- Консултативен съвет помага в работата на местната администрация, казва кметът на града
- Общината изпълнява много амбициозна социална програма
- Туристите се връщат, вече са повече от времето преди пандемията
- По програма тази вечер на площад "Севтополис" ще има концерт германската попзвезда Лу Бега. Как се привлича певец като него в Казанлък, г-жо Стоянова?
- Скоро имах среща с представители на немския парламент в Саксония, които гостуваха в нашия град. Когато заведох депутатите в Музея на розата и те видяха програмата за празника ни, бяха изключително изненадани, че името на Лу Бега е там, и то в кулминацията на тържествата.
Гостите казаха, че това са концерти, които лично посещават и че наистина е голям празник в Германия, когато Лу Бега прави шоу, защото идва с асистентките и с балета си.
Как се привлича звезда като него - първо, със средства, това е истината. Но и с една година преговори преди това. Винаги, когато правим кулминацията на програмата си за Празника на розата,
след коронясването на Царица Роза започваме веднага разговорите за изпълнител през
следващата година
Като се опитваме да надграждаме. Ако помните, на 120-ия празник тук бяха "Бони М" и румънската поп певица Инна, сега е Лу Бега. Надявам се да успяваме да надграждаме.
Освен това се опитваме да осигурим изпълнители за всеки вкус. Тази година в рамките на 122-ия Празник на розата и на кулинарния фестивал "Казанлък мези" в нашия град се изявяват Мариана Попова, Борис Керанов, Борис Солтарийски, Орхан Мурад, Жана Бергендорф, Васко Кръпката, Цветелина.
- Пред кого обаче ще се изявяват те? Местните хора са едно, но успява ли Казанлък да си върне броя на туристите отпреди пандемията от ковид?
- Нещо повече, очакваме да надвишим броя им отпреди пандемията. Тази година имаме много голямо търсене от страна на азиатските туристи, т.е. върнахме тренда отпреди ковида. Това са японци, китайци, цели групи от Тайланд и от Южна Корея - те влизат в празничното ни шествие, без да ги каним.
Имаме пробив и при румънските туристи. Те обичат да почиват на Бяло море в Гърция, а естественият им път натам е през Казанлък. Преди оставаха да нощуват главно във Велико Търново, но вече нощуват и при нас. Положихме доста усилия, за да ги привлечем, но успяхме.
- Празникът на розата, за който наистина се готвите по цяла година, продължава около 3 седмици. Той е важен като основна част от визитката на Казанлък, но нека се върнем към не толкова празничните проблеми на общината. Първо ще ви попитам за Консултативния съвет при кмета - орган, създаден съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той се среща рядко в страната, но при вас не само го има, но и работи добре.
- Да, при нас той наистина се оказа работещ инструмент на местното самоуправление. В момента се състои от 38 души - хора с различни професии, представители на всички населени места в общината и квартали на Казанлък, избрани по демократичен начин.
В началото дори бяха повече, но останаха най-активните. Тези хора
имат свободата да задават теми за работата на кмета,
не само да чакат той да се консултира с тях по въпроси, които са му важни. Тези хора се оказват доста добре подготвени в различни сфери на живота - сред тях има съдии, адвокати, бизнесмени, еколози.
Всеки месец имам определен ден за среща с тях. Правим и извънредни - такава беше срещата ни, на която бяха поставени темите за 2025 г., по които ще работим основно. За миналата година това беше референдумът за съдбата на бившия Дом-паметник на БКП на Бузлуджа, до голяма степен организацията на допитването бе тяхна заслуга.
Вярно, този референдум чисто юридически не успя, но за сметка на това натрупахме опит около него. За тази година сме начертали три основни проблема - чистотата, презастрояването и паркирането.
Голяма заслуга на Консултативния ни съвет е приемането на промяната в Наредбата за такса "Битови отпадъци". Така Казанлък се оказа единствената община у нас, която през миналата година прие наредба за новия начин за определяне на такса "Битови отпадъци" - не според данъчната оценка на имота, както е сега. После законът пак беше отменен - засега до началото на 2026 г., и наредбата ни е само на хартия.
- Много от вашите колеги кметове се надяват на нова отсрочка и споделят за трудности и неизвестни при изготвяне на новия начин за плащане на сметта.
- Това не е полезно за никого, трябват малко усилия, за да се вникне в духа на този закон. Според нас таксата ще бъде справедлива, когато всеки потребител плаща за толкова отпадъци, колкото е генерирал.
За да постигнем това, проучихме много опит от чужбина и се оказва, че най-справедливият начин за българина, защото всяка държава си има своите национални особености на населението, ще бъде,
когато таксата бъде според броя на жителите в даден имот, било на юридическо, било на физическо лице
По този начин се определи и средната стойност за облагане на тон генериран отпадък.
