Родителите ми останаха в шок от решението да стана учител - у нас още не е професия, с която да се гордееш. Но съм щастлива от своя избор, казва бъдещата учителка по математика
Още акценти от интервюто:
- Няма дете, което да не може да си реши задачата, ако му я обясниш правилно
- Ако матурата по математика стане задължителна, просто ще се появят нови частни уроци и неприязън към нея. По-добре изпитът да е по профилиращия предмет
- След изпуснати 5-и и 6-и клас за някои седмокласници е проблем таблицата за умножение. Другата криза е в 8-и клас - няма мотивация
- Откога работите с деца, г-це Иванова?
- Работя с деца от 10-и клас, или вече шеста година. До 7-и клас учих в 7-о училище “Св. Седмочисленици”, след това завърших Софийската математическа гимназия. В 10-и клас сестрата на мой приятел имаше нужда от уроци по математика. Тогава реших да помогна и разбрах, че ми се удава да се занимавам с това да преподавам на деца. Не само разбирах материала, но имах и търпението да го преподавам. Сега съм в трети курс. Следвам математика и информатика в Софийския университет. Специалността, която съм записала, е насочена педагогически. Съзнателно избрах да ставам преподавател по математика.
- Раждаш ли се с влечение към числата или някой авторитет може да запали искрата?
- От малка имам влечение към науките, не само към математиката. Тръгва от родителите ми, които са медицински лица. Имах влечение повече към природните науки. Случайно се случи в 4-и клас да ме запишат на уроци по математика. Оттогава я открих.
Иначе разбира се, че може родител да запали децата по математиката. Те са любопитни същества. Раждаме се, търсейки, чудейки се защо нещата са така. Децата са искрени. Те искат истината, искат нещата да им се доказват. А математиката предоставя точно това. Нищо в нея не е случайно. При детското любопитство защо това или онова е така или не математиката има отговор за всичко. Вярвам, че родителят е този, който трябва да подтиква децата да учат - дали математика, или друг предмет, стига да види към какво го влече детето.
- Има ли деца, които никога няма да могат да си решат задачите, колкото и пъти да им го обясниш?
- Не. Подходът е важен. Вярвам, че всяко дете може да разбере някоя задача по математика, стига да му е обяснена с правилен подход и подходящ метод. Това е задачата на учителя - да разбере кой метод за кое дете би проработил.
- Обикновено добрите математици се насочват към по-добре платени професии.
- Мислех си да ставам зъболекар и като цяло да е медицина. Отказах се, защото вътре в сърцето ми преподаването е водещо. С учениците ми сме говорили не само за математика, но и за морални въпроси, които вълнуват всяко дете в тийнейджърска възраст. Усетих, че това е моята сфера. Хем имам желание да преподавам математика търпеливо, подбирайки най-подходящите методи за моите ученици, хем заради възрастта ми желанието на учениците да ми споделят свои проблеми и да ме питат за съвет също ме удовлетворява. Комуникацията с младите много ми харесва. Давам им мотивация за учене. За учениците като че ли е по-трудно да направят връзка с по-възрастния учител.
- По-голямата свобода да говорите за всичко ли помага, когато преподавателят е млад?
- Искрено вярвам, че помага. Всъщност, от една страна, помага, от друга - не. Имам впечатление от опита и на мои приятели, които преподават. Децата ни приемат така, сякаш сме на тяхната възраст. Уроците понякога минават повече през приказки и обсъждане на морални въпроси, отколкото върху самия материал. Но пък понеже сме по-млади, можем да ги накараме по-бързо да се върнат да решават задачите. При по-възрастния преподавател ученикът няма да иска да си споделя проблемите и ще знае, че е с този преподавател, за да учат математика. Но ако се отплесне, може би по-трудно би влязъл обратно в урока. Това е мое лично усещане.
- Не ви ли плаши да се изправите очи в очи със следващото поколение, с новите дигитални деца, които, макар и близки до вас като възраст, вече имат други нагласи?
- Имам някакъв страх, защото методи, с които аз съм била учена и съм свикнала да работя, ще трябва да променя за новото поколение. Със сигурност трябва да използвам повече въображението си, за да разчупя методите така, че те да ги възприемат.
По-старомодните методи, в които учителят влиза, преподава и започват решаване на задачи, не вярвам, че биха мотивирали млад човек, който няма търпение да учи. Така няма да го заинтригуваш. Може би по-игрови методи биха ангажирали повече внимание.
- Какво е нивото по математика на учениците ви? В кои класове настъпва криза и защо?
