- Съдебната реформа не се свежда до личности на ръководни позиции в прокуратурата, казва новият председател на Асоциацията на прокурорите в България
- В обвинителните актове е необходимо да се посочват в най-кратка форма само фактите и обстоятелствата, които са пряко свързани с престъплението - това е крачка към преодоляване на бавността в правосъдието
- В НПК има много спънки. Наказателният процес е изключително формален
- НК не отговаря на сегашното развитие на компютърните и информационните технологии
- НК не отговаря на сегашното развитие на компютърните и информационните технологии
- Текстът в НК за безстопанственост насочва към отношения отпреди 1989 г.
- Прокурор Калпачка, защо Асоциацията на прокурорите заедно с Камарата на следователите решихте да направите допитване до колегите ви за конкретни предложения за промени в НК, НПК и съдебния закон?
- Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България са съсловните организации на магистратите. И двете сдружения имат висока представителност, но въпреки това призовахме всички прокурори и следователи, без значение дали членуват в сдруженията, да ни изпратят предложения за промени в НК, НПК и ЗСВ.
До идеята се стигна, тъй като една от основните цели на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) е да обединява магистратите от прокуратурата - както прокурорите, така и следователите, и да защитава професионалните им интереси. Да обобщава и да оповестява мненията и исканията на прокурорите, да пази техните права и да създава условия за изпълнение на задълженията им по закон.
В интерес както на обществото като цяло, така и на магистратите създадохме тази обща инициатива. Многократно сме изразявали мнение, че не сме против провеждането на съдебна реформа, но за нас тя има различно съдържание.
Съдебната реформа не е разделянето на ВСС на два съвета или две колегии, не се свежда до конкретни личности, които да са на ръководни позиции в структурата на ПРБ.
Тя се изразява в това да се предприемат адекватни действия по отношение на премахването на формализма в наказателния процес, гарантиране и спазване на правата на пострадалите и обвиняемите. Както и адекватна правна уредба в материалното наказателно право, отговаряща на нуждите и очакванията на обществото, и не на последно място, гарантиране на правата, интересите и независимостта на магистратите, част от ПРБ.
Обществото ни изисква справедлив и ефективен наказателен процес, то очаква от нас резултати. Затова се обръщаме към колегите - прокурори и следователи, да дадат своите предложения, за да може нашата работа да е по-ефективна и да се създаде обективно усещане сред съгражданите ни за справедливост.
От години прокурорите са обект на всевъзможни законодателни експерименти. Върху нас се стоварват нормотворчески решения, без да бъде отчетено и чуто становището на магистратите, които имат пряк поглед и необходимата експертиза в процеса. А това води до множество проблеми, затруднения при разследване и доказване на престъпления и приключване на делата в разумен срок.
Нуждата от такава законодателна инициатива е видна и осезаема. С нея си поставяме за цел да се оптимизира работата на прокурора, да се повишат авторитетът и доверието към магистратите, да се осъвремени правната уредба, за да се гарантира аргументираност и съответствие с променящите се обществено-икономически отношения, да се намали формализмът в наказателния процес, за да се осигурят бързина, справедливост и предвидимост при провеждането му.
Гласът на магистратите трябва да бъде чут, за да се разбере в каква посока е налице нужда от промени в съдебната власт като един от стълбовете на държавността и върховенството на правото.
- Наказателният кодекс е един от най-променяните закони през последните години, той има над 100 изменения. Не са малко юристите, които ги определят като кръпки. Не е ли по-добре да се напише нов проект, вместо да се правят изменения на парче?
- Известно е, че сега действащият Наказателен кодекс е приет през 1968 г., оттогава е променян и допълван много пъти. Той е основен закон и следва да бъде съобразен с динамиката на обществените отношения - икономически, нравствени, политически, технически. Логично е, че се изисква нов НК. Но нов проект следва да се изготви въз основа на мотивиран, задълбочен подход с осигуряване на обществено обсъждане. Следва да се вземат предвид становища на съдии от ВКС, академичната общност, прокурори, следователи, представители на адвокатурата, експерти от Министерството на правосъдието, МВР, други министерства, ведомства и неправителствени организации. Не само в България, но и в други държави процесът по изготвяне на изцяло ново кодифициране на материалноправната уредба отнема около и над 5 години. За създаването на нов НК ще окажат влияние първо - политическата воля за изцяло нова уредба, подготовката на експертите, които ще участват в изработването му, становищата на представители на научните среди и магистратите, за да се постигне общественото съгласие.
