- Стотици книги за родители, за перфектност и саможертви - това често ги плаши
- "Старите" бракове страдат от отчуждение, "младите" трудно се справят с конфликти
- Националната статистика отчита спад на бракове и разводи през 2024 г. в сравнение с предходната, но тенденцията е отчетлива още от 2022 г. Според вас каква е причината, г-жо Мантовска?
- Спадът в броя на браковете не е случаен или краткосрочен. Това е тенденция, която започна по време на пандемията, очаквано, но се ускори в последните две години. През 2024 г. браковете са по-малко и от 2020 г. Причините са комплексни. От една страна, има социални и културни промени - младите хора все по-малко виждат в брака задължителна стъпка към създаване на семейство. От друга страна, наблюдаваме и промяна в самата ценностна система - автономията и личното развитие често се поставят наравно или дори преди съвместния живот. Бракът престана да бъде културна даденост. Той все повече се възприема като “личен избор”, а не “естествена стъпка”. Дори в двойки с деца виждаме тази промяна - желанието за обвързване остава, но формата му е различна. Влияние оказват и демографски промени, както и по-късната възраст за създаване на семейство и сключване на брак. Забележителен е спадът на браковете сред мъжете и сред жените във възрастовата група 20-29 години - 49% разлика между 2014 и 2024 година, най-голям абсолютен спад от всички възрастови групи.
- Друга статистика от преброяването през 2021 г. показва, че без брак живеят 17,4% от всички семейства в страната. А семейните двойки с деца, живеещи в съжителство без брак у нас, са 27,3%. По-изгодно ли е на хората да не се вричат в гражданското?
- Много двойки днес предпочитат партньорство без формален брак като осъзнат избор. Причините са различни: някои смятат, че любовта не се нуждае от подпис; други - че бракът няма да добави стойност към вече стабилната им връзка. Има и прагматични аргументи, свързани с имоти, наследяване, кредити. Няма значими данъчни облекчения или други държавни политики, които да правят брака икономически привлекателен. При раздяла, особено ако няма деца, процедурата е значително по-лесна. В основата обаче стои променената представа за това какво е стабилна връзка. Младите хора не смятат, че формалността гарантира близост, нито че бракът предпазва от раздели. Точно обратното - те търсят устойчивост през автентична комуникация, съвместимост и уважение, не през институционална обвързаност.
- Впечатляващ скок има в дела на самотните родители - от 1985 г., когато са били 7,7%, до 2021 г., когато стават 21,9%. Какви са причините?
- Този скок не е просто резултат от увеличен брой разводи. Той отразява новата реалност на родителството. Все повече хора, особено жени, избират да бъдат родители дори и без партньор. Има и значително по-голяма готовност да се излиза от нефункционални връзки, особено ако партньорът е емоционално или физически отсъстващ. Има и един по-дълбок социален пласт: когато обществото не предлага устойчиви структури за подкрепа на семейството - като детски градини, гъвкава заетост, психосоциални услуги - тогава цялата тежест пада върху единия родител. Обикновено това е майката. Но парадоксално, в това натоварване мнозина откриват и автономия, и себеуважение. Може би тук е добре да споменем и отчуждаването на единия родител от другия, най-често бащата. Това може да се тълкува като избор на майката да е самотен родител, но не и на бащата да се откаже от децата. Както знаете, темата за отчуждаването все по-често се осъжда в публичното пространство. И макар статистически, е важен напредък. Всяко дете се нуждае от връзка и с двамата родители винаги когато това е възможно да се запази, независимо от усложнените отношения в партньорската двойка.
- Консултирате брачни двойки - има ли генерационни различия във взаимоотношенията им, за които търсят вашите съвети? Ако има, какви са?
- Да, може да се обобщят някои поколенчески разлики, свързани и с различните етапи от жизнения цикъл, в които хората от различни поколения се намират. Поколенията, родени през 60-те и 70-те, например, често са израснали в контекста на “задължението към брака”. За тях любовта е по-скоро тиха, търпелива, но понякога и неудовлетворена. Те често търсят помощ, когато вече се е натрупало много неизговорено напрежение. Те са и в по-зрял етап на живота си, много от тях са с вече пораснали деца, напускащи дома.
Милениалите и поколение Z идват с различни въпроси: “Защо не се чувствам свързан/а?”, “Нормално ли е да се чувствам така още в първата година на връзката?”, “Това ли е човекът за мен?”, “Готов/а ли съм за деца?”. Те търсят не просто устойчивост, а емоционално съответствие. За тях любовта трябва да е взаимна грижа, ясно изразена привързаност и съвместимост на житейския стил. Иска ми се и да допълня, че подобни обобщения е трудно да се правят, защото въпреки някои сходни тенденции всяка партньорска двойка идва със своите съкровени затруднения и модели за справяне.
- Любопитна е статистиката за средната продължителност на един брак у нас - 15 г. Кое най-често разделя по-възрастните двойки и кое - по-младите?
- При по-възрастните двойки най-честият проблем е емоционалното отчуждение. След години на съвместно живеене, отглеждане на деца и справяне с житейски предизвикателства партньорите понякога се оказват непознати. Липсата на грижа за интимността - не само физическа, а и емоционална, води до усещане за самота в двойката.
