5 групи по богатство в Европа, ние още сме в последната
Евростат публикува предварителни оценки на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението през 2025 г. Според данните десет страни от Европейския съюз имат БВП на човек от населението над средния за ЕС, шест страни са между 90 и 100% от средното за ЕС, три са между 80 и 90% от средното, пет са между 75 и 80% от средното и три са под 75%.
Няма изненади при най-богатите страни с БВП над средното – това са Люксембург, Ирландия, Нидерландия, Дания, Австрия, Белгия, Германия, Малта, Швеция и Финландия. За последното десетилетие има само две промени в групата – Малта влезе в групата на най-богатите, докато
Франция изпадна, макар и с малко
Финландия също наближава границата за изпадане заради негативните ефекти от войната в Украйна. Интересно е, че единствената страна, влязла в групата на най-богатите, е нова членка на ЕС - Малта, която е и част от еврозоната.
Значително повече промени има във втората група – на средно богатите страни с БВП между 90 и 100% от средното. От една страна, Франция изпадна от горната група, а от друга, Кипър, Словения и Чехия влязоха от долната. Стабилни тук са Италия и Испания, която свива разликата с Италия. Най-бързо развитие в тази група отчитат страните от еврозоната Словения и
Кипър, който е съвсем близо до влизане в групата на най-богатите
Изцяло подновена е следващата група в класирането - на страните с БВП между 80 и 90% от средното. Тук са Литва, Португалия и Полша, като и трите идват от долните групи. Литва, която е част от еврозоната, е на горната граница и е въпрос на 1-2 години да премине в горната група. Полша току-що влезе в нея и е на долната граница, но с тенденция нагоре.
В подгряващата група, между 75 и 80% от средния БВП, са Естония, Хърватия, Румъния, Унгария и Словакия. Първите три страни са съвсем близо до границата на горната група, но тенденциите са различни. Естония беше ударена от войната, но при първи полъх на възстановяване ще влезе в горната група. Новата членка на еврозоната Хърватия отчита феноменални темпове на настигане през последното десетилетие и също е на косъм от горната група. Румъния е в подобна позиция, но заради кризата там вероятно ще има нужда от известно време да отиде по-нагоре. Унгария и Словакия са на долната граница на групата, като Словакия леко потъва надолу през последното десетилетие и дори може да изпадне.
В последната група - на най-бедните страни, са Латвия, Гърция и България. Но има кардинална разлика между трите. Гърция релативно не мърда – преди десетилетие беше с 31% по-бедна от средното в ЕС, а сега е 32% под средното. Латвия вече достига около 71% от средното в ЕС. България настига най-бързо, с цели 19%. Преди десетилетие България беше с 51% по-бедна от средното в ЕС, а сега е 32% под средното. Преди десетилетие бяхме на 20% зад Гърция, а
сега вече настигнахме гърците
Не бива обаче прекалено да се възгордяваме – все пак не е толкова трудно да настигнеш спрял автомобил. Преди около две десетилетия, когато влязоха новите членки на ЕС, всички страни от Източна Европа бяха по-бедни от Гърция. Към днешна дата вече 10 източноевропейски страни са по-богати от Гърция и една – България, е наравно с нея. Разбира се, Гърция също помогна заради спукването на дълговия балон и мъчителната криза преди 15 г. Но в последните години тя вече излиза от дълговите проблеми и спря потъването, даже леко започна да се оттласква от дъното.
Южните ни съседи няма да се дадат толкова лесно, но все пак имаме шанс да ги изпреварим до 1-2 години. А след това? Кога ще настигнем водещите страни в региона и кога ще наближим богатите западни икономики?
В последното десетилетие се оформиха три групи страни в Източна Европа.
Едната е извън ЕС и изостава значително по икономическо развитие - тук са Западните Балкани, включително Сърбия, Босна, Албания, Македония, както и Молдова и Украйна. Всички те са по-бедни дори от Гърция и България и имат шансове за настигане само ако бързо се присъединят към Европейския съюз.
Втората група са страни, които настигат по-бавно заради вътрешни проблеми, войната в Украйна и американските мита – това са Словакия, Естония, Чехия и Унгария. Тези страни имат шанс за ускорение след края на войната в Украйна и сериозно вътрешно преструктуриране.
В третата група са
страните с най-бързо настигане
за последното десетилетие, въпреки всички кризи в този период. Тук са Румъния, България, Хърватия, Литва, Полша, Словения и Латвия.
Почти същите страни без Словения са водещи по настигане и през последните 20 г. Това е референтната група за България – ако погледнем постиженията на страните от тази група, можем сравнително точно да прогнозираме какви са перспективите за нас.
Нека вземем Полша за пример. Сега България е на 68% от средното ниво на БВП в ЕС, а Полша беше в това положение през 2014 г., т.е.
България изостава от Полша с 11 г.
Сега Полша е на ниво 81% и ако се движим със скоростта ѝ, можем да очакваме и България да стигне това ниво след 11 г. Ако обаче настигаме със скоростта на Литва, можем да се справим за 6-7 г., а за 14-15 вече да сме сред умерено богатите държави. През последното десетилетие България се развива малко по-бързо от Полша и Литва и ако запазим този темп, ще стигнем 75% след 4 г., 80%- след 7 г. и 90% след 12 г. С други думи, за 12 г. можем да влезем в групата на умерено богатите в ЕС и най-вероятно в нея ще бъдем със страни като Полша, Испания, Чехия, Литва, Словения.
Имаме всички индикации, че се движим по бързата лента
за настигане заедно със страни като Литва, Хърватия и Полша. Основното, за което трябва да внимаваме, е да не се спънем сами с някоя вътрешно създадена криза. Имаме такива примери в региона – Гърция, която потъна заради дългова криза, и Румъния, която рязко забави икономическия си растеж заради рекордни дефицити. Прекалено кредитиране и банкова криза повалиха Испания и Кипър преди десетилетие и половина, а Словакия, Унгария и Чехия бяха ударени не само от войната в Украйна и вътрешни проблеми, но и от прекалената си зависимост от автомобилната индустрия, която беше засегната от митата на САЩ и конкуренцията от Китай.