Съдебната медицина е стратегическа и държавите ѝ отделят голямо внимание, за съжаление, не и у нас, казва националният консултант по съдебна медицина, който през 2023 г. е избран за президент на Световната асоциация по съдебно-експертни науки
И още акценти в интервюто:
При неправилно изпреварване шофьори са помитали полицаите, отишли на катастрофа с убити
В цялата страна съдебните лекари сме 60 - 70, но една голяма част от колегите, над половината, са около и над пенсионната възраст. Дори има някои, които са на 78-80 г. и все още работят
Заради малкия брой специалисти и неплащането от разследващите органи в голяма част на страната, дори в София, няма съдебни лекари на произшествията
При голямото земетресение в Турция събрах екип от желаещи и имахме готовност да отидем на помощ за идентификация на жертвите
През май 2026 г. в София ще се проведе конгрес на Международната асоциация по съдебно-експертни науки. За първи път в Централна и Източна Европа ще се проведе такъв глобален форум, което е изпълнено с възможности за нашите специалисти
- Д-р Колев, вие сте национален консултант по съдебна медицина, а сте съдебен лекар от близо 30 г., през последните месеци темата за експертизите, особено тези при причиняване смърт на пътя, е особено актуална. Всички говорят за тях, как според вас може да се реши проблемът с експертизите и вещите лица?
- Това, което виждам за 28 години практика е, че в местата, където се подобрява пътната мрежа и се осигуряват безопасни пътни ленти, с необходимите обозначения и разделено насрещно движение, броят на катастрофите и съответно жертвите намалява. Вторият най-важен фактор е обучението на водачите. То е силно формализирано и със занижен контрол, което поражда шофьори, които не подават мигач, изпреварват през двойна непрекъсната линия и като цяло личи, че не познават Закона за движение по пътищата и правилника към него. Или не желаят да ги спазват, а това води към третия проблем - некадърността на част от шофьорите и тяхната наглост. Те пък са породени от години на безнаказаност и недостатъчна медийна информация - не за проблема, а за морала и възпитанието на поколенията млади хора. Често има и чисто човешки грешки, но не това е общественият проблем. При произшествие, най-важният момент е огледът на местопроизшествието и събирането на всички важни следи и информация. Когато това се направи с помощта на експерти, по всички правила и с голяма детайлност, с помощта на всички налични съвременни технологии, тогава има непоколебими доказателства за съда и гаранция за успешно правосъдие.
- Кажете на тези, които разсъждават, че на тях няма да им се случи, до какви поражения може да доведе една катастрофа? Кой е най-фрапантният ви случай?
- Хората трябва да осъзнаят, че всички сме смъртни, а някои, за съжаление - преждевременно. Обикновено не се мисли, че това може да се случи на нас, на нашите близки, че е болезнено и инвалидизиращо или че може да загубим любим човек. За мен най-фрапиращи са случаите не по тежест, а поради предизвикалите ги причини. Например безхаберно управление на автомобил без книжка или под въздействие на алкохол и наркотици, груби нарушения на правилата, довели до катастрофа със загинали невинни хора - пешеходци или пътуващи в други превозни средства.
Например катастрофа поради изпреварване в забранено място, в завой, със значително превишена скорост - довела до жертви, след което започва оглед на местопроизшествието, при което друг водач прави подобно нарушение и помита спрелия полицейски патрулен автомобил, с нови жертви - това се е случвало и в моята практика, и в практиката на мои колеги. Именно загубата на морал и добродетели, грижата за ближния, нарастването на арогантността и липсата на съчувствие в обществото, толерирани с години, пораждат повечето негативни явления - както пътните нарушения, така и другите видове насилие. Смятам, че не толкова тежестта на наказанията, колкото бързото, безкомпромисно и повсеместно прилагане на закона, без значение на политик или обикновен човек, ще създаде повече сигурност и по-добро бъдеще. Ето защо обективното разследване, основано на добре събрани доказателства и качествени експертизи, е гарант за по-добро правосъдие и намалена корупция.
Призовавам всички да шофират така, все едно че в техния автомобил и в околните автомобили се возят техни близки, да мислят, че пресичащият пешеходец може да бъде техният дядо или баба, или дете. Това отразява и основната християнска добродетел (впрочем подробно засегната и в другите религии) - обичай ближния си както себе си.
- Вие сте единственият съдебен медик в Габрово и региона, в същото време сте и преподавател в Медицинския университет в Плевен. Защо професията на съдебния лекар не е привлекателна за студентите?