- Някои казват, че за да знаем колко човека живеят действително в даден имот, ще трябва едва ли не да се прави ново преброяване на населението.
- Не, ние като кметове имаме всички данни, които са необходими - както от последното преброяване, така и от изборите, които се правят непрекъснато.
Осъвременяваме списъците на хората в съответните жилищни и нежилищни имоти чрез ГРАО. Е, това, което направихме, бе преброяване на терен - стана чрез кметовете на селата, с участието на хората от Консултативния съвет и с експертния потенциал на общината.
Обходихме цялата община и сега най-вече сме наясно къде има хора, които са в чужбина, а се водят тук по настоящ адрес
и по постоянен. Това всъщност беше основният проблем, защото има много хора, които не са си сменили адресната регистрация и продължават да фигурират в старите си имоти. Ние тази информация я обработихме за една година.
Не сме карали хората да подават сами декларации колко човека живеят в имота, тъй като няма как да ги задължим.
Презастрояването е голям проблем не само на София, но и на градове като Казанлък. Защо? Защото предприемачите имат големи апетити да задоволят потреблението на хората, които живеят в чужбина, имат добри доходи и правят инвестиции в имоти у нас.
Това се получава и в Казанлък. Като се разхождам из града вечер, виждам, че в новопостроените кооперации светят по 2-3 апартамента. Всичко друго е празно, но имотът е въведен в експлоатация. Има акт 16, но тези, които са закупили жилищата, не ги обитават.
Този апетит на предприемачите се съсредоточава в центъра на града, пак по националния характер и разбиране на българина. Защото всеки иска да си купи имот в центъра. Това кара предприемачите да купуват малки парцели, къщи и на тяхно място да строят многофамилни жилища.
Този проблем при нас започнахме да го решаваме с промяна на общия устройстен план. Основно при застрояването в централната градска част, за което в момента е позволена височина на новите сгради до 26 метра. Т.е. в нашия град няма как да бъде построен небостъргач.
След това имаме една подзаконова норма - наредба №8, която въведохме. Тя регламентира точно тези параметри на застрояването, вида, изгледа на сградите.
Тя ще претърпи малко корекции в посока как да се изпълнява плътността на сградите, колко процента да бъде озеленяването, защото едно от слабите места в Закона за устройство на територията е, че проектантите изпълняват желанията на инвеститорите почти 100% по отношение на застрояване и си позволяват да озеленяват дори терасите. Нещо, което стана обичайно в цяла България - това вече няма да може да се случва в нашия град.
Правихме немалко обсъждания по темата и имаме подкрепата на проектантите и инвеститорите. Те самите са съгласни с това, за да избегнем презастрояването.
По отношение на паркирането - наличието на гаражи е много важно изискване
То и сега се третира в Закона за устройство на територията. Там сме много стриктни, искаме проектантите да не чертаят гаражите на новите сгради на хартия, а да ни ги показват на терен. Това е наше искане от много години, но въпреки всичко паркоместата са малко по закон.
Защото законът изисква при проектиране на сградата да има по едно паркомясто на апартамент, но колко са вече семействата само с един автомобил?
В Казанлък имаме още един голям проблем - борбата с незаконните гаражи, изградени на общински терени. Вече сме на финала за неговото решение.
В Стара Загора премахнаха незаконните гаражи по-рано, ние се сетихме малко по-късно в демократичните години. Започнахме преди 6 години поетапно да премахваме незаконните гаражи, като се ангажирахме там, където ги премахнем, да възстановяваме напълно инфраструктурата.
Вече са премахнати 4800 гаража от общинска земя,
остава да вдигнем още 1460. Те вече са описани, хората са предупредени и са им връчени заповеди за доброволно премахване.
Поне 40% от гражданите наистина вършат това доброволно, защото виждат какво остава след премахването на гаражите - на тяхно място се правят паркоместа, зелени площи, детски площадки.
Дали сме и възможност на мястото на премахнатите незаконни ламаринени гаражи общината да осигури на казанлъчани места с отстъпено право на строеж за масивни гаражи. В момента пускаме такива търгове, с предимство са тези, които живеят в дадения район.
Имаме над 10 проекта за такива гаражи. Сега не мога да дам точна статистика, но сигурно с приоритет за живеещите ще има над 2 хил. нови места за паркиране.
- Казвали сте и друг път, че има и проблеми, чието решение не е по силата на общините, за тях трябват и законодателни промени. Какво имате предвид?
- Ще поставя публично за решение 3 проблема, по които нашата администрация работи, но съм сигурна, че и всички администрации в страната срещат трудности, защото въпросите се третират от поднормативни актове и наредби, създадени отдавна, но действащи и в момента.