При по-младите причината често е липса на умения за справяне с конфликт. Те имат високи очаквания към връзката, но понякога ниска търпимост към несъвършенствата. Естер Перел, семеен терапевт, която работи в САЩ и Европа, има една много любопитна метафора. Тя говори за любовта като за растение - в началото на връзката то е като красива орхидея, която е свидна и на двамата партньори, те се грижат за нея, поливат я, проверяват почвата и другите условия, за да процъфтява. А след раждането на децата е като кактус. Ако веднъж месечно се сетят да го полеят и да проверят как е - чудесно. И ако този кактус не получава грижа и веднъж месечно дори, скоро се появяват признаци на отчуждение, раздразнение, сравнение. Теорията на Готман е много ценна в такива случаи - неговите изследвания показват, че не е важно дали има конфликти, а как партньорите се справят с тях. Презрение, отбранителност, критика и отдръпване - това са предвестниците на раздялата. Моята покана към семействата е да изградят свои собствени ритуали за свързване след конфликт, да говорят открито за различията си, да търсят път обратно към орхидеята.
- Какво събира хората във втори брак? И какви проблеми споделят като тревожни в опит да го задържат?
- Вторите бракове често започват с по-голяма зрелост. Хората вече знаят какво не работи, какво е важно за тях и какво не са готови да пренебрегват. Те влизат в новата връзка с повече осъзнатост, но и със своя “багаж” - преживени разочарования, страх от повтаряне на стари модели. Чудесно е, ако са имали възможност осъзнато да работят със семеен консултант или друг вид терапевт върху този “багаж”, за да освободят поне част от него, преди да влязат в следващата сериозна връзка. Важно е и да се погрижат как да включат в новото семейство децата от предишни връзки. Най-честите затруднения са свързани с интеграцията на различни семейни системи - как да бъдат справедливи към всички деца, как да извоюват време за партньорската двойка без чувство за вина, как да изградят доверие при вече преживяно предателство. Те често се нуждаят от подкрепа, за да балансират любовта и лоялността в сложни житейски конфигурации. От друга страна ми се ще да отбележим и силата на тези изградени семейства с опит. Те имат и много воля да вложат себе си във връзката, имат по-малко илюзии, по-реалистични очаквания. Когато предишната раздяла е свързана с личностно израстване, по-дълбока саморефлексия и осъзнатост, това са значителни ресурси в изграждането на нова стабилна партньорска основа.
- Националната статистика не е оптимистична и за ражданията на дете/деца - през 2024 г. те са с 6,6%, или 3769 по-малко в сравнение с 2023 г. Къде откривате спирачките?
- Днешните бъдещи родители не са просто по-взискателни - те са и по-притеснени. Несигурността - икономическа, екологична, социална - кара мнозина да отлагат, а някои дори обмислят и да се откажат от идеята за деца. Все по-често чувам: “Не съм сигурен/а, че мога да осигуря бъдеще на дете в този свят”. От друга страна, родителството се преживява като много по-интензивен ангажимент - с очакване за перфектност, саможертва и непрекъсната грижа.
В момента само в България има над 1500 книги за родителство в обращение - съосновател съм на фейсбук групата “Читателски клуб “Детето и ние”, където говорим именно за книги за родителска и детска психология. Цялото това леснодостъпно знание понякога плаши, защото създава нереалистични стандарти, дори някои са срещу интуицията ни като родители. Хората искат да бъдат добри родители, но често се чувстват неподготвени. Ако обществото предложи по-солидна мрежа от подкрепа, включително достъп до психотерапия, ясли, гъвкави работни модели, тази тревожност ще намалее.
В различни проекти с “Академия за родители” и “Осъзнати родители” се стараем да работим в тази посока - да се променят обществените и работодателските практики за по-голяма подкрепа на (бъдещи) родители. Наскоро участвах в “Академия за бременни”, и разговарях с много двойки в очакване на дете. И си припомних, че от еволюционна гледна точка никога не сме се подготвяли да отглеждаме децата си в такава самота. Африканската поговорка, че за да отгледаш дете, е нужно цяло село, е вярна и за майката - за да е подкрепена една майка, е нужно цяло село.
- Тази година на 1 януари проплака първият представител на поколението Бета - бебето Крум, за което се твърди, че може да доживее XXII век. Според футуроложката Мариана Тодорова тези деца ще са по-склонни в зряла възраст да отглеждат други, на които не са биологични родители. Вашата практика като семеен консултант какво ви подсказва?
- Тази прогноза ми се струва донякъде възможна, дори вече започваме да виждаме някои тенденции. Семейството все по-често се преживява като емоционална общност, не само като биологична. Виждам мъже, които отглеждат деца на партньорките си, жени, които осиновяват заедно, двойки в еднополови връзки, които създават стабилни и обичащи домове. Поколението Бета ще расте в свят, в който принадлежността няма да зависи от кръвна връзка, а от избора да бъдеш част от общност. Това е и предизвикателство, и възможност. Ако дадем добра основа на тези деца като общество, като родители, като професионалисти, те могат да изградят нова, по-гъвкава и по-свързана идея за семейство.
CV
Ели Мантовска е родена през 1979 г. в София
От 2019 г. подкрепя семейства в родителски предизвикателства
Ученичка е на международно признати психолози и психотерапевти, автори, издавани в редица държави и в България - д-р Лора Маркам, д-р Гордън Нюфелд, д-р Лорънс Коен
Дипломант магистър по “Психология на развитието” и “Психодрама” към Нов български университет и семеен консултант в супервизия
Работи с деца и семейства в столичен детски център
Създател е на консултантската практика “5 под 5” и редица курсове в подкрепа на родители и двойката към “Академия за родители” и “Осъзнати родители”
Академичните ѝ интереси са по темата за състраданието към себе си
От 26 години работи в сферата на обученията, знанието и междуличностните взаимоотношения
Майка е на близначки на 10 г. и момче на 6 г.
