- Катя от дует "Ритон": Сбъднах детската си мечта да съм певица и не бих сменила сцената за политика
- Проф. Екатерина Михайлова: Много обичам да пея, но само вкъщи. Иначе цял живот съм на "сцена"
Екатерина Михайлова и Екатерина Михайлова - две забележителни жени с еднакви имена, но различен път в живота. Едната е Катя от дует "Ритон", а другата - бившият син депутат и настоящ преподавател по право проф. Екатерина Михайлова. И двете са на сцена - едната на музикалната, другата на политическата. "24 часа" ги събра за първи път и разговаря с тях.
- Сложих точка на политиката, а със студентите съм по-либерална от Класната, казва професорката
- Много съм отстъпчива, дори злоупотребяват с добрината ми, допълва певицата
- Екатерина Михайлова и Екатерина Михайлова. Познавате ли се отпреди?
Катя от “Ритон”: Не.
Екатерина Михайлова: Не. От телевизора.
- А знаехте ли, че си имате адашка?
Екатерина: Е, как?
Катя: Разбира се, и двете сме достатъчно известни.
- На кого сте кръстена?
Катя: На баба ми Екатерина - майката на баща ми.
Екатерина: Аз на двете баби. Едната е Екатерина, а другата Катя.
- Освен еднаквото име и на двете животът ви е свързан със сцената. На едната музикалната, на другата - политическата, сега преподавателската.
Екатерина: Аз съм на сцена от самото начало. Започнах като адвокат в години, в които писмените защити бяха по-малко и имаше повече пледоарии в съдебната зала. После в парламента...
Катя: Напоследък политическата сцена е доста забавна. Комична направо.
Екатерина: Да. Влезе в друг жанр.
- Какво е усещането, когато се изправите пред публиката?
Катя: По-красиво усещане от това да видиш хиляди човека пред теб няма. Не може да се опише. Затова артистите, певците трудно се разделят със сцената.
- Можем ли да сравним това усещане с онези големи митинги в началото на демокрацията, проф. Михайлова?
Екатерина: Да. Наскоро разказвах на активисти как сме правили политика навремето и че жестоко се лъжат, ако мислят, че нещата стават с интернет. Политикът трябва да има контакт с хората, да усети настроенията. Реакцията им е много важна и когато се получи тази химия, се чувстваш удовлетворен, зареден и продължаваш с нови сили. А сега политиците решиха, че е достатъчно през компютрите да правят политика. Препоръчах им да прочетат “Червеното сари” - книга, която разказва за живота на Соня Ганди и за цялата ѝ фамилия, която прави политика поколения наред.
- Били ли сте заедно на сцената по предизборни кампании, митинги?
Катя: Не. Ние почти не сме пели по предизборни кампании. През 90-те години това беше доста популярно, но ние се дърпахме, защото няма как да разделиш публиката на сини и червени. В последните години предизборните концерти започнаха да отмират, защото струват доста пари - по-добре да се купят гласове или да се дадат за кебапчета.
- Били ли сте изкушена някога от политиката, Катя? Много ваши колеги се впуснаха през годините.
Катя: Не. И не бих се изкушила.
- Не бихте си сменили местата?
Екатерина: Ааа, аз бих. Много обичам да пея, но пея безобразно фалшиво.
Катя: Никога не бих влязла в политиката, защото знам, че нищо не мога да променя. Може би моите колеги са влизали с надеждата, че в областта, в която са специалисти, могат да помогнат. Съжалявам, но нещата в България са много безнадеждни. Нищо не става. Така че - за какво да влизам в политиката? За да си разваля доброто име?! Защото, ако искаш да се бориш за нещо, неминуемо ще бъдеш вкаран в някаква лоша среда.
- Толкова ли е лошо мнението ви за политиците?
Катя: Не ми е добро.
- Вие как ще ѝ отговорите?
Катя: Г-жа Михайлова отдавна вече не е в политиката.
Екатерина: Имах щастието да се занимавам с политика, когато идеите бяха на по-преден план - поне в началото. Това бяха много важни години за прехода от тоталитарна към демократична държава, промяната в законодателството беше 100%. Тогава се определяше и ориентацията на страната. Имаше доста смислени неща, които трябваше да се свършат.
- Да разбирам ли, че сте сложили точката на политиката?
Екатерина: Така си мисля. Трябва нещо много да ме изкуши. Така се случи, че животът ми е разделен на три като работа - адвокат, политик и преподавател. И сега предизвикателствата не са малки. Да държиш залата, не е лесно. Това е публика, която поначало е разсеяна и си гледа основно в телефона.
- Сигурно се справяте, ненапразно депутатите ви наричаха Класната...
Екатерина: Класната, да, така беше.
- Сега респектирате ли така студентите си?
