството не просто легализира нагреваемите тютюневи продукти – то активно подкрепи тяхното навлизане на пазара. Беше въведено ясно разграничение между традиционните цигари и бездимните алтернативи: различен данъчен режим, по-голяма свобода в комуникацията и комерсиализацията на новите продукти, като същевременно се запазиха строгите ограничения върху цигарите.
Още по-впечатляващо е, че правителството стартира активна кампания за намаляване на вредите. То си партнира с над 30 организации в сферата на общественото здраве – включително лекари и представители на маорската общност, където нивата на тютюнопушене традиционно са високи. Ако посетите уебсайта на Министерството на здравеопазването, ще откриете списък с тези партньори и едно ясно послание: ако не можете да спрете да пушите, преминете към по-малко вредни алтернативи.
Кампанията използва постери, дигитални канали и публични послания, за да насърчи промяната. Властите са убедени, че до 2030 г. ще успеят да намалят нивата на тютюнопушене под 5%.
За мен подходът на Нова Зеландия е толкова въздействащ, защото е цялостен. Те промениха законодателството, подкрепиха иновациите и наложиха още по-строги ограничения върху цигарите. Това е ясен пример за далновидна и отговорна обществена политика.
- Мислех, че ще споменете Япония или може би Швеция като пример...
- Нека обясня защо. Япония и Швеция наистина постигнаха напредък, но не чрез цялостна екосистема като тази на Нова Зеландия. Техният успех се дължи на факта, че въведоха умерени разграничения в регулациите и още по-важното, че не възпрепятстват иновациите.
В Япония хората възприемат иновациите, защото силно вярват в технологичния напредък. В Швеция има културна традиция на използване на тютюневи продукти за орална употреба. Фактът, че на тези бездимни алтернативи не бяха наложени тежки регулации, създаде условия за тяхното масово възприемане.
Именно защото законодателството на двете държави е по-прогресивно от това в повечето страни, те са в добра позиция да направят прехода към бъдеще без дим.
- Има ли незаконен пазар или незаконно производство на бездимни алтернативи на тютюневите изделия?
- Съществува значителен незаконен пазар за бездимни алтернативи, който се проявява основно в две форми.
Първо, има контрабанда на оригинални продукти – бездимни алтернативи, които се продават легално в една страна, но се внасят нелегално в друга.
Например, продукти, предназначени за Япония, могат да бъдат прехвърлени в Китай и обратно. Това са автентични продукти, но разпространявани извън официално разрешените пазари.
Второ, съществува проблем с фалшифицирани продукти. И двете форми на нелегална търговия са широко разпространени, като особено остро се проявяват на пазара на електронни цигари.
Данни от страни като Турция, Индия, Мексико и Бразилия показват, че въпреки официалните забрани, употребата на тези продукти остава висока. В Бразилия, например, около 4,3 милиона души използват електронни цигари – над 20% от всички пушачи в страната. В Мексико този дял е още по-висок – 5 милиона от приблизително 17 милиона пушачи.
В Индия нови проучвания сочат, че 10% от младите между 18 и 24 години използват електронни цигари, въпреки забраната. В Турция процентът също е около 20%.
Тези примери илюстрират по-широк глобален проблем. Защо се случва това? Защото в съвременния свят информацията се разпространява светкавично.
Хората научават за новите продукти онлайн, проявяват интерес и лесно могат да ги поръчат. Съществуват добре изградени мрежи, които позволяват достъп до почти всичко с няколко клика.
Това създава благоприятна среда за организираната престъпност. В много от тези страни е сравнително лесно престъпни мрежи да закупят продукти от Китай и да ги пренесат контрабандно. Това не изисква сложна логистика. Само в Мексико, според оценки на една институция, нелегалната търговия с такива продукти генерира около 25 милиона долара годишно за престъпните организации.
С други думи – нелегалният пазар е не само реален, но и мащабен.
- Според вас коя стратегия се е доказала като ефективна, когато става въпрос за изграждане на доверие в бездимните алтернативи?
- Възприехме една съвсем проста, но стратегически важна посока – да бъдем видими и да говорим открито. Исторически нашата компания винаги е действала дискретно, без активна публична комуникация.
Работил съм в нея както преди, така и след трансформацията към бъдеще без дим, и мога да кажа, че ролята ми в комуникациите дълго време се свеждаше до това да отговарям на телефонни обаждания с краткото: „Без коментар".
Всичко се промени с въвеждането на бездимните алтернативи. Започнахме да участваме в научни форуми, да работим активно с медиите и да търсим диалог с правителствата. Изградихме отношения с регулаторни органи като FDA. С други думи – излязохме на светло.
Свързахме се и с организации и съмишленици, които споделят вярата ни в потенциала на тези продукти – от други участници в индустрията до неправителствени и академични институции. Някои от тях вероятно сте видели и на сцената. Нашата цел винаги е била да водим открит и информиран разговор, който да помогне на обществото да разбере фактите.
Едно от най-сериозните предизвикателства, с които се сблъскваме, е объркването. Ако потърсите информация онлайн – включително и в България, ще откриете, че много хора не правят разлика между процеса на горене и самия никотин, или не разбират какво всъщност представляват тези нови продукти.
Спомням си една поговорка от постсъветския регион: „Капка никотин убива кон". Това е силна метафора – ефективна, когато целта е да се откажат хората от пушенето. И аз оценявам добрата метафора – капка, кон, визуален образ, който се запомня и плаши.
Но днес същите тези метафори се използват и за електронните цигари и нагреваемите изделия – и това е контрапродуктивно. Те създават погрешното впечатление, че няма разлика между тях и традиционните цигари, което просто не отговаря на истината.
Ако хората вярват, че няма разлика – защо да направят усилието да се променят? Защо да изберат по-сложен, електронен продукт, който може да не им допадне на вкус, когато могат просто да запалят цигара за секунди? Това объркване подкопава усилията за подобряване на общественото здраве.
Именно това се стремим да променим. За щастие, не сме сами. Десетки здравни институции и експертни организации по света работят в същата посока. Здравните агенции в Германия, Белгия, Нидерландия, САЩ, Япония и много други вече са излезли с официални становища относно тези продукти.
Разбира се, предстои още дълъг път, преди обществото да осъзнае напълно стойността и потенциала на бездимните алтернативи.
- Благодаря ви много за интервюто. Надявам се, че този път това ще доведе до успешен резултат.
- И аз, честно казано. Защото съм част от този процес още от самото начало и дълбоко вярвам, че бъдещето принадлежи на свят без тютюнев дим.