- Едностранчиво е да се каже, че не е привлекателна. Всъщност тя е изключително привлекателна, когато е представена във филмите. Също така предлага много предизвикателства. Ние участваме в разкриване на престъпления, които понякога са своеобразни загадки. Професията е твърде интересна за мнозина, има тръпка. В това число и студентите са привлечени от нея. Когато съм изнасял открити лекции, включително и в други държави, са идвали да слушат дори хора от администрацията. Това, което я прави непривлекателна, е сблъсъкът с насилието, с лошата страна на човешката същност, срещата със смъртта, тъгата и мъката на пострадалите и близките на жертвата. Това е тежко поносимо и емоционално обременяващо. Много студенти имат желание да се занимават със съдебна медицина, но виждайки условията на работа в сравнение с ред други специалности, се отказват и насочват към тях.
- Ниското заплащане на съдебните лекари не е ли също причина?
- Да, това е една от причините. Базовото заплащане е минималното, което се плаща на лекар. Но ние работим на много места и изготвяме много и различни експертизи. Този допълнителен доход ни позволява да се грижим за семействата си, иначе, ако беше само основната заплата, предоставяна от държавните болници, мнозина колеги биха напуснали поради нейната недостатъчност. Но в медицината много от колегите лекари, а и медицинските сестри работят, защото си обичат професията.
- Колко са лекарите, които практикуват в областта на съдебната медицина у нас. Споменава се числото 60-70, така ли е?
- Това е приблизителната цифра - между 60 и 70 сме. Не може да се каже точно, защото се променя. Една голяма част от колегите, бих казал над половината, са около и над пенсионната възраст. Дори има колеги, които са на 78-80 г. и все още работят. Например във Видин или Търговище, допреди месеци работеше съдебен медик на 80 години. Сега там започна млад колега, но няма от кого да се учи, защото няма щат за двама. В повечето области в страната съдебните лекари са по един или двама. Това създава проблем при текущата ни работа, защото няма кой да ни замести. Чисто по приятелска линия колега от друга област поема работата, когато сме в отпуск или в болничен.
- Щом сте само по един в област, как се справяте, ако има престъпление с повече от един пострадал?
- Ще ви дам пример. Преди години от моста до град Бяла падна автобус (блъснат от товарен автомобил), имаше 17 жертви. Колегите от Русе, в чийто район беше станала катастрофата, се обадиха на мен и на колеги от Варна, събрахме се съдебни лекари от няколко района и се справихме.
Важното беше да свършим работата добре, но и навреме, за да могат близките да разпознаят жертвите и да започнат подготовките на погребения и т.н. Тогава го направихме чисто доброволно, обадиха ни се колегите от Русе и се отзовахме. Няма административен ред как да става това. В световен мащаб има протоколи на Интерпол (Disaster victim identification, DVI), в повечето държави са утвърдени тези протоколи и има обучавани групи от специалисти, които се събират при необходимост. При нас няма ефективна такава. При голямото земетресение в Турция събрах екип от желаещи специалисти и уведомих Министерството на здравеопазването, че имаме готовност да отидем на помощ за идентификация на жертвите. Направихме организация, но тогава турските колеги заявиха, че ще се справят сами.
- Съдебната медицина важна ли е за разкриването на престъплението?
- Съдебномедицинската експертиза е единствената задължителна по закон, защото тя засяга разследването на престъпления срещу личността, срещу здравето и живота. Това са най-тежките престъпления и от човешка страна, и от законова. Затова и съдебната медицина е стратегическа и обикновено всяка държава отделя голямо внимание за развитието на структурата и на оборудването. Бих казал, че съдебните лекари и криминалистите трябва да са много добре оборудвани, с най-модерните специални технологии. Не защото ни харесва, а защото престъпността също използва съвременни технологии и трябва да сме на крачка пред нея.
- Но у нас не е така.
- За съжаление. От десетилетия водя борба за това съвместно с Българското дружество по съдебна медицина. Имаме известни успехи, но не може да се каже, че ако веднъж бъде купено оборудване, то ще реши проблема, защото постоянно трябва да се обновява, да се поддържа. И още по-важно е да има хора, които да умеят да работят с него. А и хората да се обучават по най-добрите стандарти у нас и в чужбина. Нищо не е само по себе си. Една голяма инвестиция, ако не е свързана с обучението на персонала например, не дава резултати, а само показност.
- Липсата на съдебни медици води ли до забавяне на делата? Успявате ли да посетите местопроизшествията, щом не достигате?
- Многостранчив е проблемът. Малко сме, но трябва да признаем, че винаги е било така. И по времето на социализма сме били малко, но още оттогава е създадена система, която е работеща, и макар и с не много хора, покриваме цялата страна. Във всяка административна област има съдебен лекар, а там, където няма, се пътува. Това означава, че при произшествие, разследването, на което изисква присъствието и участието на съдебен лекар - убийство, тежка катастрофа, изнасилване, когато се налага действията да бъдат извършени веднага, без отлагане, съдебният лекар трябва да е на разположение и да реагира.
