- Още като министър поисках поправка в НК, не се случи, казва бившият социален министър
- Промяна ще има, когато хората около такива "заведения" започнат да сигнализират, а не гледат безучастно. И цялото общество проявява нулева търпимост
- Нашето общество има висока степен на толерантност към насилието. Това над жени, за съжаление, е станало норма
- И ЕК констатира, че социалният ресурс у нас не се насочва правилно и не работи срещу бедността
- Приемно семейство събра пари за операция на болно бебе, грижиха се и за още три, които са осиновени или вече са при близките
- Г-жо Шалапатова, държавата разкри поредния случай на нелегално работещ дом. И не е пресилено да кажем, че е дом на ужасите - хората са упоявани, връзвани, бити. Какво трябва да се промени, за да не говорим повече за нелегални домове? Само инкриминиране при работа на незаконен дом ще помогне ли?
- Полагането на грижа за хора в уязвимо положение без лиценз или контрол на органи за качество на социалната услуга от страна на общината и социалното министерство е недопустимо и трябва да се забрани. Ако няма промяна в законодателната уредба, която да не позволява тази практика, ще имаме много случаи като този в Ягода и с. Изгрев от 2023 г., по който и аз бях ангажирана. Като министър предложих промени в Наказателния кодекс, но резултат все още няма. Промяна ще има, когато хората около подобни домове сигнализират и не остават безучастни. Когато местната власт реагира адекватно, когато прокуратурата приоритизира тези случаи и когато, освен че има наказани лица, обществото прояви нулева търпимост.
- Развитието на едно общество личи в отношението му към най-уязвимите. Децата писаха общ успех 3,53 на държавата в грижата към тях. Защо за поредна година оценката е толкова ниска и къде се провалят институциите в грижата към най-малките?
- 3,53 е много ниско, защото това е оценка за качеството на живота им, тяхното усещане за щастие, за закрила, за средата, която България им предоставя, за да реализират мечтите си.
Много хора трябва да се притеснят от нея. Надявам се, че премиерът ще ѝ обърне внимание и заедно с министрите ще демонстрират по-амбициозна политическа ангажираност за качеството на живот на българските деца, респективно и за подкрепата към семействата. Няма как да има щастливо дете без сигурна, защитена и развиваща семейна среда. Всеки от нас трябва да се замисли какво може да направи за своите деца, за тези на близки роднини и децата в уязвимо положение - всички те са наши деца.
Но тази ниска оценка не ме учудва. Познавам проблемите на децата, защото още от 98-а съм отдала професионалната реализация и голяма част от живота си на тази кауза. Като министър се сблъсках с изключително сериозни предизвикателства и тежко наследство. Ако няма смелост, лидерство и стратегическа ориентация, българските деца ще продължат да страдат и ясно ще заявяват своята ниска оценка за това, което политиците и обществото им дава.
- 35% от българските деца са в риск от бедност - най-много в Европа, същевременно се отделя сериозен ресурс за помощи на калпак, а не според нуждите. Как може да се излезе от този капан на бедността?
- Трябва да има една много сериозна реформа в управлението на държавния ресурс и начинът, по който той се насочва към борбата с бедността. В момента не се инвестира достатъчно в социалната система, а отпусканите пари не се инвестират правилно. Това се потвърждава и от последния съвместен доклад за заетостта на Европейската комисия.
В него се казва, че имаме ниско въздействие на социалните трансфери спрямо останалите страни - членки на ЕС и поддържаме висока бедност, въпреки че голяма част от дори европейските средства са насочени към тази кауза. Именно затова, докато бях министър, заедно с финансовото министерство започнахме разработването на петгодишна рамка на финансови социални инвестиции. Увеличихме редица детски помощи, които с години не бяха пипани, примерно помощта за децата с увреждания. Моят политически ангажимент бе за повече дългосрочни социални инвестиции, така че да догоним европейските страни, като същевременно да са високоефективни.
Инвестираме много средства в социални помощи и услуги, но голяма част от парите изтичат и не дават резултат. За съжаление, сериозен дял са по европейски програми, което означава, че те дори не са приоритетни за българските политици.
От 2018 г. България няма стратегия за детето. А както и Алиса в Страната на чудесата казва: “Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там”. Ние не знаем накъде да отидем. Трябва да променим не само инвестициите, но и системите, структурите, обществените нагласи, така че да изкореним детската бедност, да прекратим жестоките форми на насилие, разпада на семейството, изоставянето, лошата грижа.