Към настоящия момент политическата воля е насочена към изменения на отделни текстове, касаещи наболели въпроси в обществото ни, като пътния травматизъм, престъпленията, свързани с политическите права, и др.
В Комисията по правни въпроси към парламента се обсъждат и разглеждат множество проекти на ЗИК на НК в тази насока. При съгласие на мнозинството народни представители и в случай на компетентни предложения може да се предприемат действия към изцяло нов НК, който да отговаря на съвременните реалности.
- Кои текстове в НК според вас са остарели и не отговарят на съвременните реалности?
- Необходима е декриминализация на съставите на престъпления, които принципно не са с висока степен на обществена опасност и като цяло се дефинират от колегите като "мъртви текстове". Такива са множество престъпления, посочени в общите стопански престъпления - умишлен банкрут, престъпления против кредиторите, престъпления в отделни стопански отрасли, злепоставяне и др. Ще дам пример и с чл. 219 от НК, който урежда състава на престъплението "безстопанственост". При него е предвидено настъпването на значителни щети на "предприятието" или на "стопанството". Така формулиран текстът насочва към отношения, актуални преди 1989 г. и трудно приложими към пазарната икономика. Следва да се прецени дали е отпаднала обществената опасност на деянията, която да налага наказателноправна санкция, ангажиране на наказателна отговорност и намеса от страна на прокуратурата. Смятам, че трябва да отпаднат от законодателството ни еднаквите състави на административни нарушения и престъпления. Тези случаи на дублиране създават правна несигурност и множество трудности и проблеми в правоприлагането.
При положение че законодателят е сметнал, че обичайната обществена опасност на тези деяния е висока, и поради това ги е въздигнал в престъпления, не следва да приема и закон, в който се предвижда идентично административно нарушение, и обратното.
Необходима е и актуализация на нормата на чл. 93, т. 14 от НК. "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят 3 хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят 12 хиляди лева. Размерите следва значително да се повишат с оглед на икономическата макрорамка в страната, минималната работна заплата и максималния осигурителен праг.
Бих казала, че НК не отговаря на сегашното развитие на компютърните и информационните технологии, не са защитени изцяло и в достатъчна степен посегателствата над киберсигурността, не са уредени престъпленията с криптовалутите, онлайн измамите и др.
Недобрата процесуална уредба в НПК води до липса на ефективно правосъдие. Недобрата материална уредба в НК означава реално декриминализиране на дадено деяние - от престъпно то престава да е такова или то изобщо не е уредено като престъпно.
- Говорите и за промени в НПК, и за отпадане на формализма в наказателния процес. Обяснете какво имате предвид?
- В наказателното производство се следват строго определени правила за работа на всички участници в него. Те правят процеса предсказуем чрез задължителните етапи, последователността и начина на извършване на действията на ангажираните в производството органи, институции и лица. Строгото спазване на правилата дава гаранции за правна сигурност, предвидимост и обективност.
Но когато процедурите са прекалено формални, често водят до забавяне на работата в процеса. В редки случаи поради неволен пропуск или процесуална грешка на магистрата може да не се достигне до повдигане и поддържане на обвинение въпреки наличието на доказателства. Единствено поради причината, че тези доказателства не са събрани по строго фиксирания и излишно утежнен в закона ред. Процедурите следва да бъдат опростени, а процесът по-ефективен и гъвкав, за да не се забавят резултатите от наказателното правосъдие.
В сега действащия НПК са налице множество процесуални спънки, които препятстват изпълнението на заложените цели и задачи. Наказателният процес е изключително формален, което от своя страна препятства правоприлагащите органи да приключват разследването в рамките на законовия и разумен срок, каквито са очакванията на обществото. Вън от горното стандартът, заложен за доказване в българския наказателен процес, е изключително завишен.
Примерите за това са множество: фигурата на поемни лица при извършване на процесуално-следствени действия, невъзможността наблюдаващият прокурор да изисква и разполага с информация, представляваща трафични данни, банкова тайна, данъчна и осигурителна информация, широк кръг от лица, които се ползват от правото на пострадали.
Промени в тази насока в процесуалния закон ще гарантират осъществяване на бърз, справедлив и придвидим процес.
- През последните няколко години на няколко пъти беше лансирана идеята да се опрости обвинителният акт. Тя обаче не беше посрещана добре от всички юристи. Защо смятате, че сега ще се приеме?