Екатерина: По-либерална съм. Това е и мнението им за мен, доколкото знам.
- А какво казвате на студентите си за политиците днес?
Екатерина: Не им говоря какви са политиците - нямам право. Разказвам за отделни институти - вот на недоверие, на доверие, оставки, избори, през случки, които са минали пред очите ми. Но повечето от тях не знаят коя съм, родени са след 2000 г. Наскоро един младеж стана и каза: “Аз съм антикомунист, винаги са били ГЕРБ и БСП, откакто е започнал преходът”. Предупредих го, че за политика не говорим, но уточних, че ГЕРБ е от 2009 г., а преходът започна 1989 г. и тогава бяха СДС и БСП. Той много искрено се учуди.
- А вас младите разпознават ли ви на улицата, Катя?
Катя: Разпознават ни. Има много млади хора на концертите, но те са отраснали в семейства, в които са слушали дует “Ритон”. Но има и куриозни ситуации. Отиваме на събитие наскоро и младо момче започва: “Вие сте моите любимци. Много ви харесвам.” А накрая казва: “Майка ми винаги ме поздравява за рождения ми ден с вашата песен “Сине, сине”.” Какво да му кажем - дали песента объркал, изпълнителите ли...
- Казвате, че нямате път назад към политиката, но името ви се завъртя за кандидат за президент.
Екатерина: Да, чувам от време на време. Тези дни един младеж ми каза: “Може би е дошло времето за жена президент.” Аз се направих, че не разбирам какво ми казва. Нямам такива амбиции.
- Не сте ли изкушена?
Екатерина: Не.
Катя: Ванга ли, кой беше казала, че ще е руса жена?
Екатерина: Е, аз сега станах, но не съм руса.
- Катя, като споменахте Ванга - вслушвали ли сте се в нейни съвети?
Катя: Не, аз лично не съм ходила при Ванга. От майка ми съм чувала, че някога, когато съм била много малка, Ванга казала за мен: “Виждам я на една планина с нещо метално в ръката.” И майка ми казала: “Значи инженерка ще стане.”
Екатерина: А то било микрофон.
- Каква мечтаехте да станете като малка?
Катя: Певица, разбира се. Винаги съм мечтала да бъда певица.
- Значи днес сте един сбъднал мечтата си човек?
Катя: Да. И всичко, което съм правила през живота си, е в името на това - учила съм пиано, солфеж, ходех на танци. Играех и волейбол, но като влязох в консерваторията, сложих край.
- А вие за какво мечтаехте?
Екатерина: Първо за балерина и ходих на балет. В онези години ни пращаха на спорт, на балет, на пиано. Опитвах се и да пея, но фалшиво. След това исках да стана архитект. После се увлякох по литературата. Но за кандидатстване трябваше да държа изпити по български и руски. Ужас! Нищо не знаех по руски, добре, че учителката имаше симпатии към мен. Видя ми се по-лесно с български и история. Попаднах в правото, а във фамилията нямаме юристи. Баща ми беше лекар, майка ми учителка. Баща ми беше много против. Каза: “Правото е свързано с политиката. Не може да се занимаваш с такива неща.” Във по време на комунизма не си представях, че ще се занимавам с политика. Аз съм от семейство, в което нямаше членове на БКП. Но като станаха промените, вече не можеше без мен. Нещата се случваха от ентусиазъм и желание нещо да се промени. Така че от мечтите до това, което правя, може би единственото общо е, че съм пред публика.
- А къде пеете?
Екатерина: Вкъщи, да не чуе никой.
- Били ли сте на концерт на дует “Ритон”?
Екатерина: Не. Няма да ме видите на естраден концерт. Наскоро бях на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, понеже поддържаме контакт. Ходя на симфонични концерти. И на опера.
- А вие, Катя, ходите ли на други концерти, освен на вашите?
Катя: Разбира се. На наши колеги много често ходим. На театрални постановки също. Имаме приятели - актьори и театрални продуценти, посещаваме техните премиери.
- А вие имате ли приятели сред политиците?
Катя: Не, такива приятели, с които да се чуваме често и да сме близки, не. Познати, да, но приятели не.
- Може ли хора с вашите професии да имат истински добро приятелство, което да се запази с години, въпреки подводните камъни, които има непрекъснато в професиите ви - конкуренцията, опонентите?
Катя: Естествено. Конкуренцията е нещо благородно въпреки всичко. Ако я няма тази конкуренция, ти ще се успиш и няма да можеш да растеш и да вървиш напред. Така че е приятелство, ако с дадения човек имате някаква духовна връзка, общи интереси, има за какво да си говорите. Конкуренцията не пречи да сме приятели.