За съжаление, работим по един - двама в област, което означава, че сме на разположение 30-31 дни в месеца, или 365 дни в годината, денонощно. Реално, отивам на всяко произшествие, на което ме повикат, стига да съм физически в града или в областта.
- Тоест без значение на деня или часа, щом ви повикат на произшествие, се отзовавате?
- Да, денем, нощем, в три часа след полунощ например. Нашата помощ е много важна за разкриването на престъплението, когато, да кажем, има загинал човек или сексуално насилие. Защото дори най-простото нещо, а именно определянето на времето на смъртта, от което тръгва всяко разследване, не може без квалифициран съдебен лекар. Това е най-важният момент, от който зависи дали заподозреният може да е виновен, или има алиби. Или е отправен момент за търсене на информация, какво се е случило в този момент и преди него, включително търсене на свидетели, преглед на камери и т. н. Малкият брой претоварени с работа специалисти и неплащането на тази дейност от разследващите органи е създало предпоставки в голяма част на страната, дори в София, да няма съдебни лекари на произшествията, което е фрапиращо. А понеже често сме по един, когато сме болни или в отпуск, също няма кой да отиде.
Аз например като национален консултант, когато съм в друг регион и съм извикан като вещо лице в съда, съм далеч от мястото и не мога да бъда на произшествието.
- По колко експертизи изготвяте месечно например?
- Трудно е да се каже цифра, защото варира, а и зависи от самите експертизи. Например за побой с телесна повреда обичайно е относително по-кратка, да кажем, няколко страници, но се проучват папки със свидетелски показания и медицинска документация, протоколи за оглед и т.н. По дело за медицинска грешка може да се проучват няколко кашона с документи. За това понякога може да напиша 10 или 20 експертизи, а понякога по едно лекарско дело или комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза може да се работи дни и седмици наред само по един случай.
Но приблизително изготвяме по около 50-100 експертизи на труп годишно, пишем стотици заключения за телесни повреди, било то за разследването, или за съда, ежедневно преглеждаме живи лица, тоест пострадали от всякакъв вид насилие - битово, улично, домашно или сексуално. Също така пострадали при всякакви видове инциденти - от ухапване от куче до паднали в дупка на улицата. За тези прегледи издаваме съдебномедицински удостоверения (т.нар. освидетелстване - неточна дума). Когато разследването е приключило и делото е в съдебна фаза, се явяваме в съда, длъжни сме да защитим експертизата и да отговаряме на въпросите на страните. Поне 10 пъти месечно се явявам в съдилищата, често в различни региони. В началото на май например съм на дело в Силистра. Много се надявам да мога да бъда разпитан по видеоконферентна връзка, което отскоро беше въведено, но все още не е официализирано и не навсякъде се практикува. А времето не стига и работата се трупа. В повечето звена нямаме секретарки на щат, които да ни помагат с техническата работа.
- В момента за обществено обсъждане са публикувани промени в наредбата за вещите лица? Смятате ли, че с промените, които се предлагат, ще се увеличат кандидатите за експерти?
- За съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологическите експертизи има отделна наредба, която допълва тази. В общия смисъл тя е работеща. Тъй като не съм автотехнически експерт, не бих могъл да вляза в големи детайли, но смятам, че само въвеждане на контрол във вид на изпитване не би увеличил броя на специалистите, а по-скоро би ги намалил, защото някои колеги биха се отказали. От друга страна, има риск от корупционни практики, защото някой няма да иска да бъде изпитван. По-скоро трябва да се въвеждат по-добри форми на обучение и то да е задължително, например две обучения годишно. Да се даде тласък на повишаването на квалификацията, защото експертизите трябва да са научно обосновани. А повишаването на броя на специалистите зависи не просто от броя на хората. Един човек сам по себе си не е специалист само по диплома, трябва да бъде обучаван и постоянно да актуализира квалификацията си. В един момент се оказва, че има доста специалисти, но много от тях не са достатъчно квалифицирани. Доста от експертизите се оказват некачествени, поради което се прибягва до малък брой експерти, които работят на необходимото ниво, но са претоварени и бавят експертизите с месеци, дори години. Трябва да помогнем на по-неопитните да се обучат, а не да ги плашим с изпит. Контролът върху наученото може да стане и в процеса на обучението. Много важно е да се обучават експертите от различни области да работят заедно, интердисциплинарно, да използват най-съвременните технологии за търсене и установяване на следи и техния анализ като доказателства за съда. Обучение за познаване на новите технологии е необходимо и на магистратите - такова провеждам от няколко години в Националния институт на правосъдието.
