Неврохирурзи, невролози и психиатри обединени: Тези превозни средства са модни, но за тях трябват лицензиране, застраховки, ограничаване на скоростта в пешеходни зони и много строг контрол. Това казва член-кореспондент професор д-р Николай Габровски - началник на Клиниката по неврохирургия на "Пирогов" и зам.-директор на спешната болница, председател на Българското дружество по неврохирургия.
- Професор Габровски, какво показва вашият личен опит от пациенти с травми, причинени от инциденти с тротинетки?
- Естествено, “Пирогов” е мястото, на което се концентрират най-тежките случаи на черепно-мозъчните травми, какво ли не сме виждали. Затова и имаме доста ясен поглед какво се случва в резултат на паданията, защото почти винаги става дума за падане. Това, което ние видяхме, е, че това е различен тип травма. Хората, които идват след падане с тротинетка, не да се причислят нито към групата на хората, които са паднали с колело, нито към пешеходците, нито към мотоциклетистите. Това е нова група. Не могат травмите от падане с тротинетка да се сравняват с тези от велосипедните инциденти. При придвижване с колело очевидно скоростите са по-ниски, очевидно контролът върху самото колело е по-добър, очевидно човек внимава повече кога и при какви условия се качва, съобразява се дали е във форма да го кара. За мен по-тежки от травмите, които инцидентите с тротинетките предизвикват, са единствено тези от катастрофи с мотор, тъй като там са по-високи скоростите. Може да се каже, че този нов, по-различен тип травматизъм в много случаи води до по-тежки черепно-мозъчни наранявания, отколкото ако хората биха пострадали в катастрофа с кола.
Нещата опират в края на краищата до лична отговорност и може би една от причините в момента да разсъждаваме по темата е, че нямаме готови отговори за всичко. Но се очертава разликата, че ако човек иска да кара колело, той трябва все пак да планира по какъв маршрут ще мине горе-долу, да си направи сметка колко време и къде се движи. Докато с тротинетките абсолютно спонтанно може да се качи и да поеме нанякъде независимо от ситуацията. Тогава има логика нещата да не вървят перфектно и не е трудно да се осъзнае, ако човек се замисли. За нас от професионална гледна точка е факт, че тротинетките предизвикват доста тежки травматични щети. Те не са нещо невинно. Независимо че буквално наподобяват играчки, които изкушават с привидно лесно използване. Всичко това обаче влече след себе си последици, на които ние като лекари и хора не може да не обърнем внимание.
- В човешки план какво ви разтърсва най-силно?
- При нас повечето пациенти пристигат в тежко състояние. Има и хубави истории, истории с безспорно хубав финал. Но е абсурдно човек да загине или да се инвалидизира след решение, което в началото изглежда много невинно. Дори да не става дума за много висока скорост, причината може да е несъобразяване с природните обстоятелства. Обикновено паданията са след глупави, много невинни грешки, свързани с повърхността, с недобрата инфраструктура, с лошата стабилност. Тъжно е колко е нелепо всъщност и колко е предотвратимо. Защото тротинетките създават погрешното впечатление, че всичко е много лесно, много достъпно. Това намалява вниманието на хората, намалява усещането им за отговорност, за риска. Не мога да отделя един трагичен случай и да кажа, че е по-трагичен от друг. Трагично е, че си мислил, че няма никаква опасност, а падаш и се чупиш.
- Около какви основни точки гравитира общото предложение на неврохирурзи, невролози и психиатри за превенция чрез по-добра регулация на използването на тротинетките?
- Първо, вече всички би трябвало да разберат, че тротинетките, които са на мода, не може да бъдат третирани като обичайно превозно средство. Трябва да има по-ясни регулации. От една страна, е много важно тротинетките да бъдат по някакъв начин разделени според своята мощност и възможностите по отношение на скоростта на придвижване, тъй като наистина има много мощни, които със сигурност трябва да подлежат на много строги регулации и ограничения. Те трябва да са на различен режим на използване от други, които са с по-малка мощност и рискът при тях, естествено, е по-нисък.
От опита в други държави се вижда, че може да работят механизми като лицензиране, тоест да се изисква даване на право да можеш да шофираш това превозно средство при някакви възрастови граници и съответно да направиш застраховка.
Основното е да има ограничения да не се кара нощем или да поне да има някакво ограничение за скоростта при придвижване нощем, да се регламентира ограничаване на скоростта в зони, които са пешеходни, и най-вече да има по-голям контрол. Разбира се, ние сигурно бихме могли в други общества да разчитаме на съвестта на хората. При нас опитът показва, че трябва контрол и той да е реален. Както и съответните органи, които биха могли да реагират, да не подминават случаи, в които се нарушават правилата на движение от тротинетки, само защото те не са класически превозни средства.
- Към кого адресирате идеите за регулация?
- Най-важно е обществото да бъде информирано за опасностите, които крие неразумното използване на тротинетки. От една страна, адресираме посланията си към обществото, от друга, към институциите, които имат отношение към безопасността. Истината е, че с тротинетките нещата стават предимно на шега и после става голяма беля.