Екатерина: Точно приятели може би нямам сред политическите опоненти, защото приятели е вече нещо много специално. Но поддържам добри отношения с немалко хора, които са били мои политически опоненти. Бях и известно време ръководител на департамент "Право" в НБУ и колкото на шега, толкова и на истина - там сме малък парламент, има хора от различни политически сили, поканих и хора, с които съм била опонент в политическия живот като Четин Казак от ДПС например, който е доктор по международно публично право. Затова казвам и на сегашните млади политици: "Влизайте в спор, но не го превръщайте в лична вендета. Това не са ви противници във военни действия, да се изколите." Освен това не знаете животът ви как ще протече нататък.
- Какво е предателството за вас?
Катя: Предателството е едно от най-коварните неща, които могат да ти се случат, особено когато е от близък човек, в когото много си вярвал.
Екатерина: То всъщност предателството е от близък. Ако не е близък, това че е свършил нещо нередно, не те засяга по този начин.
Катя: Не е приятно, да, но колкото е по-близък, толкова повече боли.
Екатерина: Ние имаме професии, в които това се е случвало. Много неприятно, но е част от живота.
- За какво плачете?
Катя: Много рядко плача. Не защото съм безчувствена, а просто защото умея да се владея. Това, което може да ме натъжи, е нещастие свързано с болни или изоставени хора или животни. Това може да ме разчувства и разплаче.
Екатерина: Да, в общи линии и аз. Иначе успявам да се държа.
- Труден характер ли сте?
Екатерина: Не съм от най-леките.
Катя: Аз не съм труден характер. Аз съм зодия Риби.
Екатерина: А аз Скорпион.
Катя: Еее, водни зодии. Не съм труден характер, напротив, много съм отстъпчива. Понякога даже не се харесвам, защото много хора злоупотребяват с моята добрина. Лесно прощавам, но зависи от случая, някой път не прощавам. Иначе много трудно може да ми развалиш настроението. Нищо не е в състояние да ме отчая и да ме депресира, освен, не дай си боже, тежка болест или премеждие, нещастие. Казвам, че всичко е обратимо, всичко е постижимо. Човек да се ядосва за глупости, наистина е пълна глупост. Това ми помага да живея леко. Чувствам се късметлийка и щастлива.
- В началото на разговора казахте, че не се познавате. Намерихте ли нещо извън имената и водните зодии?
Екатерина: Да, повече неща вече знам за Катя и някак си вече е като близък човек, не само от телевизора.
Катя: Ще ви поканя на нашия концерт, в момента сме в турне - Стара Загора, Добрич, Търново, Габрово. А на 1 октомври сме в Пазарджик. Но ще ви поканя в София - концертът ни ще бъде в НДК на 20 януари, на рождения ден на Здравко.
- Коя е любимата ви песен?
Катя: От нашите песни няма как да имам една любима. Винаги, когато запишем нова песен, тя ми става много любима. Слушам я, докато я намразя.
Екатерина: И аз нямам любима.
- Обичате ли да готвите?
Катя: Аз - да.
Екатерина: И аз. Ама напоследък по-малко.
- Имате ли майсторско ястие?
Катя: Нямам любимо. Напоследък се специализирам в по-диетични - съобразявам се с калории и по-здравословно хранене. Правя руло без брашно и глутен, много е вкусно. По-здравословни - за мен. Здравко не ги яде, естествено. Той обича да има запръжчица, месо и понеже по-рядко готвя такива неща, той се научи да си ги приготвя сам.
Екатерина: И аз обичам месо, без него не мога. Иначе за Коледа, като се събира фамилията, само моите сармички се правят. И лозови, и зелеви - стават ми много добри. Има някои тайни, ама няма да ги споделям.
Катя: Ама и аз ям месо. Не съм веган. По празниците се развихрям в не чак толкова здравословна кухня.
- Ако трябва да си дадете по един съвет една на друга, какъв би бил той?
Катя: Съвет мога да дам на човек, който много го познавам. От една среща не става.
Екатерина: Не е съвет, категорично, но да ви разкажа. Един от уроците, които ми дадоха, когато започнах да се занимавам с политика, беше да не нося много ярки дрехи, големи бижута. Да не разсейвам зрителя. Трябва да е изчистено възможно най-много, защото като се занимаваш с политика, винаги ставаш обект на коментари. Няма да забравя веднъж преди много години, след конференция прочетох в медиите тълкувания какво означава брошката, с която съм била. Моята брошка се беше оказала много важна, все едно давам някакви знаци. И тогава ми обясниха, че трябва да внимавам с бижутата.
Но цветното ми харесва. Това че аз не го правя... макар че напоследък започнах по малко да вкарвам цвят, защото вече друг ми е битът.
- Новият цвят на косата ви част ли е от този тренд, ако мога да го нарека така?
Екатерина: Това е заслуга на фризьора ми, не е моя. Аз го оставям да прави каквото си реши.