Единият въпрос третира частните автогари на територията на общините, в които няма изградена общинска автогара, а има общински транспорт. Нашата например е частна с приватизацията на ДАП-а в началото на 90-те години на XX век.
Частните автогари според една стара наредба се третират като място, на което общинските автобуси задължително трябва да тръгват и да спират като начална и крайна спирка. Но първо,
частната автогара не се поддържа добре и не
предлага добри условия за пътниците
Второ, нашата частна автогара се намира в единия край на града - до жп гарата, и един пенсионер от Голямо Дряново например или от Бузовград, който отива с автобус на пазара, няма как после от пазара да отиде чак до автогарата, за да си хване автобус за обратно. Той си го взема от спирката в града.
Но наредбата така третира въпроса, че собственикът на авторагара - в случая частна фирма, може със съдебни решения да принуди общината да си направи автобусните разписания така, че нейните автобуси да престояват на тази автогара, като при това си плащат за престоя там.
А това е чист рекет, макар и законен.
Вторият въпрос, който третира неуредена със закон нормативна база, е ангажиментът на всички фирми, които се занимават с търговска дейност - от рода на магазини за хранителни и нехранителни стоки, ресторанти и кафенета, да сключват договори с оторизирани фирми за оползотворяване на отпадъците от хартия.
Тук българинът е намерил вратичка в тази нормативна база да се сключват фиктивни договори за пред проверяващите. Да, фирмите имат договори, но никой не си прави труда да извозва тази хартия и пластмаса отделно, не я депонира и не плаща за това, а пълни контейнерите по места и те се извозват от общината за сметка на всички данъкоплатци.
В закона според нас трябва да се допълни нормативна уредба, която да казва, след като се сключи такъв договор с оторизираната фирма, какъв е контролът, защото общината няма как да контролира това.
Третият въпрос, който също иска законодателна промяна, е свързан с
подмяна и генериране на употребени автомобилни гуми от местата, където те се сменят
Създадоха се т.нар. хотели за гуми - това са фирмички, които подменят автомобилни гуми и ги събират нерегламентирано, след което ги изхвърлят на нерегламентирани за това места.
Отделно пък гражданите изхвърлят вече употребяваните гуми в контейнерите за битов отпадък. Всъщност нормативната база третира донякъде този въпрос - в смисъл, че фирмите, които изпълняват тази дейност, трябва да имат сключени договори с оползотворяващи фирми, които да извозват и изгарят гумите, но и тук договорите са фиктивни и няма контрол.
За тези проблеми по принцип сме говорили с народни представители от района, които имат право на законодателна инициатива. Предстои нашият консултативен съвет към кмета да изработи конкретни предложения за законодателни промени и текстовете ще бъдат внесени в парламента от нашите депутати.
- И тази година община Казанлък има бюджет над 100 млн. лева. В него местните данъци и приходи не се променят в сравнение с миналата година, но въпреки това отново залагате на общинска социална програма, която се финансира изцяло от собствените на общината приходи в този бюджет?
- Да, изпълняваме сериозна социална програма, насочена към различни наши съграждани.
Вече 5-а година общината подпомага по определени критерии младите семейства с деца, като им осигурява ваучери на стойност 500 лева на година за храна и пелени на бебетата. Вече раздадохме първите 38 ваучера за тази година - на 20 момичета и на 18 момчета.
Помощта не е за всички. Част от изискванията са родителите да бъдат осигурени, да имат постоянен настоящ адрес в нашата община, да имат определена степен на образование и заетост.
Подпомагаме с по 3 хил. лева на година медицински сестри от нашата болница за стаж и обучение. Младите лекари получават същата сума за специализацията си. Разбира се, условието е да продължат да работят в болницата на Казанлък.
Тази година бяха приети още две социални програми. Първата е за финансиране на лечението на деца с тежки множествени увреждания. Втората е за превенция на рака на дебелото черво с профилактични прегледи на населението на общината над 50 години.
Те ще се правят напълно безплатно за гражданите, които пожелаят, в казанлъшката многопрофилна болница.
ВИЗИТКА
Галина Стоянова е родена на 19 октомври 1964 г. Тя е магистър по педагогика от ПУ "Паисий Хилендарски", била е директор на ЦДГ във фирма "Арсенал" в периода 1995-2004 г.
През 2004 г. започва работа в община Казанлък, през 2007 г. става административен секретар на общината след спечелен конкурс. В периода 2009-2011 г. е зам. областен управител на Стара Загора.
Кмет на община Казанлък от 2011 г. досега, кара четвърти мандат с листата на ГЕРБ.