Реформата в грижата за децата започна през 2000 г. и влезе в пика си с приемането на стратегията за закриването на домовете. Тя обаче не завърши и не се управлява качествено.
- Защо не завърши?
- Като министър бях поела ангажимент, че за 18 месеца ще закрием последните домове за изоставени бебета и деца. За 10 месеца прекратихме институционалната грижа в един от тези 4 останали дома. Вече над година и половина не съм в МТСП, а колегите след мен не ги закриха. И тези деца продължават да живеят в домове за медико-социални грижи, а това няма нищо общо със семейната грижа. От друга страна, огромен брой деца живеят в т. нар. центрове за настаняване от семеен тип, където липсва персонализирана грижа, вместо в семейство.
- А как може да се промени това?
- Трябва да имаме високо мотивирани, компетентни социални работници, децентрализирани социални структури и отдели за закрила на детето. Без тях не можем да говорим за борба с детската бедност и изолация. Мой основен приоритет бе да изработим стратегия за хората в системата. Да имат адекватно възнаграждение, но и компетенциите им да вървят в крак с проблемите на децата и семейството. Имаме огромна демотивация и отлив на много компетентни хора заради лоши условия на труд, ниско възнаграждение, обществено недоверие, неинвестиране в обучение и в системи за подкрепа. Професионално прегарят и избират друга сфера. Гордея се, че оставих стратегията за развитие на хората в социалната система, но не виждам тя да има годишни планове, нито целенасочена инвестиция и рискът е един добре разработен стратегически документ да остане само на хартия.
Европейската гаранция за детето е много важна програма. През нея се инвестират сериозни ресурси и се дава и методическа насока към страните членки как да се изкорени бедността. Българското правителство заедно с УНИЦЕФ от няколко години апробира в 3 области и 10 общини този подход с много добри резултати. НПО секторът също демонстрира добри практики. Но ние не знаем колко деца в Каспичан например се нуждаят от тази подкрепа. Кои са тези маргинализирани групи? На кой адрес живеят? Знаем ли какво липсва на тези семейства, за да можем да ги подкрепим превантивно, а не когато има криза? Картографиране няма. Нито дефиниция за екстремна бедност.
Реформа означава да знаем къде са децата в риск, да се работи със семействата по индивидуален план със срок, да видим резултати и те да излязат от състоянието на уязвимост, а не всичко да се прави на парче и да се дават помощи на калпак.
- 85% от българите определят приемната грижа като важна, показа проучване на “Тренд” и Националната асоциация за приемна грижа. Защо обаче намалява интересът да станеш приемен родител?
- Като бивш вицепрезидент на Световната организация по приемна грижа познавам много приемни родители от цял свят, познавам природата на тази много комплексна форма на грижа.
Първо трябва да се създадат стандарти за качеството на приемната грижа, да има мониторинг, за да знаем реално как се отразява тя на децата. Сега тя не се издържа от държавата, а от европейски програми. Така казваме на децата и на приемните семейства - ако има средства от ЕС, ще има приемна грижа. Посланието е, че не държим на нея. Точно затова за мен бе много важно да се изработи финансов стандарт. Да имаме точна формула, която да определи истинската себестойност на качествената грижа за дете.
Професията трябва да стане част от класификатора, да се намери формат на трудов договор. В последния ден на мандата ми обявих, че сме готови с нормативна промяна за специален договор за приемни родители с промени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване. Но не чух след това да има предложение за промените. Не може приемните родители да останат да работят на граждански договор.
Те поемат и всички негативи на обществото - наричани са печалбари. Но точно приемните родители, осиновители, близки роднини, които полагат грижи за деца, са системата, която трябва да изградим за грижа за изоставени, забравени и малтретирани деца. Те поемат тъгата на детето.
- Защо има много приемни семейства без настанени при тях деца, а в същото време има деца в центровете?
- Бих задала въпроса: Какво пречи на отделите закрила на детето моментално да изкарат част от тези деца от центровете и да ги настанят в семейство. Не мога да ви дам отговор на този въпрос. Докато бях министър започнахме целенасочена работа, защото има много нисък капацитет в отделите "Закрила на детето". Колегите са оставени да работят в много лоши условия. Те нямат увереност, че притежават нужните знания и умения, за да вземат такова решение, защото то е много отговорно и ги разбирам. Представете си, току-що завършил студент, излиза от университетската скамейка с добра академична подготовка, но никога не е работил с такива тежки форми в човешките отношения, каквито са приемната грижа, осиновяването, насилие, родителски конфликти, разсиновяванията. Това са много тежки травматични преживявания в живота на едно дете. А той ще е човекът, който ще предложи промяна в живота на детето. Няма как, защото е неподготвен, неподкрепен и не е добил нужните умения.