За да има правосъдие и справедливост, държавата не трябва да спестява от инвестиция в специалисти от различните експертни специалности, тяхното обучение и оборудване, защото чрез правораздаването трябва да осигури чувството за обществена сигурност на гражданите - това става при качествено, безпристрастно и обективно разследване и правосъдие.
- Може би греша, но съм чувала по дела, че съдебните медици у нас не разполагат с уред за измерване на температурата в черния дроб, което пък било най-точният метод за определяне на часа на смъртта.
- За съжаление, въпросът ви съдържа поредица от не толкова верни твърдения, което се дължи на липса на информираност в обществото. Един от любимите ми и най-важни в професионален план въпроси е определянето на времето на смъртта.
Не е вярно, че рутинно се мери температурата в черния дроб. Много малко колеги в световен мащаб прибягват до този метод, защото това означава да се направи разрез на трупа, за да се проникне в черния дроб, което води до нарушаване на целостта на тялото и изтичане на кръв, което от своя страна е нарушаване на самия обект на изследването, а не е желателно. Има методика и с измерване на температурата в мозъка чрез проникване през носа, но също не е желателно, защото се нарушава анатомичната цялост.
Основният метод, който използваме, е мерене на температурата в правото черво (през ануса), това е най-практичният и доказан метод, защото има и най-много научни изследвания за него. Това е начинът, по който се определя смъртта в ранния период - два-три дни след настъпването , като мерим не само температурата в тялото, а и на околната среда, съобразяваме странични фактори като влажност и движение на въздуха, облекло и т.н. След това се провеждат изчисления по формула, за което има дори специализиран софтуер. Но никога не е като по филмите - примерно час и минути на смъртта – 9, 05 ч. Даваме точност плюс-минус коло 2,7 часа. Специален уред не е нужен. Нужен е дигитален термометър с дълга сонда, но за да служи за целите на разследването, всеки уред трябва да е калибриран, достатъчно чувствителен, с точност 0,1 градуса, а и да мери в необходимия диапазон от минус 20 до плюс 50 градуса. Няма пречка всеки съдебен медик да се снабди с такъв уред. Аз ползвам професионален. Но след едно проучване в страната се оказа, че голяма част от моите колеги не ползват този метод, който е въведен в практиката от десетилетия.
От момента, когато температурата на човешкото тяло се изравни с температурата на околната среда, методът е неприложим. При разложени трупове се наблюдава развитието по тях на насекоми и според техния цикъл и вид се изчислява денят на смъртта (т. нар. съдебна ентомология).
- Вие сте и председател на Международната асоциация по съдебната медицина и криминалистика, организация, която догодина ще проведе в България своя конгрес.
- През 2023 г. на световния конгрес в Сидни, Австралия бях избран за президент на Международната асоциация по съдебно-експертни науки (International Association of Forensic Sciences, IAFS). По този повод сега пътувам много, срещам се с представители на различни институции, министри и дори президенти на някои държави, Международния криминален съд в Хага, провеждам политиката на организацията, популяризирам професията и науката на международни форуми.
В съдебно-експертните науки се включват съдебната медицина и криминалистиката, но те са само две зрънца от всички съдебно-експертни (forensic) науки. В тях влизат още поне около 30-40 профилни науки, ще изброя само някои: съдебна анторопология, автотехнически експертизи, съдебно-счетоводни и инженерни експертизи, балистика, съдебна генетика (ДНК анализи), съдебна химия, токсикология, екпертизите на документи, поведенчески науки, киберсигурност, дигитални експертизи, съдебна одонтология, съдебна геология, съдебна трасология, съдебна идентификация и лицево разпознаване, съдебна образна диагностика и 3D-сканиране, разследване на хуманитарни проблеми и много други.
Водещи световни експерти и институции от всички тези сфери, хиляди специалисти ще дойдат в края на месец май 2026 г. в България, в София (https://iafs2026.com/).
Конгресът ще се проведе в НДК, с научна и образователна програма, практически обучения, техническо изложение от стратегически фирми. За първи път в Централна и Източна Европа ще се проведе такъв глобален форум, което е изпълнено с възможности за нашите специалисти.
CV
Работи в областта на съдебната медицина от 1998 г.
Началник на отделението по съдебна медицина в МБАЛ “Д-р Тота Венкова” - Габрово, преподавател по съдебна медицина в Медицинския университет в Плевен и национален консултант (член на Експертния съвет) по съдебна медицина към Министерството на здравеопазването
Специализирал е в Гърция, Полша, Швейцария
Лектор е в Националния институт на правосъдието, България. Чете лекции по постмортално компютърно томографско изследване и виртуална аутопсия в Националния университет по съдебни науки в Индия, в Турция и други държави
От 2023 г. е президент на Международната асоциация по съдебно-експертни науки, избран на конгреса ѝ в Сидни
