Изложбата е под името "Прегръдката на мира" и продължава традицията на прегръдката между папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей I
- На 24 юни т.г. откривате изложба в Рим. Как и кога, госпожо Велчева, се роди идеята да направите вернисаж в базиликата “Сан Клементе”, в която на 14 февруари 869 г. е погребан св. Кирил Философ?
- Идеята се раздвижи в работен процес след срещата ми с Вселенския патриарх Вартоломей I. Засили се желанието да се осъществи такава символична духовна връзка чрез изкуството между християните.
Рисуването винаги е било значима част от живота ми, не мога да си се припомня нерисуваща. Пътят до изложбата в базиликата “Сан Клементе” е дълъг, многогодишен, минаващ през избори, които съм правила, срещи, които са ме вдъхновявали, хора, които са ме подкрепяли, загуби, които съм имала, възможности, които са се осъществявали или са се изпъзвали, и - главното - осъзнатият смисъл на работата ми като художник, радостта от постигнатото, последвана от неизменния въпрос дали може да стане по-добре, неудоволетворението и... мога още да продължавам...
Изложба на съвременен български художник, експонирана в базиликата “Сан Клементе” - хилядолетен храм, в който лъхат дух, вяра и история от всеки камък? Какво прекрасно пространство да се усети енергията на работите ми във визша степен. Обмислено търсене на символика ли е откриването й именно през светата юбилейна 2025 г. и когато се честват 1700 години от Първия вселенски събор? Отговорът е в наименованието й - “Прегръдката на мира”.
- Защо сте нарекли така изложбата си?
- Името не е само красиво словосъчетание. “Прегръдката на мира” е велик знак за братство. Първата прегръдка за мир се е състояла преди 60 години между Вселенския патриарх Атинагор и папа Павел VI след хилядолетното мълчание, последвало разделението. Това, което е започнало тогава, този път на сближаване и трансформация, е продължен от техни наследници, до последната, засега прегръдка за мир между папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей I, вдъхновила картината ми.
Както и делото на светите братя Кирил и Методий, прегръдката на мира е мост между източната и западната традиция, който ни дава възможности да извадим и представим най-добрите съкровища на душите си.
Вече споменах, че 2025 г. е света юбилейна година за Ватикана - изключително събитие, тъй като се организира веднъж на 25 години. Тази година се провежда под мотото “Поклонници на надеждата”, възвестено от папа Франциск, а първият знак на надеждата се тълкува като мир за света. От нас зависи през тази свята година да тръгнем на “поклонение на надежда”, за да направим нещо срещу злото - с нашата вяра и доброта.
“Мир на всички вас” бяха и първите символични думи на новия папа Лъв XIV към вярващите. Той се обяви за “построяване на мостове чрез диалог” и призова “да вървим напред без страх, единни, ръка за ръка с Бог и помежду ни”. Всички значими културни събития през светата юбилейна година имат за цел да се подчертае значението на духовното обновление.
- Кой ви помогна, за да осъществите тази ваша мечта?
- Изложбата ми в базиликата “Сан Клементе”, благословена от Викариата на Рим, се осъществява с активното съдействие на българското посолство при Светия престол и при Суверенния Военен Орден на Малта, с подкрепата на Министерството на културата на Република България, на прелата на базиликата “Сан Клементе”, на български и ватикански духовници. Тематиката на творбите отразява във висша степен и идеите на светата година –помирение, прошка, милосърдие, справедливост... Признателна съм на всички, които спомогнаха “Прегръдката на мира” да се осъществи.
- Кога и кой ще открие събитието?
- Откриването е на 24 юни. Слова ще произнесат министърът на културата на Република България г-н Мариан Бачев, посланикът на Република България при Светия Престол г-н Костадин Коджабашев и Прелатът на базиликата “Сан Клементе”, монсеньор Пол Лоулър. Поканени са православни и католически духовници, представители на дипломатическия корпус, много гости и приятели на изкуството.
- Преди вас имало ли е и други вернисажи в базиликата?
- Не. Висока чест е, че първият художник, поканен да представи творби през многовековната история на базилика “Сан Клементе”, е български. Представянето на такава експозиция в българския символ в исторически, културен и религиозен аспект в Рим, вярвам има стойност за културната ни история, защото носи и символично значение – тук е гробът на свети Кирил.
- Може ли да се каже, че вашата изложба дава творчески принос към духовния мост между източното православие и католицизма?
- България е облагодетелствана с изключителната възможност да има велики духовни водачи и осветен път към божественото. Дар, даден ни от светците Кирил и Методий и тяхното дело по създаването на нашия свещен език - сътворен, редактиран, бранен и дарен на други народи от светци. 300 милиона човеци в света пишат на кирилица. Братята Кирил и Методий са духовен мост между източната и западната традиция, сливащи в единна традиция неразделената църква, и са признати за светци, покровители на Европа.
Основната идея на изложбата се доразгръща с картината “Прегръдката на мира - Рим”, инспирирана от историческите срещи на двама световни духовни водачи - епископа на Рим папа Франциск и архиепископа на Константинопол Вартоломей I. Творбата е съвременното послание в експозицията. Пред лицето на големите опасности, заобиколени от конфликти, сблъсъци, войни, ожесточение, омраза, в душите ни са тревогата и мечтата за мира в света.
Чрез прегръдка за мир духовните водачи призовават да се възобнови пътят на единството. А моята картина “Прегръдката на мира - Константинопол” с папа Бенедикт XVI и Вартоломей I бе дарена на Негово Всесветейшество от монашеска делегация от България и Атон и от мен през 2023 г. на аудиенция в Истанбул.