Центровете за настаняване от семеен тип ще останат препоръчаната форма, ако не се повиши информираността на обществото. Много негативи се насадиха към приемните родители. Не трябва да се допуска стигматизация на приемни родители, на осиновители, на близки роднини, които полагат грижи за деца. Защото всички тези хора са всъщност системата, която ние трябва да изградим за грижата за изоставени, забравени и малтретирани деца. Тази система трябва да бъде изградена от уверени хора и те да знаят, че техните съседи, хората в квартала, учителя в детската градина, лекаря и всички медицински лица, треньора на детето, човекът в магазина ще подходи към тях с разбиране, защото знае, че това са хора, които имат по-тежка родителска отговорност. Тоест, като приемен родител, те поемат тъгата на детето. което в много от случаите е изоставено, поне три-четири пъти. И в същото време те поемат и всички негативи на обществото и биват наричани под един знаменател - печалбари, които на гърба на децата ще спечелят милиони левове.
- Как приемната грижа променя счупеното детство?
- На 1 юни бях на празника на децата във фондация "За нашите деца" и срещнах с едно от най-старите приемни семейства у нас. Прегърнахме се и ги попитах каква е съдбата на детенцето, което отглеждат. Разказаха ми, че е новородено, изоставено. То е четвърто изоставено дете в това семейство. Бебенцето се беше гушнало в приемната майка, а бащата ми каза: "Ваня, знаеш ли, четири месеца ни дадоха почивка, но ние няма какво да почиваме с моята съпруга, ако нямаме дете. Всъщност нашият живот е празен без дете". Мисля, че това е петото или шестото дете настанено при тях, като всички са осиновени или са върнати в биологичното им семейство. Освен едно, което е с много тежка съдба. Отделът го е настанил в центъра за настаняване от семеен тип и сега тези двама приемни родители го посещават там. Предстои му тежка операция, но затова пари няма. С помощта на приятели те са събрали нужната сума и ще платят на операцията на детенцето, защото центърът за настаняване не може да поеме този разход. А българското здравеопазване изисква пари за избор на екип, за анестезия, за консумативи, въпреки че имаме безплатно детско здравеопазване. А това дете е 300 пъти по-уязвимо от моите синове, които имат двама родители, и ако, не дай Боже, им се наложи такава интервенция, аз и техния баща ще се справим.
Има много добри истории, но още помня преди години случая на момче, което е от африкански произход и бе настанено при приемна майка, която ме даде толкова много любов, сблъска се с всички обструкции на системата. Всички организацииасе борихме то да получи българско гражданство. Той стана прекрасен млад мъж, които се реализира и откри своя талант - танцува прекрасно. Вдъхновение е за много други млади хора.
Познавам семейство от Нидерландия, което е дало крила на 38 деца. А те имат три свои родни, които са много добре реализирани. Всяка година всички се събират, за да разкажат за постиженията си.
В България приемната грижа не се управлява добре, а и за жалост вече 27 г. не успяваме да я направим успешна, а всички трябва да разберем, че тя дава закрила на повече български деца и по този начин се затварят повече центрове за настаняване от семеен тип, защото голяма част от тях не помагат на децата пълноценно.
-Защо е така?
- Има няколко критерия, по които професионалистите определят коя грижа е по-добра от другата. Първият е дали има индивидуализирана грижа към детето. Ще ви дам няколко примера, когато едно дете е вкъщи, сутрин го събуждаме по име, знаем какво обича да яде за закуска, какво обича за вечеря. Ние знаем кое радва нашите деца, знаем кое ги наранява, знаем с какви предизвикателства в живота трябва да се справят и им подаваме ръка по много нежен, деликатен начин, изследваме техния свят. Ежедневно се опитваме да видим какво фрустрира нашите деца, особено в България, където има агресия, има много ниска култура на отношения между хората. Дори към децата повечето хора са груби. Аз наблюдавам, когато едно дете влезне в обществения транспорт, когато влезне на културно събитие, когато се движи по улицата и не смятам, че България е приятелски настроена към децата. Тоест, когато всичко това се струпа в душата на едно дете и имаме т. нар. ключов възрастен, който знае всичко това, то тогава имаме изграждане на силна привързаност.
