Иде глобална дефлационна вълна през петрол, газ, индустриални стоки - но това ще спъне производството
БНБ публикува нова прогноза за икономиката с по-оптимистични очаквания за растеж, който е повишен до 2,8% през настоящата 2025 г. спрямо предишните очаквания от 2,5%.
Според прогнозата икономиката ще продължи да се движи основно от вътрешното потребление, но се очаква и рязко подобрение на инвестициите – както частни, така и държавни – заради ускорено усвояване на еврофондове и доставки на военни самолети.
За инфлацията БНБ очаква ускорение през настоящата година до 3,5% в края на годината (от 2,6% през 2024 г.) и после рязко да се забави до 2,4% през 2026 г. и 2,6% през 2027 г. За целия период от 2025 до 2027 г. централната банка очаква разходите за труд да растат по-бързо от инфлацията, тоест доходите ще се увеличават по-бързо от цените и домакинствата ще имат по-висока покупателна способност.
Всичко е наред с един малък детайл -
в самата прогноза на БНБ пише, че за нея са използвани данни до февруари - март. Така че в прогнозата е включен новоприетият бюджет, което е добре – но изрично е написано, че прогнозата не взема предвид всеобхватните мита на САЩ, въведени от Доналд Тръмп на 2 април. Не са оценени и ефектите от търговската война на САЩ с Китай, която има глобални измерения.
Централната банка има добър анализ на експозицията на българската икономика към САЩ, който показва, че само 3% от българския износ са насочени към Америка, а заедно с индиректния износ общо числото достига 3,8%. С други думи, прекият ефект от митата и търговията върху българската икономика ще е минимален. Но това е само прекият ефект, който обаче е малка част от цялата история. Първо, трябва да отчетем, че
цената на петрола се срина след обявяване на митата
на 2 април и дори след известно възстановяване в последните седмици остава почти 10% по-ниска, измерена в долари. Но това не е всичко, защото еврото също поскъпна и в резултат цената на петрола, измерена в евро, е 15% по-ниска. Съответно цените на горивата падат значително в последните дни, което ще бута инфлацията надолу.
Второ, с идването на пролетта цените на природния газ се сринаха на международните пазари - процес, който се подхранва от търговската война между САЩ и Китай. Защото Пекин е сред големите купувачи на американски втечнен газ, но заради въведените мита от над 100% вече не е изгодно да се продава на китайския пазар. Така че китайските енергийни компании са принудени да препродават газа в Европа, сваляйки цените тук. На българската газова борса
цената на природния газ се срина с 18%
от обявяването на митата, а до дни КЕВР ще намали и регулираната цена на газа с поне 15%.
Трето, еврото значително поскъпна и в последната седмица се търгува на близо 1,14 долара за евро – при положение че еврото и доларът бяха почти изравнени през януари.
Това поскъпване на еврото спрямо другите валути води до поевтиняване на вноса и има дефлационен ефект върху цялата европейска икономика, включително и България. Скъпото евро позволява на ЕЦБ да намали лихвите по-бързо, което и вече се случва, и също постепенно ще облекчи разходите за лихви на домакинствата и фирмите.
Но най-важният ефект върху инфлацията ще дойде от търговската война между САЩ и Китай – бруталните мита от над 100% между двете страни драстично ограничават търговията между тях. Съответно
китайските заводи остават с много непродадена продукция,
която ще се опитат да продават извън САЩ, включително в Европа. Но Америка също е отрязана от китайския пазар, така че те също ще опитват да продават в Европа.
В този смисъл са съвсем оправдани страховете на европейския бизнес, че
ще бъде подложен на дъмпинг
И то не само от Китай – все пак САЩ въведоха 10% мито за всички страни по света, както и 25% мито за стомана и автомобили, т.е. целият свят ще има непродадени стоки, които ще опитва да продаде все някъде, дори на по-ниски цени. Ефектът от това е дефлация при индустриалните стоки.
Като цяло след 2 април има дефлационен полъх в глобален мащаб заради петрола, газа и индустриалните стоки и това неизбежно ще намали темповете на инфлация и в България. Което е положително за потребителите. Икономическите ефекти от дъмпинга обаче могат да са негативни за европейските производители, което ще намали икономическия растеж на континента – съответно ще забави и икономиката в България.
Още по-негативни може да са ефектите, ако след отлагането от 90 дни САЩ въведат 20% мита върху Европа.
Появата на дефлация не е заради добри причини и затова не е повод за радост. Най-добрият вариант е да деескалира търговската война между Китай и САЩ, както и да се сключи търговско споразумение между Европа и САЩ. Ако търговската война деескалира и се сключи мир между Украйна и Русия, тогава вече ще имаме повод за радост – едновременно ниски цени и солиден растеж на икономиката.
Но не бива само да се надяваме на добър изход, трябва да имаме готовност и за продължителна търговска и икономическа несигурност. България може да преодолее такъв сценарий, ако се фокусира върху отпушване на еврофондовете и реформите и пълна интеграция в Шенген и еврозоната. Важно е обаче да имаме и инфраструктура, по която българският бизнес да се интегрира с европейската икономика. 2025 година е, а нямаме нито една магистрала, водеща към Европа.
