- Липсата на интерес е най-силно изразена сред най-младите - под 30 г.
- Един от десет души е прочел повече от 10 книги през последната година, показва проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа"
Над 80% от българите определят четенето на книги като важно. 30% заявяват, че изобщо не четат книги. Сред четящите се откроява интересът към художествената литература и предпочитанието към хартиен формат на книга.
Това се вижда от проучване на Изследователски център "Тренд" по поръчка на "24 часа".
Четирима от всеки десет души (43%) признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години. Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.
Основната причина сред тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес (43%), следвана от липсата на време (34%).
Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 години. 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите (61%).
Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги
Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани.
Почти една трета (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са
криминалните романи и трилъри (24%),
съвременната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след препоръка от приятел, познат или роднина – това посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета (19%) разчитат на информация от социалните мрежи.
По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.