В много от центровете за настаняване от семеен тип не се изгражда такава силна привързаност и качествена връзка с всяко едно дете. Факторите са много. Втората причина е, че в един център трябва да има краткосрочна грижа. Искате ли да ви кажа колко са центрове за настаняване от семеен тип за грижа от 24 часа до една година?
- Колко са?
- Един от около 1000, а в останалите центрове детето бива настанявано там и няма краен срок. Това означава, че не бързаме да изведем това дете от тази групова форма на грижа, а в масовия случай там са около 15 деца. Е, вие ми дайте пример с българско семейство, в което двама родители могат да изградят силна емоционална и лична връзка с 15 деца, бидейки персонал на смяна, а текучеството на хора в тези центрове е огромно. Трябва да има лични вещи, трябва да има индивидуална грижа, контакт със семейството, социални контакти с деца от местната детска ясла, градина и училище. Е, в тази групова форма това не може да се изгради. И затова приемното семейство или отглеждането на такова дете при близки и роднини е много по-добра алтернатива.
Бяхме започнали да подготвяме програма за оценка колко от децата в центровете за настаняване могат да живеят успешно в семейна среда, защото бяхме алармирани, че за малка група от тях се изискват групова грижа в център за настаняване от семеен тип, но те са навярно не повече от 100 - 200 деца, всички останали около 3000 трябва да бъдат в семейство. За жалост такава оценка няма все още.
Има много центрове, кметовете кандидатстват по програми, дава им се финансиране и те продължават да използват държавния ресурс, който се генерира и от нашите данъци, но тази грижа не прави децата по-щастливи. Това е сфера, която трябва да се подобри. Центровете няма как да бъдат по-добра алтернатива от семейството, а с една умна реформа може да решат много от проблемите, която препоръчвам и на настоящия министър Борислав Гуцанов. Той е много диалогичен и се надявам, че можем да поговорим по тези въпроси.
- Защо съседи, учители, дори лекари често не сигнализират за насилие над деца - още ли се плашим от норвежци, които ще ни ги откраднат?
- Хората не сигнализират, защото знаят, че няма кой да реагира адекватно. В нашето общество има висока степен на толерантност към насилието. Това над жени, за съжаление, е станало норма, а голяма част от децата са свидетели, което също ги прави жертви на насилие. Най-важното е, че трябва да изградим изцяло нова институционална структурна организация за закрила на детето. Това е и едно от Европейската комисия, които препоръчватада реформираме социална политика, като я направим нужните структурни реформи. Ще ви припомня, че в нашата управленска програма искахме даапревърнем Държавната агенция за закрила на детето в Държавна агенция за правата на детето, която да е ресурсно и властово обезпечена, защото политиките за децата са кроссекторни. Поисках и план за повишаване ефективността на Агенцията за социално подпомагане. Защото има нарастващ брой на децата жертви на насилие, изоставени, разделени от своите родители, в социална изолация. А ние се намесваме, когато детето е вече систематично и системно пребивано, изнасилвано, подложено на психически тормоз. И въпреки всичко професионалистите, които трябва да бъдат първата защитна система около детето и семейството, в някои от случаите абдикират от това да бъдат негова подкрепа. И отгоре на всичко идва и агресивното общество.
- Докато бяхте социален министър направихте план за ранното детско развитие. Какви са вашите наблюдения - изпълнява ли се?
- Разбрах, че постоянната работна група е в застой. За ранното детско развитие все още не съм чула политическа позиция на министрите на образованието и науката, социалната политика и здравеопазването. Това не е добре, защото превенцията на социалните рискове става с инвестиране в щастливото детство още от неговото начало, когато му е време, а не, когато е късно.
Визитка:
- Доктор по организация и управление на социалните дейности от Югозападния университет
- Международно признат експерт по ранно детско развитие, социална подкрепа и закрила на деца и семейства
- Дългогодишен изпълнителен директор на фондация "За нашите деца"
- Първият българин - изпълнителен директор на британската организация The European Children's Trust
- Вицепрезидент на Световната организация по приемна грижа и член на Борда на директорите на мрежа от над 80 неправителствени организации (НПО), участвали в създаването на Конвенцията на ООН за правата на детето Child Rights Connect
- През 2013 г. е заместник-министър на труда и социалната политика в служебния кабинет на Пламен Орешарски
- От 6 юни 2023 г. до 9 април 2024 г. е министър на труда и социалната политика в кабинета "Денков-Габриел"