- Въпросът за изискванията, на които трябва да отговаря обвинителният акт, също е актуален и следва да бъде подробно анализиран, за да се намали ненужният формализъм. В обвинителните актове е необходимо да се посочват в най-кратка форма само фактите и обстоятелствата, които са пряко свързани с престъплението. Предложения в тази насока следва да бъдат възприети, тъй като това е крачка към преодоляване на бавността в правосъдието, ще се избегнат случаи на ненужно връщане на делата и ще се утвърди централното място в процеса на съдебната му фаза.
В редица европейски държави обвинителният акт е изключително опростен. Това следва да е тенденцията и в България. Целта на наказателния процес е законно и ефективно правосъдие, а не само следване на строги правила, често водещи до изписване на десетки, а понякога и стотици страници от прокурорите при изготвяне на обвинителните актове. Трябва да се намери баланс между гарантиранета на правата на обвиняемите и пострадалите и минимизирането на формализма.
- Законът за съдебната власт също беше сред често променяните през последната година. Доколкото си спомням, миналата година в продължение на няколко месеца той беше обявен за обществено обсъждане. Предложенията така и не стигнаха до пленарната зала. Защо смятате, че вашите ще стигнат?
- Действително се изработиха няколко проекта. В изготвянето им участваха различни екипи на Министерството на правосъдието, отделни народни представители. Повечето от тези предложения бяха по-скоро политически, отколкото експертни. Считаме, че ще бъдем убедителни в професионалните ни аргументи и предложенията, които ще представим. Очакваме те да бъдат разбрани и възприети от законодателната власт.
- Защо сте против командироването на прокурорите?
- Атестирането, командироването и конкурсите са неразривно свързани. Ако се ускорят процедурите за изготвяне на атестациите и за провеждането на конкурсите, ще се ограничи до минимум командироването на магистрати. Командироването не следва да е безсрочно, а да се допуска по изключение, след като се дадат гаранции за ежегодно провеждане и приключване на конкурсите за преместване и повишаване в длъжност, както и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт. В случай че всяка година се провеждат конкурси и те приключват в рамките на съответния 12-месечен период, не би имало необходимост от командироване на магистрати. Към настоящия момент командироване се извършва не по желание на магистратите, не и по желание на административния ръководител на съответния орган, а поради необходимостта от обезпечаване на нормалното функциониране на съответен орган на съдебната система чрез попълване временно на незаета щатна длъжност до заемането чрез конкурс или при заета щатна длъжност до завръщането на титуляра. И всичко това е в резултат от тежките, тромави и твърде усложнени процедури за провеждане на конкурсите.
Съгласно сега действащата норма на чл. 147, ал.4 от Закона за съдебната власт "когато длъжността на прокурор в съответната прокуратура не е заета или прокурор е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия... прокурорът може да бъде командирован за срок, не по-дълъг от 6 месеца, в рамките на 1 година".
Тази норма с оглед на продължителността на конкурсните процедури, формалността на наказателния процес и кадровите проблеми по места в прокуратурите създаде правен хаос. Предлагам командироването на прокурорите да е така, както е уредено при съдиите, да има единен, а не двоен стандарт в третирането на магистратските длъжности.
- Отскоро сте председател на Асоциацията на прокурорите (АПБ), защо приехте да оглавите съсловната организация?
- Заемането на този пост е изключително трудна и отговорна задача, която изисква отдаденост, решителност и целенасоченост. Един от основните аспекти в дейността на АПБ е защита на професионалните права на прокурорите, утвърждаване на независимостта и авторитета им, повишаване ефективността на прокурорската работа и издигане на професионалната им компетентност. Водена от тези идеи и предвид гласуваното ми доверие от членовете на АПБ, приех да стана председател на организацията с надеждата, че ще оправдая очакванията на колегите за промяна и съвместно с членовете на новия УС ще реализираме заложените в концепцията цели и задачи.
CV
Прокурор Елица Калпачка има близо 20 години стаж в съдебната система. Била е последователно младши прокурор в РП - Петрич, прокурор в районната прокуратура в Благоевград, а от средата на 2017 г. до момента е зам.-шеф на същата прокуратура.
През 2023 г. е удостоена с награда на името на италианския магистрат Джовани Фалконе за реален принос в ограничаване на разпространението и употребата на наркотици, проституцията, детската порнография, корупцията, тероризма
