Ако в продължение на години европейското статукво бе силно моделирано от идеологията на левия постлиберализъм, който създаде проблеми като масираната нелегална миграция, радикалния зеленизъм и културния авангардизъм (woke), то отиването в другата крайност и препоръчването на една алтернативна "Европа на нациите" е не по-малко илюзорна и опасна като идеологическа заблуда.
"Федерализиран и бюрократизиран" не са неразделни сиамски близнаци когато говорим за ЕС. Практичното отношение към реформирането на ЕС предполага необходимост от прилагане на по-силна федерална структура в сектори като финанси, отбрана и сигурност, търговска политика и по-силна децентрализация - "национализция" и регионализация - в други сфери като образование, култура, екология и данъчна политика. Не може да продължава това статукво, което позволява на арогантни и обслужващи антиевропейски интереси индивиди на власт като Орбан в Будапеща да изнудват всички партньори в ЕС - особено след като прибират от "бюрократизирания Брюксел" огромни суми, принадлежащи на всички нас.
Виждаме посоката, в която се развива съвременния свят - възраждане на яростно геополитическо съперничество отвъд всякакви принципи, общи норми и стандарти на международно поведение. Какви шансове имат европейските страни поотделно в тази международна среда, ако бъдат реализирани определени популистки възгледи отдясно, целящи редуциране на ЕС до зона за свободна търговия - с каквато европейската интеграция започна преди почти седем десетилетия? Докога силните на деня ще се опитват да налагат с арогантна сила интересите си на Стария континент под претекста, че "не знаят телефона на Европа"!
Аргументът, че в Европа е време за консерватизъм не е валиден по отношение на опитите за такова "раздружаване" или "национализиране" на ЕС. Консерватизмът е система от прагматични убеждения, която подхожда разумно към съотношението между статукво и промяна. Всяко статукво - дори и най-нежеланото - има достижения, които си заслужава да се съхранят. Всяка промяна - дори и най-желаната - носи рискове да се унищожат трудно постигнати ценности и резултати в полза на илюзорни идеологически цели. Тези, които искат "раздружаване" на Европа не са консерватори, а популисти, които имат дневен ред, натоварен с не по-малко излюзии и рискове, отколкото левия радикализъм.
(От фейсбук)