- Преподавала съм на всички класове от 5-и нагоре. Когато се запозная с нови седмокласници, виждам, че по математика нишката е изпусната още от 5-и клас. Тогава не се е наблегнало на материала. В 6-и вече е изпуснато много и в 7-и клас има деца, които все още имат проблеми с таблицата за умножение.
Във времето другият проблем е след 8-и клас. Децата тъкмо са минали матурите и забравят за математиката. Казват си: борих се цяла година, вече няма нужда. Особено ако са влезли в гимназия, в която този предмет не е приоритет. Като цяло целият гимназиален материал се пропуска, защото не е приоритет. И вкъщи родителите така мотивират децата си. До 7-и клас казват: сега учи сериозно и отговорно, като влезеш в гимназия, може да не наблягаш много на този предмет.
- Децата, влезли в математическа гимназия в 5-и клас, ще продължават в нея до 12-и клас без изпит, добро решение ли е?
- Не. Много деца са влезли в пети клас не заради таланта им, а защото родителите са ги записали на уроци по математика от 2-и клас. Децата са, меко казано, изнасилени с решаване на прекалено много задачи. Голяма е вероятността доста от тях да са в математическа гимназия насила, поради желание на родителите. Затова в 7-и клас се случва те вече да са преуморени от решаване на задачи, да не продължават. Имам и примери - не от моя опит, но са ми разказвали.
Например ученик влиза в СМГ след 4-и клас заедно с близнака си, понеже има политика близнаците също да влизат, дори да не са получили висок резултат. До 7-и клас си личи, че на близнака не му е приятно там и не може да усвои материала по същия начин като брат си. След 7-и клас детето просто напуска гимназията. Вярвам, че родителите трябва да общуват с децата си. Окей е да влезе под тяхно влияние в 5-и клас. Ако обаче усетят, че през тези три години детето не е в своята среда, не му е приятно, няма прогрес, дори може да развие неприязън не само към предмета, но и към гимназията, то в 7-и клас е необходим разговор - иска ли да продължи в тази гимназия.
- Трябва ли матурата по математика да стане задължителна за всички?
- Проблемът е, че материалът до 12-и клас е комплексен, а децата, влезли в гимназия с друг профил, са вдигнали ръце от математиката. Мисля, че материалът от 8-и до 11-и клас няма да се учи сериозно. Ще стане като с матурите в 7-и клас - децата ще тръгнат на уроци в 11-и и в 12-и клас, за да си научат ненаучения материал и да се подготвят за матурата. Просто в края на етапа ще започнат да учат насила.
Не трябва да бъде задължителна. Ако я направят, няма да накарат учениците да учат през гимназията. По-добре е задължителен да е предметът, който ученикът е избрал да учи като профил. Иначе децата ще бъдат принудени да учат нещо, което изобщо не желаят. Математиката е много важна наука, но пък не трябва да се изграждат лоши чувства към нея, защото е изпитна.
- От какви авторитети имаме нужда днес - и в класната стая, и в аудиторията на университета, и в обществото изобщо?
- Учителят трябва да бъде авторитет. Между ученика и учителя трябва да има ясна граница. Те не са приятели на едно и също ниво. Но все пак ние сме хора и децата трябва да знаят, че имаме чувства и че винаги може да говорим с тях и на теми, които не са свързани с предмета, по който преподаваме. Защото освен да си върши работата като преподавател, учителят трябва да дава свобода на децата да му задават и морални въпроси. В обществото имаме нужда от хора, които говорят истината и се интересуват от чувствата - и на младите, и на старите.
- Най-трудният изпит в живота ви?
- Всеки млад човек се сблъсква с трудността какво иска да прави, след като завърши училище. Това е нещо много сложно. Да реша да бъда учител, беше много трудно. Всъщност беше лесно да го избера вътрешно като чувство, но беше трудно да го споделя вкъщи и пред приятели. Повечето ми приятели в 12-и клас се насочваха към специалности с по-добре платени професии като медицина, право, информатика. В моята дисциплина има информатика, но не чувствах, че това е браншът, в който желая да бъда.
Трудно ми беше да се гордея с избора си, защото към учителската професия сякаш в България се гледа отрицателно. Когато родителите ми разбраха, че искам да стана учител, бяха в шок. Не толкова, защото професията е лоша, а защото не се приема на сериозно. Как може да искаш да се занимаваш с хора, които не искат да те слушат, постоянно ще ти се противопоставят, ще те заплашват по някакъв начин, питаха ме у дома. Този разговор наистина беше труден за мен. Това е големият изпит, но съм горда и много щастлива с избора си. Чувствам вътре в сърцето си, че това е моята професия.
