Тръгна ни приказка с един от младите собственици на къщата за гости в която сме отседнали в популярно австрийско село заради великолепните условия за ски, а както вече знаем - и за летен туризъм.
Мъжът и съпругата му са на по 31 години и двамата са професионални готвачи, като той работи в заведение с 2 звезди Мишлен, но не точно в нашия курорт. Те двамата обслужват изцяло къщата за гости, която е за 25 човека - те чистят, а навсякъде блести от чистота, те сменят бельото, носят го на професионална пералня. По малко им помага и дядото. Догодина ще отворят още един апартамент и така ще обслужват 30-32 човека. Младият е започнал работа тук на 18.
Средногодишната им заетост е 65%, като през зимния сезон всеки от тях успява да отдели по един почивен ден, но не задължително и двамата в един и същи ден. За целия зимен сезон не успяват да карат ски нито веднъж, макар едната кабинка да е на около 100 метра от къщата.
Ако се наложи да наемат допълнителна помощ за обслужване на къщата, няма никакъв проблем - вероятно ще потърсят някого за следващия сезон. Проблемът е само с намиране на висок клас готвачи.
Днес, докато седях на двора, покрай оградата минаха две момченца на не повече от 10 годинки, едното беше с чисто златна коса 🙂 И двете се обърнаха към нас, поздравиха ни и с подскоци отминаха. Като се връщаха, ядяха сладолед, отново поздравиха и продължиха като козлета по улицата.
В цялото село няма как да се разминете по улицата с един или двама души и те да не поздравят - просто не може да се случи. Повсеместната чистота е смайваща - няма един боклук от какъвто и да е вид, всички тротоари са равни, всички живи плетове подравнени, дори бяхме свидетели как се режат листата от долната страна на корона на дърво, за да изглежда равно и перфектно.
Какво кара австрийците да работят толкова здраво?
"Трябва да се изкарват пари, това е положението! И затова трябва да се работи!" - това каза младият собственик на нашата къща, когато видя изражението ми на признанието, че за цял сезон не успяват да карат ски нито веднъж.
Всички местни собственици се накарали на ски като невидели по време на Ковид кризата. Най-щастливата зима в живота им била. И държавата не им е дала НИТО ЦЕНТ компенсация. Да са работили така, че да оцелеят. НИТО ЕДНА къща или място за настаняване или заведение не е фалирало. Всички се справили със собствени сили!
В България в същото време тече поредна конференция, посветена на туризма и как младите да бъдат привлечени в индустрията.
Краткият отговор е: няма как.
Комплексното възпитание в желание за труд, уважение към гостите и любов към своето, което да бъде предадено на туристите не е нещо, което става с рекламно-наборна кампания.
Нито един местен собственик не знае дали Австрия има Министерство на туризма или какво е туристическото лого на страната. Местният герой е заекът Хопси. Стига толкова.
"Преди мен тази къща е управлявана от дядо ми и от баба ми" - казва младият собственик. Родителите му са заети с друга къща за гости и те един ден ще я завещаят на децата на младия мъж. А тези деца ще израснат с идеята, че трябва да разбират от всичко за доброто отношение към хората и че с труд ще си изкарват хляба и ще печелят достойно.
У нас "привличането" няма как да стане от нищото. А нещото - това, което е тук поколенческо - просто го няма.