- Какво е за вас творчеството? Какви са основните сюжети на картините ви?
- Възприемам творчеството като аспект на преображението в духовен смисъл, а също и като процес. Трансформацията на идеята през ръката на художника и явяването й като нова реалност, осъзнаваща висшия смисъл на понятието, отричаща всезадоволеността, жестокостта и култа към насилието в голяма част от днешното изкуство, е моята мисъл, когато работя. Интуитивно, но и обмислено да рисувам именно такива картини.
В работата си търся философската свързаност между божествено и земно, плът и дух. Търся съвременна иконография, диалогираща с днешния свят чрез привидно обясними и близки природи, ситуации, образи. Независимо от стилизацията и емоционалните аспекти, графичният елемент заговаря първи.
Цветът, от друга страна, е нещо съвсем различно. В същината си цветът не само представлява обекта, а повече му придава смисъл. Той говори на такова ниво на разума, което не е пряко подчинено на съзнанието.
Цветът докосва вътрешната чувствителност и оттам извлича символичните си значения, символът не е само абстрактен знак за истината, но и призив. С цветовете говоря на език, чрез който се опитвам да представя видимо невидимото, доколкото успявам.
В съзиданието на картините ми словото има съществено значение - четене на поезия, исторически и библейски текстове, актуални събития, трупане на визуална информация, търсене на художествен образ и идеал в композиция и цветове. С неизменния стремеж към красотата, вътрешна и външна – красота, която да сближи твореца и зрителя.
- Какви образи и сюжети ще видят посетителите на вашата изложба?
- В експозицията в базиликата “Сан Клементе” наред с картините послания “Свети Седмочисленици” и Св. цар Борис” и “Прегръдката на мира - Рим”, присъстват гетсимански градини, православни манастири, евангелски сюжети...
По повод предстоящата изложба, благодарение на съидейното ни партньорство с г-жа Венелина Гочева и екипа на книгоиздателска къща “Труд”, е издаден двуезичен каталог - “Изкуството на Милена Велчева”, който съдържа над 80 мои работи.
- Какво е главното послание на вашата изложба в този толкова размирен свят?
- Светът непрестанно преориентира човешкото съзнание към цели, които нямат връзка с вечността. Материалното всячески се стреми да надмогне и често успява да задуши духовното. Но изпитваме радост, когато ни събират прекрасни идеи, въплътени в изкуство. Както в тази изложба, така и в стихотворението, подарено ми от моя съпруг Иля Велчев, по повод отиването ми в Рим.
РИМ,
О, град на кърви и любови,
на златен християнски кръст,
в базиликата “Сан Клементе”
сънува вечния си буквен сън
свети Кирил.
На милиони хора даде с брата си
Св. Методий
съкровища от знание и чест.
О, зная, че мечтаеш
да се прегърнат буквите,
изписващи в небето
МИР,
да чуеш радостен камбанен звън
над “Сан Клементе”
и милиардите души
да се прегърнат,
загърбили съдби от кръв,
с която живота ни орисват
чудовища от власт.
СВЕТЪТ Е ОБИЧ!
Духовници наричат
картините на Милена
“боговдъхновени”
Милена Велчева е забележителен български художник, който със своето уникално авторско присъствие и неизменен естетически и духовен творчески подход разкрива позицията си към духовните и нравствени ценности, като активно приобщава към тях.
Духовници наричат картините й “боговдъхновени”, “духовно богатство”, а самата нея “богодарена в Господа”. Изкуствоведи определят творчеството й като “всеотдайно проникване в темата за вечното и непреходното”, “истински авангард в епохата на развихрения модернизъм”, а техниката й като “изумителна”.
Освен в художествени галерии някои от 19-те самостоятелни изложби на Милена Велчева са експонирани в храмове и манастири в България и в чужбина, включително и в храм “Св. Александър Невски” през 2010 г. в София под егидата на патриарх Неофит. През същата година Милена Велчева е първият художник, получил покана да представи изложбата си “Православни манастири и славянски дух” под попечителството на руския патриарх Кирил в храм “Христос Спасител” в Москва. Отново там през 2018 г. Милена гостува на храма с изложбата си “Преображение - дигитално изкуство”.
През 2021 и 2023 г. се представя със свои изложби в залите на Бачковския манастир, а през 2022 г. - в галерия “Средец” на Министерството на културата, с куратор Величкия епископ Сионий. Велчева е носител на Голямата награда на Световния форум на православните изкуства.
Милена Велчева сътворява напълно нов, колкото реален, толкова и фантастичен свят. В него логиката на времето има коренно различна посока и развитие. В пространството на картината тя събира в едно цяло духовни и нравствени ценности, колекция от различни исторически епохи, необичайни ракурси, в които реалните направления в пространството сменят местата си с декоративен и графичен ритъм, действащ чрез пастелната техника, за да създаде нещо съвършено различно.
Стъпва по духовния мост между източната и западната традиция, сливащи в единна традиция неразделената църква. Силата на Милена Велчева е в съвременния подход към разкриването на православна духовност, открита към света, към времето, към вечността.
Творби на художничката участват в много национални благотворителни проекти, притежание са на галерии и държавни институции като президентство на РБ, българския парламент, на университети и академии, на кметства, на манастири и музеи, на Българската патриаршия, на Вселенската Патриаршия, на атонски манастири.
Нейни живописни творби и гоблени са притежания на частни колекции в България, Италия, Гърция, Люксембург, Русия, Австрия, Турция, Франция...
