Когато на 23 г. за пръв път видях Лондон, имах чувството, че се прибирам у дома, казва авторката
Известната журналистка Лияна Панделиева се вдъхновява за новата си книга “Англия, както я обикнах” от пътуванията и изживяванията си в островната страна. Премиерата на новото издание бе във вторник вечерта, а на 31 май, събота, то ще бъде представено на Пролетния панаир на книгата на щанда на издателство “Труд”.
От Панделиева читателите ще научат изключително интересни факти, като например как дъщерята на бедна вдовица се издига до втората най-богата жена след кралица Елизабет I и ще бъде далечна прабаба на бъдещия крал Уилям V; как английска пиратка е главорез и благородник, учтиво опростена от кралицата; как най-нещастната кралица създава най-бляскавото конно надбягване и др. “Англия, както я обикнах” е разказ за доброто, достигнало до нас през времето въпреки болките, които струят от историята.
- Защо точно Англия, и то “както я обикнах”, г-жо Панделиева?
- Бях на 23 г., когато спечелих конкурс за млади журналисти на Би Би Си. Докато самолетът плавно се снижаваше над Лондон, усетих странното чувство, че се прибирам у дома. Години по-късно дъщеря ми бе причина да купя дебел исторически роман за Хенри VIII, който ѝ подарих за Коледа. За Нова година тя ме помоли да купя следващата книга от поредицата на Филипа Грегъри. И така, 15 исторически саги по-късно, които обхващат най-буреносния период в средновековната английска история, в Лондон взех интервю от писателката. Публикувам го почти в началото на книгата и то обяснява много от посоките, в които тръгвам.
- Колко са местата, които сте посетили, за да напишете книгата?
- Оказаха се 59 без Лондон, но за Лондон разказвам най-малко. Туристите отиват там, виждат набързо най-популярните места, понякога посещават концерти, музеи, но в организирани пътувания никой не им показва най-впечатляващото. Открих, че Англия отвъд столицата е обсипана с цветя, вдъхновяваща, населена с усмихнати хора с благи нрави.
- Защо направихте и фейсбук страница със снимки на всички места и личности, за които разказвате? QR кодът на гърба на книгата ви води към нея.
- Живеем в технологично най-лесното време за споделяне на изображения. Фотографията е моя страст от години и затова не просто изсипвам едни снимки, а разказвам под тях точно за какво се отнасят. Така всеки от телефона си ще вижда и местата, и образите, за които разказвам.
- Кое е най-странното място, което посетихте от тези 59 селища?
- Категорично катедралата в град Труро. Там видях на живо вяра с облаги! Когато отворихме тежката резбована старинна порта с приятелките ми, вътре се оказахме във величествена сграда, блокирана от десетки метри стойки със закачалки с дрехи и подове, покрити с разхвърляни найлони. Оказа се, че съществува практика църквата да отдава под наем за няколко часа площта си за магазин на компания, която продава единични бройки нови дрехи и втора ръка. Работното време е до 16 ч., когато започва службата. Вярващите се настаняват, където им е удобно, може и между закачалките, а преди това са имали удоволствието да си купят нещо на изгодна цена. Сбутахме се и опитахме да си представим как същото се случва в “Св. Ал. Невски” например. А за десерт мъжът на касата се оказа българин.
- На кои личности отделяте внимание в книгата си?
- Те са неразделни от местата, които посетих. Веднъж в църква от ХІІ век започвам разговор със свещеник, потъваме в дълбок исторически дебат, той ми разкрива невероятни подробности за историята на църквата, аз трескаво водя записки и изведнъж свещеникът казва: “Знаеш ли, само на 13 км оттук се намира гробът на…”. И вече имам нова посока, нова история.
Уникалното на тези малки уютни селца е, че крият сърцевината на нишка от личности и събития, която се протяга до наши дни. В селцето Ензър, което нито един турист няма целенасочено да посети и което е очарователно, се намира гробът на сестрата на президента Джон Кенеди - Катлийн. Тя е била омъжена за един от лордовете Кавендиш. А ако сега започна да говоря за Кавендиш и техните предци и съвременници, няма да ни стигне вестникът.
- Всъщност историческа ли е книгата?
- Тя е за историите, които извират от места, които на пръв поглед изглеждат като архитектурни резервати или паметници на културата. Всяко от тях е опаковано в гигантска паяжина на времето и онова, което ме караше неведнъж да настръхвам, са приликите с нашето време: корупцията, връзкарството, семейното израстване чрез властта, обогатяване на преданите на монарха, смазването на инакомислещите. Светът не се е променил, но поне милостиво са премахнати кладите и обезглавяването.
Само Хенри VІІІ издава 72 000 смъртни присъди и сред тях са духовници, две съпруги, роднини по кръв, съмишленици и приятели.
С моята приятелка Мая, която присъства в много от тези преживявания, тръгваме към дворец, но по пътя спираме да се порадваме на свободно живеещите сърни, елени, зайци. Без значение дали сме в района на забележителен исторически обект, или крачим край ливада с любопитни крави, хората са дали всичко от себе си, за да опазят природата, красотата, чистотата, сградите. Това е много зареждащо. В едно от тези села цяла улица е с непокътнати къщи, построени през 1380 г., а днес за правото да живеят в тях хората се явяват на конкурс пред специална комисия.
- Как ви хрумна да присъствате на коронацията на Чарлз ІІІ?
- На поляната около Бъкингамския дворец и по протежение на булевард “Мол” бяхме над 50 хил. души още от преди нощта на коронацията и с приятелката ми Мая сме сред многото ентусиасти, на които това е хрумнало.
Емоцията е незабравима, макар че, ако някой ми беше казал, че ще стоя права на едно място 9 часа и половина под проливен дъжд и с алпийско облекло под дъждобрана, нямаше дори от къщи да изляза. Докато чакахме, се запознах с австралийка на 76 г., родена във Великобритания. Оказа се, че с родителите си присъствала на коронацията на кралица Елизабет и призна, че все още ѝ е трудно да изрича “Боже, КРАЛЯ ни пази”!
- На премиерата на книгата ви присъстваха ваши приятелки, пременени с официални шапки, с каквито всички сте били на най-прочутите конни надбягвания в Англия - “Роял Аскот”.
- Кралица Ан поставя началото през 1711 г. Тя създава Великобритания през 1707 г. Кралица Ан е сред най-трагичните монарси, защото ражда 17 деца, но нито едно тях не оцелява. Традицията на надбягванията обаче е непоклатима. При първото си посещение на “Роял Аскот” снимах Елизабет II, а само дни след коронацията на Чарлз ІІІ компания от 15 българи и чаровен италианец - Клаудио, съпруг на една от девойките - видяхме от една ръка разстояние първото пристигане на краля и кралицата. От векове съществува точно определен дрескод и жена без шапка и мъж без цилиндър не могат да влязат.
- На 31 май, събота, когато е рожденият ви ден, от 14 часа ще сте на щанда на издателство “Труд” на Панаира на книгата. Защо решихте така да празнувате?
- Всеки може да празнува в заведение, с почерпки и напитки. Незабравимо ще е да отбележа 55-ия си рожден ден с книгата, която написах с толкова любов и да я споделя с всеки, изкушен да научи още нещо за драматичната през вековете, цветна и вдъхновяваща Англия днес. Началото е в 14 часа.
